Еменският водопад носи името на най-близкото село до него, Емен, Великотърновско. Пътува се през с. Балван, известно с паметника до него, окичващ селото с ларвите на едно героично време. Пътят от с. Емен пресича реката, идваща също от платото изпод с. Ново село. Там в дясно има паркинг сред много красиво място. Добре е да се остави колата там и после да се продължи по шосето до отклонението към водопада. Да се премине от паркинга надолу към водопада не е възможно. Пътеката - минавайки по нея тогава не обърнах сериозно внимание - вероятно е по трасе на тесен римски път, защото след римляните няма кой да изсече в скалите такова трасе. Пътеката следва левия бряг на реката по течението й, а към отсрещния бряг се разкрива една карстова приказка. Средствата за построяването на пътеката са отново от ЕФРР. Тя е изоставена, това определение не е силно, а реално. Отклоненията от нея до върхове над каньона на реката са непреодолими заради счупените вече дървени мостчета и стълби, което лишава посетителите от досег с тази скална красота, по дъното на която се движи река, образуваща стъпални вирчета. Спускането към реката ако е валял дъжд не е възможно, защото стръмнината е много голяма. По нея са били набити дървени колчета с дъски. Дъските вече и няма, ако някой падне върху колчетата-лошо.
   Интересното за този водопад се двата вира над него, на две различни коти. От долното вирче скача водата в чашата на водопада. От страни на водата в дясно е Торсът, нещо като част от женска фигура.
   Водопадът е много красив, да се посети е голяма радост. Дано общината от с. Балван или с. Емен ако не могат да ремонтират екопътеката, поне поставят маркировка с боя, защото има стари пътеки и екопътека, строена заради изгледа към оппеделени места.
  Говорихме в ресторантчето на с. Балван, че пътеката трябва да се ремонтира. Отговоът на хората бе категоричен.
   - Те /от ЕС/ си правят тези пътеки за себе си, за да идват тук. Да си ги подържат. Те за тях си правят и магистралите в България, а ще ни накарат ние да ги подържаме и да плащаме като пътуваме по тях.
   А от щанда ни гледат портретите на Ленин, Сталин, Путин, Димитров, Тодор Живков, на тези и на други имаше и бюстове, най-монолитните бяха на Сталин и на Димитров. Не е пълна комбинацията им според мен, липсва ми санктасимиплицитасника радеВ. Ще фана при следващото ми пътуване натам да им подаря един негов портрет...
    Моят коментар към мотивите защо пътеката няма да бъде ремонтирана е:
   "Тук сам дяволът не би могъл нищо да прибави"!
   Така казва Мефистофел при втората си среща със студента, набрал познания и жизне опит.
    Приятна разходка с мен!




                        Скали по отсрещния бряг на реката







Вижда се трасето на екопътеката горе над скалите. Тя е издялана в скалите, вероятно е част от античен път.












                       Показва се и вирче от реката.











Вече съм долу при реката, която е скочила във водопада и изтича в този изкуствен вир.











И този път е съмнителен, но сега се сещам, че не потърсих следи от длетата на риимските роби.



    Вече съм в чашата на водоопада. Отх дясната страна на падащата вода е Торсът.























           Откъртени камъни от тавана на пещерата вероятно при земетръс



































Съмненията ми, че това е останка от римски път остават.



                                   Шега на карста







Ето двете вирчета, от лявото водата скача във водопади. Няма кой да възстанови мостчето и стълбата до върха над този шедьовър.







Предупредиха ни: Или човек да остане в колата или колата на паркинга. Иначе - лошо.

опасност от кражби!

Това е едно от най-мистичните места наоколо. Дали защото е така закътано, на ниско...
Когато преди години отидох за пръв път, дишането долу беше трудно, сякаш влизаш в някакъв друг свят...
За еменския водопад има легенда.
Една Мома от съседното село била посочена от бея да я взема в харема си и тя побягнала от турците, Нямало къде да избяга и скочила в ледения вир. Затова водопада го наричат Момин Скок. Дори фигурата на момата сякаш е запечатана в скалата...
Поздрави, Коста!