Слизам от селото, наподобяващо ми на вражески обект, атакуван с Новичок. Може да не е приложен тук този газ, а нещо друго, но последствията са същите - никакви хора, ничия земя. Най-подържано е гробището между двете махали. Тези скромни планинци не са имали дори църква, а само едоон оброк "Света Петка", и той потрошен от просташка ръка.
    Това място е свято. Траките са оставили нещо съвсем скромно, жервеният им камък, от тук е минал два пъти Свети Иван Рилски, има останали стари църкви. И все по малко хора в с. Раждавица.



Следващите снимки наппавих в селото и околностите му.



















   Рекичките от платото на Конявската планна слизат по къси стръмни доличини към р. Струма, по които има много интересни скали.











Под тези скали преминава римският път от долната махала към Софийското поле.













































Това е отклонението на стария път от с. Раждавица за с. Буново по долината на р. Шегава. Днес то е твърде опасно за ползване, трябва пикел.



Вижда се платото на Конявската планина. Прилича на Витошкото плато, но е малко.















                    Горе зад този чал е с. Буново.



            Горната и долната снимка са направени с много голям зум.






           Моят силует върху езерцето, покрай което се е преминавало по стария междуселски път от с. Раждавица за с. Буново. По него животните са били изкарвани на летни паши по платото на Конявската планиина. Днес тук съм само аз, пътят е непрохоодиим.
           Чао, Конявска планина....