Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2019 16:35 - НА РАЗХОДКА НАД С. ТОМПСЪН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 785 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                   ЕДНА  РАЗХОДКА, КОЯТО  МЕ  НАТЪЖИ…

 

   Имам си „зимни” маршрути, които са проходими въпреки снежната покравка поради навлизането в планината по това време  на бракониери ловци и бракониери дървари. С високопроходимите си сравнително малки  автомобили те ми проправят пътеки /пътища!/ в планината.  Познавайки планината, аз се ориентирам и ползвам различни техни пътища, защото придвижването на автомобитите в планината през зимата има своята логика. Не е възможно отклонение от един път, тръгващо надолу към населено място да не го достигне. Селото под планината е опция за прибирането ми.

   Преди малко дни реших покрай безбройните вилни зони на изток от село Томпсън да достигна до пътя, който започва от с. Лесков дол и по него –пътят над р. Искър от Северна за Южна България високо през планината преди да се построи пътя през Пролома – да достигна до някое от селата покрай р. Батулийска. Отбелязвам, че преходът през махалите Редина ми е любим, защото предлага много красив изглед към Понора и Искърския пролом. А от тези махали на изток към върховете Издремец и Чукава uакви преходи има!

   Първо ще опиша този малък регион до Пролома, защото като се замислих, аз съм свързал живота си с него вече повече от 50 години - време достатъчно да бъда жив свидетел на процесите, които го сполетяха през това време, съизмеримо с един човешки живот. Ако с една дума трябва да характеризирам тези процеси, тя трява да бъдат разруха, грабеж обезселване. Ще започна с границите на този регион:

   Той е един рид, който ще опиша от долу нагоре. Той се ограничава от река Искър при с. Реброво, след това от р. Градечница, която извира изпод махалите Редина – един планински рай! - и се влива в Искъра. Ридът продължава нагоре, като върху него е доста високото село Кръъстец, следва вр. Плато, който се отделя от Централното било на Балкана. От вр. Плато извира р. Кръстешка, другата граница на този рид, вливаща се в р. Батулийска, която пък се влива в р. Искър при с. Реброво. Границите на рида, днес нариачн неправилно Томпсън се затвориха.

    Такова населено място, Томпсън, преди да се построи ж. п. линията и пътят през Искърския пролом не е имало. Населените места са принадлежали  към Батулия, един огромен мегакомплекс от махали, дстиигащ чак от Искара до под вр. Мургаш. Други такива огромни съседни мегакомплекси от махали са били Церецелските и Искрецките.  След построяването на ж. п. лиините във връзка с нуждата от работници по поддръжката й, което на времето е било много трудоемка с парните машини и ръчния труд по подържане на ж. п. линията, възникват и се разширямат нови села покрай  нея, едно от тях е с. Томпсън. То се състои от две махали, като по-престижната е Прокопаник.  Там е по-широко, има места за ниви, Искърът прави гънки и меандри, над най-красовото му място има въжен мост. Преди да се появи с. Томпсън на неговото място са били зимните паши на Искърското сиво говедо, което покрай реката само си  намирало храна, докато израстне през пролетта тревата. Живот е кипял тук, не е имало и турци с изключение на една махала над с. Луково, наречена Турска могила.

    Втората махала на селото предлага възможности за пътуване към Церецел. Явяваща се възлово място тя е избрана за ж. п. гара. Там имаше и промишленост, обработваха антрацитните въглища от мина Чибаовци, които преработваха в кокс за пещите на Кремиковци. Това наложи разширяване на гарата, строеж на още два ж. п. моста и завод за кокс. На тази гара е бил построен един от най-красивите ж. п. мостове, който бе съхранен при удвояване на ж. п. линията, но простаците, строили завода, го оградиха с още два, самият ужас като архитектура. Нуждата от работници наложи  да се построят и блоци, грозни като смъртта. След 1989 г. рудника в Чибаовци продоха на мутри които веднага го закриха, други мутри купиха /пардон, бушони на някого/ и закрихаа и завода до гарата, който препродадоха няколко пъти докато последните собственици докараха японски машити за здъвкване на бетонни елементи и изваждане от тях на метала за скрап. Машините бяха такова съвършенство, че можеха дори да стръскват наторшения бетон, да балират желязото и прътите, за да се удобни за транспорт. Мисля си сега, по-универсални от тези машини може би само най-големият интелектник на България, Генерел радеВ би измислил, ама апонците не са знаели тогава за него…

   Красивата гара Томпъсн заприлича като ударена от хиперракета на Путиин, блоците се изпразниха и изпонапридойдоха цигани, които се заселиха в тях. Работни места тук няма, има само едно миницехче за палети, но циганите са на помощи, на инвалидни, на детски, на социални, на неграмотни, енергийно бедни и още сигурно сто пера, пука им че няма работни места. Каквото бе с Томпсън бе, животът тук секна. Само тука да е…Останалите хораа тук пътуват до София, където работят и вечер е прибират, но селото намалява и намалява. Не бе замислено така. В махалата Прокопаник построиха такова огромно училище, каквото в София няма. По-грозно е и от казрама.  То се руши и цепи по шевовете. Направиха и църква. Най-оригиналната сграда там е стараата гара, една ренесансова постройка от камък, повече от културен паметник. Подобна, но по-малка има на ж. п. спирка Ромча. Изоставена е. Аз, който мога да строя с камъни преценявам какви майстрори са я правилии по типа декооративна каменна зидария, изпълнена с червен камък и запълнени с бетонов разтвор фуги. Прекрасна. Изоставена, тя руши се пред очита на хората.

