Връщам се на една тема - Родопа, вдъхновяваща ме, но и с един мъчителен спомен. При второто ми пътуване към нея на 25. 09. м. г. на 77-и  км. на магистралата за Пловдив мутра помля колата ми. Благодарение на обстоятелствата останах жив и невредим. В началото на тази доста дълга разходка в картини из Родопа отправям багодарност към Бог, че останах жив. Второто ми голяма пътуване към Родопа, което щеше да обхване долините на реките Дранговска и Кирковска пропадна, замених го с пътувания по Земенския пролом. 
      Които са се запознали сериозно с Родопа знаят, че тя се състои от две части - Западна, която е география и Източна, която пък е история. Които не познават планината си мислят, че тя е ниска, лесно проходима. Не е така, защото денивелаците, които се преодоляват са много големи. А преходите по нея са дълги, трудни, но досегът с античната култура на траките е вдъхновенье.
    Има и един специфичен само за тази планина елемент - в изоставените от турците къщи, наподобяващи крепости с подземия, изселили се по време на възродителния процес в Турция, вече се ползват от други животни - едри бозайници, влечуги и др. Които ги обитават целогодишно.
   Приятна разходка с мен!

   Разходката този път ще е доста дълга, като ще започне от място с три светилища едно до друго над с. Ненково. Те са така издялани в скалите, че имат пряка видимост между тях. Не само по р. Арда са светилищата на траките, те са и по скалите над долините на притоците на р. Арда, та даже и Марица. Започвайки от планината над Велинград, с двете свитилища Уличките и Славееви скали, последните светилища, които са ми известни са при Любимец. 





                                                Скала с жертвен кладенец



     Винаги към мен се присъединява по някакво куче и ходи с мен през целия ден.







          Вероятно първосвещеникът от тук ее проповядвал при жертвоприношението.



Скала с размити от годините култово скални ниши. Времето не е особено благоприятно към мен по отношение на снимките.











                                   Пригодена за жертвопиношения скала



                Вече се показват и култовите ниши.







       Тази скала е моделирана чрез стъргане с кремъци от висящи на въжета траки.











































































Още една скала, пригодена за жертвориношения. Вижда се оригиналната пътека на траките, издялана в скалата, ще покажа и каналите, предназначени да тече кръвта на жептвите по тях.















Тук се е сълирала кръвта на жергватаа, а на долната снимка показвам канала за изтичането й. Кръвта е изтичала върху скала с малък наклон.



                       Какво ли се е вършело тук приди 8000 години?







           Събирателният улей за кръвта, идваща от различни места по скалата.















                       Какво ли е ставало тук, в подножието на светилището?

Бог те обича, кучетата също, жената и тя. Загадъчни места и смайващи ни показваш. Щастлив човек си ти.

Имам още доста места да посещавам...

Премеждието ти на магистралата с леката кола, освен всичко друго, е знак на Съдбата.

Бог те пази.

Той те е разбрал и оценил пръв.

Ти си част от великата и милостива Природа, част от вечните скали, част от неумиращата и постоянно възраждаща се трева, част от песента на реките и ручейчетата, от гръмотевичните водопади, част от хармонията и тишината, част от пътеките, част от Мирозданието.

Но ти се пази.

Сега съм със спукано ребро на гърба заради една ледена бубуна, а можеше да е доста по-зле.