Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2018 19:03 - ЧЕТИРИ БАЗИ КРАСИВИ МАРШРУТИ ПО СОФИЙСКО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1217 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 08.05.2018 20:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

      ЧЕТИРИ  БАЗИ  ЗА  КРАСИВИ  МАРШРУТИ  ПО  СОФИЙСКО

 

     Пролета е изключително красиво годишно време за посещение на планината. Има невисоки планини, където през лятото е много топло, пролетта обаче в тях е прекрасна. Причината са цветята по тези планини, които бързат да цъфнат и дадат семена, след което заспиват до следващата пролет. Такива са Малата планина, Чепън, Въртоп, Видлич, Плана, Големата планина, трите Понора и др. Цветятя в планината си иимат някакъв ред, първото от тях е кокичето. После следват минзухарcj, игликата, ирисът. Сега е цъфтежа на ириса, който е изрисувал едни поляни в жълто, други във виолеово, някои и в двата цвята. По-умни са растенията в спазването на реда сии от хората – едното цъфти, преминава за да отстъпи мястото на друго и така спазват реда си, както овцете при доене – всяка знае след коя трябва да бъде издоена. В това отношение хората отстъпват на цветятя, защото като ръзцъфти едно цвете, не само не прецъфтява, но с цъфтежа си удушава всички други, на които е време да цъфнат. Давам пример с правешкият джуревец, цветето, което цъфтя повече от 30 години. Сега се е разцъфнал Путин. Понеже съм изключително толерантен /даже повече!/ няма да го сравня с гениталията на кобила в овулация.

 

      В този постинг на прохождащите в туризма ще предложа 4 маршрута по Софийско, връх на красотата, които могат да бъдат осъществени от туристи, притежаващи джип и умеещи да си правят базов лагер в планината.

 

     Маршрут №1:

     Джипът се оставя близо до седловината Разкръсте. Тази седловина е на планината Видлич, която разделя Годеч от с. Губеш. Годеч е разположен края р. Нишава. Достижим е от към Драгоман през седловината Прекръсте на планината Чепън или от пътя София-Петрохан. Тук някъде по пътя към Губешкия понор се прави лагера, наблизо има извор. Маршрутите са на запад и на изток, нещо уникално.      

     На запад се достига най-големият понор на Видлич, която достига до гр. Пирот. Този понор е достоен да се мери по красота с който и да било от Големите понори при Петрохан или  този над с. Дойкинци. В понора текат три реки, които „пропадат” в една скалан харлога в центъра му с диаметър толкова голям, че Делян Пеевси може да премине през нея. Освен това в понора има артезиански извор, езеро, през понора преминава римски път от с. Трап към с. Голеш. Страхотно място, има и паметник на убито от гръм овчарче. Да не пропусна и скалния венец около целия понор.

    На изток също е страхотно. Римски път изкачва в една седловина през която преминава друг римски път, отвеждащ на седловината Петрохан. Изгледът към Балкана - частта от трите Ком-а - е уникален. Има един въртоп с форма на стадион. Най-красиво е спусканеето по сухата река, която на три тераси слиза слиза към с. Комщица. Прекрасеен е и маршрутът към с. Гинци. Тези преходи трябва да се изминават само при хубаво време, ненапразно селото тук се казва Губеш.

 

      Маршрут №2:

      Пътува се по пътя за водохващането Петрохан-запад. Лагерът се прави на рида, разделящ реките Височица и Сребърна. Тук е доста високо, има извор. Маршрутите са по посока на вр. Ком в два варианта – от ляво и от дясно, всеки неповторим като природа. Друг прекрасеен маршрут е към седловината между върховете Ком и Сребрен. Върви се по долиината на р. Сребърна, известна с планинската си пъсътрва и камъчетата, съдържащи сребро. Ползва се отноово римски път. Излиза се на вр. Сребрен, от където може да се направи разходка на запад над с. Сенокос. Делът Ком е вдъхновил Вазов да напише прекрасното си стхотворение, описвайки красотата му, към която допълва мисли от своята зряла възраст. И аз съм вдъхнвен от красотата на този край, но нищо не мога да напиша.

 

     Маршрут №3, при който базата се мести:

     Тук по малиново време редовно идват с кемпери възрастни германци, упознали и обикнали някога България, като в понора Перачка бара, най-богат на малини, те пасат от този плод докато свърши плододаването му. Базата за лагера е добре да се направи на две места, където има вода, а реки тук има много. Понорите са четири, първият е Перачката бара. Това е долина на сляпа река, която достига до един рид и водата й изчезва в скален отвор под него. Не само по дъното на понора трябва да се слезе, интересно е и той да се обиколи.

    Вторият понор за разходка е Орловата бара. Той е двоен понор, наподобява бели дробове с гръклян, три рекии текат в него, всяка към своята дупка. Огромно нещо и много красиво!

    Третият понор носи името Студенаата бара. Той и дълъг, дълбок, с голяма река, влизаща в скална решетка. За да се достигне той най-лесно необходимо е базата да се премести върху перинеума межда втории и трети понор, от където е най-близо и за четвъртия, наречен Кривата бара или Река Понор. Достига се след като се преодолее разделитеелната преграда между двата гигантски отвора в планината, този на Студенаата бара и на Кривата бара.

   Докато избуее тревата понорите са цветни поляни с всевъзможни цветя, преобладава обаче жълтият.

 

     Маршрут №4, планината Манастирище.

     Той се достига от с. Цъфтитрън по пътя към с. Бърдо. От това изселено вече село запоочва райска долина към с. Брезе, надишаваща по хубост всиички останали, които се спускат към с. Цъфтитрън, тази от с. Завидовци и още две, достищи до с. Бучин проход.

     Преди с. Бърдо има разклонение, като десният път е по красив. Той представлява разширен римски път. Достигайки билото на Манастирище се разкриват страхотни гледки към Средния и Големия Понор, към Ком-овците, към Витоша, към Руй, към Рила. Пътят слиза леко и навлиза в един огромен въртоп, наподобяващ наклонено гигантско корито. В него вода има през пролетта, после пропада. Ако се прави там лагер, трябва да се носи вода. Природата е изсипала тук много от красотите си. Пропуснах да отбележа, че при отклонението на пътя за с. Бърдо е бил най-големият манастиирски комплекс, на мястото на който са поставени три оброчни кръста, единият от които със символа на древнитее българи, буквата ипсилон.

     Връщането от този лагеер може да стане в посоока към щосето София – Петрохан. Прекрасно е!

     На обиичащите планината – приятно пътуване и ходене!

 




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. ponor - понор
13.05.2018 12:06
привет от мен,браво
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188994
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031