    Ж. п. гараата на селото също е изоставена и ограбена, разбит е и бюстът на майор Томсън, защото бе боядисан с бронзона боя. Блуждаещ ром с чук е опитал да го изкърти с надежда, че е от цветен метал, а то- боядисан гипс. Не така се оказа с паметника на маайор Томпъсн наблизо, на който свалиха фуражката, която имаше по нея бронз и така потрошиха главата на статуята, а също и буквите по паметника, отляти от бронз. Остана една метална тръба, на която се крепеше главата на статуята.

    Вилните зони по западния бряг не се престижни, само малка част от тях имат инфраструктура като път, вода и ток. Те са построени на местата на махали, където хората са си живели според Божия закон до 1958 г. Тогава върху тях се стоварва колективизацията, тук изразяваща се в одържавяване на имотите на хората – горите, пасищата, животните им, инвентара им. По указ се е указвало колко хора може да притежават една крава, едно прасе, съответния брой кози, овце, кокошки. Животът става непоносим – отнети са ливадите на хората пред къщите им, част от дворните места, ако са по-големи от азрешеното в указа. Настава глаад, хората побягват към града, планината опустява. Тогава обаче нямаше още кой да ограби къщите от към скраб и те да се разрушат, това стана на по-късен етап.

    Освен махалите по скатовете на този рид имаше и много единични къщи, разположени до водоизточник или на места, разчистени от гората, за да има място за къща и двор. Те се наричат требеши. Отбелязвам, че от другата страна на този рид, към Батулия е много по-красиво.

   След като изгониха хората от родните им вместа по градовете и земите опустяха, настана и масове сеч на дъбовите и букови гори. За да се позаличичи тази соцпустиня започна една кампания за раздаване на пестеещи земи. От тази кампания се възползваха децата на прогонените от родните им места родители, които имаха отношение към родните си места. Въпреки липсата на строителрни материали израстнаха много вили - стабилни, дървени, поправени къщи, хората на своя инициатива си подобриха пътищата, прокараха вода и ток. Падна голямо строителство. Само че децата на тези, които частично се възвърнаха по родните си места се родиха в градовете, които станаха тяхната жизнена среда и сега дойде тяхното време да стопансиват построеното от родителите си. Въпросът, който се задава от тях обикновено е:

-         За колко може да се продаде туй нещо? А те ии не могат да го

намерят къде е…

   Разбира се, за нищо катоо пари и то се изоставя. Започна обратният процес. Малка красива къщичка, човекът возил цимент, пясък, направил стълби, тераси, залепил декоративни плочки, къщата се руши. Но е предварително ограбена от към джици, джелезо. Следващия етап е павоят. Той обвива цялата къща, а след него по двора, където има лехи, пейки градиники, идва подрастът.Той е толкова гъст, че само дивите свини могат да преминат през него.

   Така изтлеждат днес преобладаващият брой „вили” в този регион, но има и такива, които се подържат и се търси купувач. Купувачът би си купил разкошен имот на стойност 5-10% от вложеноото в него, но няма и такива. Имаше прелив към планината, виладжии, сега има отлив. Интересни сега са само тези места, до които има асфалтови пътища, ток и вода. Там се строят големи къщи, мутробраци, които никога нма да се използват пълноценно. Ще ги направят, ще ги затворят, най-много да ги открият някакви мутри, като поканят и проститутки с екип на високо проходими джипове да изнесат програма. Вместо тези пари да отидат за производство, за работни места….

    Има хора обаче, предимно възрастни, които произлизат от тук, после са се върнали и живеят по хубавите си къщи, сред този планински рай. Има и други, възрастни, предимно жени, на които синовете идват да носят храна през зимата и да видят, починали ли са вече майките им.

   Размислих се във влака, как се промини животът в страната ни, как страната ни се съсипа и обезлюди.  На всякъде съм слушал за престъпни групи по малките населени места, които не работят и се препитавват от престъпност.  Чувал съм за два близнака от с. Владо Тричков, за пенсиониран полицай от Реброво, за координатор на грабежите по Целрецел, живущ в Томпсън. Само с негово разрешение можел да се ограби къща по Церецел, той подписвал. При него имало и списък на потенциалните, които всеки момент ще починат по къщите си в ланинатата.

   И до какво доведе всичко това?

   До 2000 кв. км. ничия земя само тук и до миграция, при която се очаква Сфия да стане до 2030г. 5000000. А какво ще стане с останалата страна на страната, знаем, че природата не търпи празно място.И  какъв ще е прочентът на ромовете измежду тези 5000000, колко ще нарастне броят на гетата им...





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191229
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031