Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2018 22:15 - ПИРИН НАД ХИЖА ЯВОРОВ – МЯСТО ЗА ИСТИНСКИ ТУРИСТИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2991 Коментари: 1 Гласове:
11

Последна промяна: 09.08.2018 20:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                          С посвещение на участниците в родопската „академия”

          и пожелание да посетят Пирин още това лято:

 

                                  П И Р И Н

 

                    От траките наричана Орбелус,
                    славянски назоващ се – Перун,
                    алпийска от скалистата си смелост,
                    величествена снежност от безумие.

                    Превали, водопади, речни клетви,
                    легенди, съвършени върхове,
                    обширни ледникови гледки,
                    вълнуващи с безкраи, светове.

                    Дълбоки циркуси – светлеещ смисъл.
                    Пирамидалност, гледаща отвъд.
                    Места, които само  Бог орисва
                    с най-чистата сълза на своя път.
 
                   От карлингите, спускащи пътеки –
                   коси на Ехо в ласка на Перун,
                   прегръщам те с посоките си леки,
                   любима планина на моя сън.

 

                                                Дела Раи

                          

                

ПИРИН НАД ХИЖА ЯВОРОВ – МЯСТО ЗА ИСТИНСКИ ТУРИСТИ

 

     Тази част на Пирин остава някак в подчинено положение – нея туристите считат като изходен пункт към хижа Вихрен, при който се преминава по карстовото било на Северен Пирин, включващо вр. Бански суходол със страхотния циркус под него, след това тесния скален ръб, наричан Кончето, вр. Кутело и вр. Вихрен. Един прекрасен преход. Не всички туристи обаче познават красотите на Пирин над х. Яворов, които сега ще опиша. Преди това обаче да уточня, че карст по Пирин има още на страничния му рид Синаница и по Южен Пирин, където е вр. Орелек. Планината Пирин в карстов вид достига до Бялото море, но частите на юг от нея носят различни имена. Красивата ни планина Алиботуш /Славянка/ е частта от Пирин, където той се разделя на два успоредни рида, достигащи до бреговете на Бялото море, а в Гърция планината Пирин носи друго име. Така разгледана от просветени любители-краеведи като мен по площ Пирин надхвърля поне два пъти Рила, с която той е свързан чрез седловината Предела. В геоографията Рила и Пирин са описани като  известни като Рило-Пирински масив,  заапочващ от Самоков и достигащ Бялото море.

    Хижа Яворов е на уникално място – в карстова местност, в която има всички видве борови дървета – черен бор, безсмолист бор, смърч, ела, бяла мура, клек. Тя е разположена в коритото на твърде интересна река, наричана Разложки Суходол, която се появява и изчезва под скалите докато достигне до Разложката котловина. Мястото на х. Яворов е избрано заради водоизточника близо до него – малко над хижата реката излиза от подземното си корито и там е построен савак, водохващане кам хижата.

   Два маршрута могат да се предприемат от х. Яворов, и двата много красиви.

   Първият е по долината на реката, която минава покрай х. Яворов. От дясната стряна е ридът ОкАден, от ляво е ридът КаменИтица, наричан още Стъпалата заради едно красивото скално образувание срещу хижата. Този маршрут е един от най-красивите по карстовата част на Пирин. Върви се по пътека, изкачваща се постепенно нагоре през гората, като гората покрай нея започва със смърч, после бяла мура и се навлиза в царството на клека.  До централното било на планината има за преодоляване две тераси. Това не става бързо, защо прекрасните гледки към рида Стъпалата спират туристите да му се насладят. За себе си казвам, приковават ме! То са скали с различни форми, забити в небесата, с цепки между тях, обрастнали с различни алпийски растения, клекови площи на невероятно места по скалите с форма на животни, на хора, на предмети. А какви морени и беломурови гори, преминаващи в клекови има от другата страна на долината, където се виши ридът ОкАден! Езера обаче тук няма, макар да има места, където има място да се задържа вода, но тук планината е цялата с дупки в карста, водата изтича по неведоми пътища в скалите.

     Изкачването продължава сред сивобелите скали, в чиито гънки остават снежни преспи почти до следващия сняг.

    Пътеката достига до централното било на Пирин при вр. Разложки суходол. Реката, извираща от тук носи името Суходолие, защото тя се появява тук и там, после изчезва в карста, но по време на снеготопенето или при дъждове, вода има по цялото й корито, а при силен дъжд представлява стихия, влачеща големи паднали дървета и камъни. Добре е разходката да се продължи по централното било, за да се затвори маршрута, което означава връщане по друг маршрут, който е по-дълъг.

