Разходката ще продължи около крепостта - Земенското кале -  за да мога да я покажа от различни ъгли. Крепостта е византийска. Източната римска иммперия е строила тези крепости за да се предпази по време на Великото преселение на народите между ІV и VІІ век от напиращите да я завладеят и разрушат остготи. Колкото ние днес можем да спрем прииждащите насам араби, колкото  Сирия можеса  да спре разрухата  на страната си поради имперските амбиции на Путин, който иска и тук да завладее територия, която да набучи с ракети и колкото той се интересува от хората на Сирия, същото е било и с идиотите от онова време, петнадесетиина века преди нас. Тази крепост, както и всички останали на византийците са превзети от остготите и разрушени, а след това и всичко останало от империята. В по-новата история има някои възстановени крепости от основаното тук Българско царство и след това от турците за казарми, но тази не е между тях. Въпреки разрухата й обаче тези останки от стени, от основи на жилищни сгради, казарми или тъмници имат своето очарование и сила и сега. Колко труд е положен за се изгради тази крепост, за която са изкачвани от робите камъни от реката на ръце, както за конаците на Ахмед ага Тъмрашлрията на рида Средня! Направен е до нея и специален римски път, идващ долу от реката.  Днес са останалии тук и там зидове и натрупани  кучпини камъни, за да бъдат ползвани от хората за къщите им. Всичките останали камъни обратно сами са се върнали, изтъркаляли в реката /Струма/.
    Крепостта е лесно достъпна от спирка Скакавица, добре е любителите краеведи като мен да я упознаят. Туристическата реклама устремява снобите на Перперикон  и храма на Орфей, но в страната ни има още много и не по-малко интересни останки от миналото. 



                                 Площадката пред кулата на крепостта



Следват снимки на скалите, които обграждат крепостта.







От основите на сграда е прорастнал дъб, репер за туристите, които искат да слезат към крепостта от Конявската планина.



                                            Останки от кулата на крепостта



















Под крепостта тече реката, до нея има ограничен достъп самоо от едно място.







                      Естествени вижки тук има доста.











Много топлото време не ми помогна да станат снимките тук добри.








Последен  оглед от площадката с кулата към заравняването, което също е било оградено с крепостни стени, слизам към Пролома.












































   Тук е иимало село, днес е напуснато. А съвсем близо еима ж. п. спирка.



















Вече съм при река Струма, времето стана хубаво, ще има и хубавии снимки докато достигна до  гр. Земен.

Поздравления за разходката, Коста, добре си ги подбрал и заснел.

Да.....говоря тук с едни хора и правим сравнения...и им казвам каква приказна природа имаме....и те имат, не отричам, че е великолепна и тяхната природа, но аз все пак съм привързана към нашата...възхищавам се на всичко красиво, където и да е, но в нашето са ми корените и е по-специално...
Поздрави!

Благородно ти завиждам за тези красоти и чудесии.