Последният ми предновогодишен постинг е от светото място, където преди 800 години от маркиз Сент дьо Бов е основано днешното село. То е с приказна природа и е особен енергиен център, има 14 оброка. Тук доста години се молех да имам внуче. Интересно е и друго, че единствено камбаната на новата църквичка тук не се краде от циганите, които имат наблизо "база" в квартаЛ Тунел №8 на Своге. 
   В този регион е живял през летата Дядо Вазов заради здравословния му климат. Като дете той е боледувал много сериозно от превмония и е имал проблеми с белите си дробове през целия си живот.. Тук той пише стихосбирката Скитнишки песни, един от най-великите разкази български, "Дядо Йоцо гледа". Пребивава в махала Данговци, където на 70 се влюбва в ученичката Лица. Познавам внука й, познавам махалата и околностите.
   Ще се учудя, ако има поет или писател от София, да не е посетил това място, където е живял патриарха на българската литература, Дядо Вазов. Ако такъв има, добре е да запази компетентно мълчание.
     Ето едно стихотворение написано на отсрещния бряг на река Искър спрямо къщата на Данговците:

Малата планина — тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.

 

За очите — красни, дивни гледки,

за душата — шир, възторзи живи,

за поета — вдъхновенья редки

имате, чукари горделиви.

 

Хубави сте! За сърце наслада —

вред, де поглед падне, де крак стъпи;

спорни с сенки, с извори, с отрада —

само за орача вий сте скъпи.

 

За браздица нямате вий место,

труд упорен ялов тук остая,

глад и нужди вам са гости често:

нищета — сред пазвите на рая!

 

И човекът, дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековни,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни!

                                      Иван Вазов,

   Всичките места, описани в стиховете на Дядо Вазов съм ги упознал. Искърският пролом е възлюбен от мен регион и съм дал изходни точки в блога си за красоти  върху площ 2000 /две хиляди/ кв. км. влизащи в около 300 маршрута.

Един от водопадите на с. Бов. Те са два и водата пада на 90 градуса.



































Църквичката "Успение на Света Богородица" на селото. Тя обикновено е отключена, аз съм й редовен посетител, ако е заключена, знам къде е ключа.



                                          Олтарът на църквичката



    Лявата икона е подарък от мен, аз пренаредих иконите, когато станаха доста-







По времето, когато бях тук циганин-изверг уби това момиче от Велико Търново за да окраде вещите от чантата му. Помолих се и за него.



Скалите тук са два вида, вулкнични и карст, само една има наименование, доста неприлично.







                                                       Вулканична скала



                                     Поглед към Понор планина /Средния Понор/



                    Водопадът Скакля при с. Скакля



                                     Символът на Понора, вр. Булата



Ако специалист погледне снимката ще види поляната, където Дядо Вазов е глобен от кмета на с. Заселе, защото седнал на трева, предвидена за косене.



                                    Карстови скали


























                   Скалата Куро срещу двата водопада.



                    Същата скала, но от другата й страна, огряна от слънцето.











        Този постинг посвещавам на туристките, защото туристи да се качат толкова високо няма. Те остават долу в двете кръчми на гарата, където предлагат кебапчета, бира, твърд алкохол и слушат сръбска чалга. Тук наша чалга въобще не върви, аз съм описал в блога си защо. 
   Приятна разходка. От София до тук се пътува 65 мин, а маршрутите от гарата към планината са поне десет.

ходили сме там на гости на клиенти на баща ми. Знаеш Коста, че е адвокат - пенсионер Ама тези красоти , дето ги показа, задължително ще ги посетя, водопадите са приказни, както и останалите места. Коста, продължавай нататък да ми пълниш очите и душата.

убито по такъв жесток начин. Светла й памет.

Този водопад е Самодива с много дълга коса, коя жена не мечтае за такава дълга коса!
И скалите са с много интересни форми.
Харесвам такива малки закътани църквички, носят уют на Душата!
А в моето село църквата не работи, хем е голямо село и доста населявано, но няма свещеник. Изключително рядко я отварят.
На Рождество слязох да запаля свещички и беше заключено....ала тук никой не оставя ключа....

Националния поет, националната гордост, народният поет Иванв Вазов бил глобен от кмета на селото, че бил седнал на тревата за косене.

Невероятно.

Но може да е и вярно. Тогава е имало закони. Имало и кметове.

А и дядо Вазов е бил скромен човек.

Хванаха го при опит да тегли пари от дебитната карта на момичето в Горна Оряховица, в която имало няколко лв. Извършил е пет убийства по подобен начин с удари по главата с тесла. Проклет да бъде навеси!

С тревата от тях хората са хранели животните, а после те пък са давали храна на хората. Недопустимо било да се ходи по тревата в ливадата, защото поляга и не се коси добре. В полето всичко е било два пъти по-лесно - ори, мели и яж.
Селяните от Заселе познавали водача на Вазов, бай Младен от с. Бов, с когото идвали на коне. Те казали на кмета, че този човек е поетът Вазов, но кметът не върнал парите му, а казал:
- Той поет, но аз съм на Заселе кмет!

Водопадите са два, единият пада на 90 градуса спрямо другия и долу се събират. Почти на терасата на по-големия има къща.
Районът на Бов е един от бисерите на Искърския пролом.

По десния бряг на реката е резерватът Трескавец, чиато река отвежда до две езера, наречени Тръстная. От тях се пътува по центраблното било на Балкана или се слиза на манастира "Седемте престола". Има и прекрасен билен път за спирка Пролет. По левия бряг се отива на Средния Понор или на Големия, има резерват "Скакля" с екопътека, оригиналният пъг, по който е плиманал Мазов води до с. Заноге, аа после към Големия понор и към Прообойница, има и вариант за красотата, наречена Меча поляна.Тук пътищата и оброциите са много. Пожелавам Ви да посетите не само гарата, а и двете Вазови места.