Тази зимна разходка в картини ще бъде по Малата планина. Картините са красиви, но нямам поетичен талант да ги възпея и затова ще приложа едно стихотворение на Вазов да ги краси, "На малата планина". То е от стихосбирката ву "Скитнишки песни", с които възпява красотата на Искърския пролом. Писано е над водопада Скакля, а под водопада той пише великия си разказ "Дядо Йоцо гледа".

Малата планина — тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.

 

За очите — красни, дивни гледки,

за душата — шир, възторзи живи,

за поета — вдъхновенья редки

имате, чукари горделиви.

 

Хубави сте! За сърце наслада —

вред, де поглед падне, де крак стъпи;

спорни с сенки, с извори, с отрада —

само за орача вий сте скъпи.

 

За браздица нямате вий место,

труд упорен ялов тук остая,

глад и нужди вам са гости често:

нищета — сред пазвите на рая!

 

И човекът, дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековни,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни! 

И мечоци открих, и птица, и човеци в естествените игри на природата.

Великолепна белота!
Какво ли е да си в планината през зимата...
и да има топла хижа след дългата разходка в снега и сред дърветата!
Ледените висулки са впечатляващи!
Преди 2-3 години бях на Боянските Водопади, през януари. Бяха замръзнали, толкова големи ледени висулки не бях виждала!
Стигнахме до тях след час и половина ход в гората, подпирайки се на дървени пръти в снега...
Незабравимо!
А на Малата Планина не съм била никога!
Толкова блестяща чистота!
Благодаря, Коста!

Софийската планина започва като рид-отклонение от вр. Мургаш, след това се разширява, разширява и достига чак до Калотина. Източната част на Софийска планина се наарима Голема, а западната - Мала планина, в която концентрацията на оброците е най-голяма. Макар сестрици - разделя ги Искъра, те са много различни. Големата планина е по-голяма по площ от Витоша, а Малата - е поне два пъти по голяма. По тях ходя предимно през зимата, като ползвам следите от гумите на автомобилите с бракониери, които избиват животните или крадат дърва.
Софийската планина е една от моите планински любови. Никога не съм срещал там туристи, а само диви животни. През зимата преобладават чакалите и лисиците, през лятото сърните и дивите свини. Няколко туристи, узнали за тазии планина от блога ми ме питат чрез ЛС за предсоящи им мваршрути и са доста наппеднали.
В тази планина хижи или каквито и да били такива прелести за туристите няма. Ако познаваш планината, преходът става кръгов. Ако не я познаваш, връщаш се по същия път, защото изгубването е сигурно.

Имам ученически спомени от Витоша...
в 7 клас се качих на Черни Връх с любимата ми учителка и с няколко приятелки...помня, че като спирахме да почиваме, пеехме народни песни и ехтеше...всичко ехтеше наоколо...помня по-добре слизането, имаше огромни камъни, като морени, по които тичах, защо съм тичала, да ме пита човек, не знам, но още виждам гледката на облите големи камъни под краката ми.
а най-милите спомени са ми от х. Мальовица, там лагерувахме зимите с отбора по ориентиране и се учехме да караме ски....какъв прекрасен ароматен чай правеше хижарят...уникално беше. Иска ми се пак да отида, да си спомня онези времена...
Но човек, който не познава планината, не бива да ходи сам, опасно си е.
Аз не я познавам и не бих посмяла.