    След изкачването на вр. Разложки суходол се продължава наляво по централното било на планината, като се преодолява и вр. Каменитица, малко по-висок от вр. Разложки суходол и съвсем различен от него. Единият, монолиитна карстова скала, другият – натрупани на грамада гранитни камъни. От този връх се отделя ридът Каменитица с красивите карстови скали Стъпалата.  Пътеката по билото достига до седловина, която разделя долината от Разлог между ридовете Каменитица и Средоноза. Отново красоти, доста по-различни от тези по долината на реката над х. Яворов. Слизайки по-надолу се виждат котата на вр. Дуниното куче и веригата на Котешкия чал. Тази долина в долната част е доста по-широка от долината на реката по разложкото суходолие. Тук река няма. Ползва се т. н. зидана пътека, направена така, защото по нея е трябвало да премине цар Фердинанд. По тази „царска” пътека се слиза удобно по серпантини. Тук вмъквам още едно понятие, Кайзервега, направен за файтона на Фердинанд от Самоков през х. Заврачица, който е достигал чак до Пирин, малко по-ниско от мястото на х. Бъндерица, където има голяма поляна. Мисля, че най-красив е Пирин по времето между 15-и и 30-и юни. Тогава цветята са навсякъде, тревата още не ги е покрила, има много преспи, което запълват скалните цепнатини или покриват циркуси, тогава е пролетта в Пирин.

     Пътеката пресича рида Стъпалата и се спуска в малкото долинно разширение по суходорието, където е х. Яворов. Този маршрут е прекрасен, но туристите от х. Яворов извършват само разходки нагоре над хижата, докъдето достигнат, и не затварят маршрута по този начин. Така изминат маршрутът с почивките и снимките трае поне 6 часа, а с него може да бъде запълнен и целия ден.

   

    Вторият маршрут е доста по-различен като природа. Северен Пирин започва със скали от гранит. Някога те са били покрити с карст, който се е разтворил. На границата на карста и гранита обаче карстът се превръща в мрамор, поради това в тази част на Пирин има доста мраморни кариери, напр. тези над с. Кресна. Кариерите ги купиха мутри за да ги препродават и ги закриха.

    Северен Пирин започва с три върха, първият от които е вр. Пирин. Той е висок около 2500 м. Известен е с това, че тук падат много мълнии. Вторият е вр. Плешки, като двата са свързани с тесен рид, наричан Кончето. Това конче за да не се преминава се слиза малко по-ниско от северната му страна, където то не е толкова диво. Третият връх, Дутов, е изнесен малко на север от Цетралното било и е изправен над Разложката котловина. Той е най-красивият връх от този дял на планината, погледнат от Разлог. Ето и как се достига до тези места:

     От х. Яворов най-северната част на Пирин планина се достига като се прехвърли рида,  наричан Окаден и се навлезе в изворната област на една доста голяма река, Бяла. Тя се пресича от пътеката и по една наклонена огромна поляна, цялата с клек, започва изкачването към вр. Даутов. Вижда се терасата с езерото му, след което пътеката става доста стръмна. Навсякъде – едър клек. Тук преди много години, гонена от овчарски кучета мечка прескочи клека на метри от мен, когато край извор бях седнал да си почина.

     Езерото е тип безотточно. По подземен път в него влиза вода. Достигайки някаква височина, тя отново подземно се изтича. Това е единственият водоизточник от тук нагоре към билото. Без подобни водоизточници в планините нямаше да има никакви животни – нито диви, нито домашни. Подобни безотточни езера има и на други места. Такова е Синанишкото езера, което е с доста променлив обем, езерото под седловината Кобилино бранище в Рила, в Балкана такова езеро има под вр. Купените и още три на рида Копрен. Аз ги наричам Божии поилки за животните. Вода, която не тече, до сега не съм пил.

    Започва стръмно изкачване по мека трева след езерото в посока вр. Даутов. Той представлява голяма площадка, подобно ва вр. Върла над х. Иван Вазов в Рила или на вр. Вежен в Балкана. Точно тук билото на Пирин прави чупка и върхът е изнесен напред от него.

