Разходката ще продължа от високата махала на с. Гърбино към платото на Конявската планина. Поради наличието на карстови извори, покрай които са основани селата има  и естествени езерца. Днес те са преградени с невисока стена и по този начин са превърнати в язовири. Най-красиви са Байкалските езера, намиращи се до едноименното село, вероятно побратимено с тях по времето на социализЪма, който още е жив в мислите и желанията на хората тук. Пътят, който ще следвам е отново част от римски път, но останал само там, където има скали. Този път минава над дола, по който от долната махала на с. Гърбино минава основният римски път от Кюстендил до София. От тук не се вижда пустиножилището на Св. Иван Рилски, но пък се вижда Кюстендиилското поле, планината Осогово. 



Разширяван римски път за нуждите на животновъдите някога, сега за мутродърварите.



                  Село Гърбино долна махала и част от Земенския пролом.



            Над с. Гърбино минава въздушен коридор.











Снесени яйца на корояд. В такива гнезда те презимуваат. Дано да не подберат и черния бор...







Зад тази скала е долът, по който се върви за пустиножилището на Св. Ивн Рилски.



















Ако не се намесят хората, изсекли някога горите за пасища, сега ще поникнат по тях бодливи храсти. Те ще осигуряват на подраста завет в началото, после подрастът ще стане гора, ще удуши тръните и ще стане каквото си е било - гора.











Пътят, който се вижда в посока на вр. Виден исках да хвана, но не става - непроходимо е. На вр. Виден е ретранслатора за Кюстендилско.



В деня, когато минах от тук, имаше изпитание на най-новите свръхсуперхиперракети на Путин. Стреляха поединично, залпово и на автоматичен ракетен огън. Всичките опити бяха успешни, отклонението от целите бе под 1 мм.







            Земенски пролом, погледнат от с. Гърбино.











                            И тази ракета улучи целта, но я порази много.



                          Следващите три снимки към от планината Осоговска.









                                   Платото на Конявската планина



                  Връх Виден. Тук има запазени екземпляри от черна мура.















По този улей се стича вода в долината на р. Шегава, когато има дъжд или се топи снега.



























Мисля си, ако от долната снимка се вземе короната и расото и се метне върху тази скала, а тоя от долната снимка остане без тях, дали някой ще открие промяната?

                                           

Позд Тежко е да се гедат тези картини от стара - нова България...
Тук две епохи са се срещнали.

Старата - на честните, почтени, трудолюбиви българи.

Животът е тежък, на си върви по своя земен, eстествен, уседнал път, под строгото покровителство на Бога.

Новият, залязваш, бременен с чума и смърт.

Ето го резултата.

Хората избягали от местата си. Останали скалите.

И дупките в тях, където се крият коварни и хитри дяволи. Подхилват се езуитски. Нощем играят на поляиите сатанинското си хоро. И правят с ръцете си неприлични, сексуални движения.

Бог е избягал. Отвратен.