И тази разходка завърши, прибирам се. Може пък някога отново ще бъда тук...



      Подвижната ми база, която търпеливо и без да се притеснява за мен ме изчаква               по тъмно, да се прибера с фенерчето си...Тази кола вече я няма.            



































































Някой си е подновил къщата. Вероятно работещ в ЕС, вече върнал се с 1000 евро пенсия и още 400 евро за жена му, която е била при него. А сега българите в Западните покрайнини се пенсиониират от 120 до 180 евро. Пенсиониираните служители на военните, полицията и УДБА и сега вземат пенсии от хо 1000 евро.



                                             И мост си направил човекът...







               Следват няколко снимки с кристалната вода на реката.



















        Римляните още преди 2000 години са ми направили път, за да дойда тук...















Майката на водата за чешмата на Лили, построена за нея вероятно от жениха й.




























Едно пътуване сред красотите на река Дойкинци специално за да направя снимки,
завърши. Не мога да кажа, че не ме е обзела тъга в момента...

удоволствието е пълно. Продължи!

Отново златна вода, както в приказката :)
Чешмата на Лили е построена една година, преди да се родя...
Никаква тъга, идва пролетта и лятото, а тази красота все още си е там....

Всичко зеленее, синее, цъфти в цветовете на дъгата, шуми, тече, пее ...

Видя се, че може и без Н.В. Човека.

а коментарът на sande е Велик!