    Върхът е много обгледен не само към Раложката котловина, но и към Рила и към Пирин. Каменишкият връх скрива част от красотата на юг, но пък се вижда каменната грамада на вр. Албутин и после карстовото било, което извива и достига най-високата си точка при вр. Вихрен. На север има два резервата за бяла мура, Голяма и Малка Джинджирица, място за живеене на мечките в този регион, а също и местност Конярника, подобно на Атмегдана в Рила и на Атмегдана над вр. Башлийца, не далеч от тук. Сега има подобен мегдан за новите превозни средства напр. в Горубляне или Дупница – автомегдани. Някога тарнспортните средства на хората, конете, са били купувани по тези места. Много е красиво, но такава красота има и по дугите ни планини, не е съвсем пиринска.

   Продължава се към вр. Плешки, който спуска рид на север към Джинджирица. После следва един безименен връх, не много опасно конче го свързва с първият връх на Пирин, вр. Пирин, виждащ се от пътуващите по пътя още от Благоевград. Този връх е връх на мълниите и при лошо време не трябва да се посещава.

   За връщене в х. Яворов ще предложа нестандартен път, изключително красив, без пътеки, никакви опастности по него няма. До Даутовия връх се ползва същата пътека, която е маркирана с боя по скалите. След това билото достига Каменишкия връх. От дясно има огромни пасища, в които днес няма нито една овца, от ляво има циркус, наречен ОкАденски заради цвета на скалите. Като купол над църква над изворите на река Бяла стърчи големият връх Албугин, съседен на вр. Разложки суходол, от който се отделя Окаденския рид към Джинджирица. Връщането, ако туристите са неоптни в ориентирането може да стане по долината на р. Разложки суходол, но може и по рида Окаден. Той в началото е тесен, като към долината на реката, извираща от Разложки Суходол е по-разлат, а към долината на Бяла река има скали. Това си е циркус, в който по морените също може да се слезе, но горе е по-красиво. Ридът постепенно се разшширява и се пресича от пътеката, която отвежда до х. Яворо. Това един страхотен преход, но като продължителност е по-дълъг от този по долината на река Разложки Суходол, после през вр. Каменитица и надолу към резервата Баюви дупки.

    Изминалият тези два прехода ще упознае най-северната част на Пирин, а ако сторва това след запознаването с Централен Пирин и различава дяловете и върховете му, преживяването ще е още по-силно.

   

   Тази част от Пирин, извън обсега на снобовете, които се гъчкат по Банско е добре запазена като природа, няма и добър път да хижата, порради което тук идват само неснобове, ценни хора. Те отсядат в хижанта след като са резервирали почивката си заопределените дни, после продължават към хижите Вихрен или Бъндерица, а от тях към Дамяница и Безбог или за х. Пирин.

   

   Посещението ми на Пирин бе за мен твърде емоционално. Припомних си годините, когато редовно идвах по тези места, водех тук на екскурзионно летуване семейството си, спяхме по палатки на определени места, напр. над Василашките езера. Идвахме на екскурзии и с цел посещаване на определени места, до които пътеки няма но са дъстъпни, да изкачим няко върхове или да намерим пъхнато някъде невиждаща се от билата езерна група. Поне по 10 дни всяко лято идвах тук и с гедерманските ми приятели, като туристи конеподобни. Времето на зопознаването ми с хтази хланина съвпадна със запознаването ми с музиката на Бетховен…

  Много години изминаха, престанах да идвам тук, защото имам други интереси. Докосването до тези красоти обаче буди и размисли и в момента, когато стъпих отново на Лазложката котловина през уми ми мина мисълта:

   Дали това посещение тук няма да ми е последното на Пирин?

 

   Спомних си и стих от една песен, с която се възпява красотата на Пирин:

                 Ще се кача на Дженгала,

                 под Мантър, Мангър тепе,

                 е отида на Папазгоьол

                 и ще викна с буен глас:

 

                         Ой красив си Ирин Пирин,

                         най-красив си на света,

                         нивга  няма да забравя,

                         твойта дивна красота…

 

     Тези два куплета от известната песен за Пирин имат стойност за  упозналите я, за които понятията Дженгал, Мангър тепе, Папазгьол са живи, а красотата им - съхранена в сърцето.

  Когато имам време ще публикувам много снимки.     

 

 





Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Благодаря ти, Коста! Никога не ...
09.08.2018 21:20
Благодаря ти, Коста!
Никога не съм била в Пирин, виждала съм само снимки от хижа Безбог и езерото, много красиво място, уютно и мистично ми изглежда, снимките бяха зимни, едни приятели бяха ходили и ми изпратиха да се полюбувам....
Е, една по една, дано успеем да видим всички планини и красоти български!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181186
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031