Земенскят пролом е в две области - Перник и Кюстендил. Поради това посвещавам постинга си на една красива перничанка и на един узрял вече за живота кюстендилец. Разходката този път ще бъде от ж. п. спирка /Полска/ Скакавица до Земенското кале.Тук останки от крепости има доста, но тази е най-запазената и ми служи за репер - точно над нея като се прегази река Струма се намира пещерата второ пустиножилище на Свети Иван Рилски, на няколко метра от запазен римски път, който той е ползвал за да се придвижи от Скрино до Витоша.
  А калето се достига като преди Тунел №3 се завие в дясно по един полуостров на реката с много изявен връх. Тук се идва само с влак, поради това туристът трябва да притежава и тунелови умения - да си свети с фенерче в тунела, ако чуе влак да влезе в укритието или да застане със свалена раница и притиснат гръб към стената на тунела, два от тунелите са много дълги.
    Не помествам сними от разкостените гарови сгради сред райските кътчета на Пролома, защото постингът ми ще стане много тъжен.
   Приятна разходка с мен, тя ще бъде много дълга.



Това е влакът, който се движи въпреки хвърляните камъни по него от българските гражданета от кв. Факултето и същите, но от Кюстендил, които го замерват при с. Копиловци.



                                               Тръгвам нагоре към Калето.























Приилича ми на нещо тази скала, не мога да определя на какво...







Река Струма е с постоянен дебит, койтоо се регулира от язовира и може да се прегазва ако се наложи.



















     Тук е имало село. Но е минала колхолизацията и хората са някъде по градовете.











Струма - може би единствената река, която не прави пакости заради язовира.











                             Крепостта е вече близо.



Изправени скали като при Ритлито до с. Лютиброд? Не, разтворени от водата.











                          В тази "Лунна долина има останки от село...



















                      Ето го върхът на полуострова на реката, на който е било Калето.
„


























Никакви /бели/ следи по скалата от орелови акета, и тях вече ги няма тук...
Пътеките от ж. п. спирките до селата и махалите вече са покрити с подраст.







                                          Качих се на Калето!



Това е моят силует, видимо съм доволен от разходката.

Коста, благодаря!
Много ми хареса разходката, дори виждам една перничанка през лятото да се вихри по тези скали, и да се катери към Калето.
Има много интересни образи сред скалите, като изляти.
Единственият образ, който липсва, наистина е на перничанката. Ала никога не е късно да се увековечи сред скалите :)
Поздрави!

Благодаря, Коста, за местата, на които ни водиш и красотата, която ни показваш!

Отдавна и аз съм ходила там. В спомените е останала красота, която и снимките показват. Чудесни са! Но и селцата вече ги няма, нали?
Ще посещавам често този блог.
Поздрави!

Само да се гледа на снимки е велико преживяване. А да се посети или да се живее сред тези божествени места е невероятно и разтоварващо.