Днес ще посетя развъдника на белоглавите орли в резервата Вълчи дол. Този резерват е на площ, нямаща равна на себи си по красота. Ридът му е доста висок, а сипейно-скалните му спусъци към рекичките са нещо изключително. Ридът е разполоожен между реките Бубалъ и Крумовицаа, като достига р. Арда при с. Студен кладенец, където е стената на язовира и естествения скален мост Шейтанкюпрю. Пред очите ми се появяват сипеи с форма на сърца, обградени с гори, изшилени скали, по които кацат белоглавите лешояди. От една пещера над с. Скудеен кладеенец извира вода, дала името на селото. Над селото има две моренни тераси, разположени на етажи - огромни!!! - на които камъните са се свлекли от най-високия връх тук Кечикая /Козя скала/. Не може да се опише тади красота, трябва да се види. Но ми се струва, че освен аз, вероятно я познават още един-двама души. 
    След дни ще се спусна при тракийските светилища при с. Кула, и там е голяма красота. От тази висота, предлагаща иизглед към долинаата на р. Арда, към Крумовцица и рида над Крумовград, на която е разположено най-високото село тук, Бойно, изгледът е неповторим. Особена за сериозните туристи, опозналии всичко, виждащо се от този най-висок рид на Източни Родопи...





В момента не вали дъжд, измъквам се бързо от колата. Снощи си легнах с мокри дрехи, увит с всимкте ми одеала. Ставам сух и бързам, защото дъждът отново идва. Много рядко пада дъжд в Източни Родопи, но този път се скъса да вали. За ди ми изсъхнат дехите и обувките, спя с тях. Наистина спя, защото след 10-12 часа ходене се спи като младенец.



Такива снимки наричам "Опорни точкихна мисълта", защото забравям наименованието им



                                                           Река Крумовица



                                         Скали покрай река Крумовица



Долната махала на с. Стари чал.До нея няма мост за автомобили над р. Крумовица, а когато тя придойде стаава страшилище.











На прекрасните ливадии на селото текезеесарите са построили бетонно-каменни огради и са ги ликвидирали. Това строителство по ливадите на хората е описано от Н. Хайтов за долиината на р. Кирковска.











                         Пътувм са високата махала на с. Стари чал.







Достигнах къщиите на с. Стари чал - висока част, днес напуснати. Хората от селото са взели решение през 1989 г. да се преселят в Турция.







                               Като да е падала тук ракета на Путин....















           Един-два стареца остават в селото за да умрат в родното си място...










Този хълм е направо набюдателен пункт към долиината на р. Арда, но днес вали...


















                    Бабата е починала, но дядото още гледа цветята й....



Тук е на-високаата къща на селото, но хората са си докаралии вода от близък карстов извор.







                                            Орлите от резервата вече са над мен.







Селото, погледнато от висооко. В центъра му тече обилна чешма. Заради тозии изор то е ооснована тук.


 
                         Тук докарват умрели едри живоотни за лешоядите. 







                     В центъра, където маркират белоглавите орли съм.











Спонсорът е Швейцария, тя финансира развъждането на белоглавите лешояди в България.



                                  Една от долините на резерватаа Вълчи дол



Връх Кози камък, изшилен над с. Студен кладенец. Изглежда лесен за изкачване, но се състои от търкалящи се камъни. Тук гнездят орлите.











                                           Маркиране на белоглав лешояд

Тъжно ми е от изоставените къщи.
Коста, това новата ти кола ли е в началото?

направено от желязо, а не от пластмаси - така се правеха старите коли - спаси живота ми. Тази кола бе най-запазания Ситроен модел Ксантия в България. Колко предложения съм мал да я продам и тук и в Сърбия, но аз мислех да ми е последната. Всичко по нея бе изправно и работеше както при една на жена на 16 години. Сега имам Пежо 307 Sw,но още не съм я подкарал. Понесох огромни загуби, а и данъците на тази кола са безумни.

Снимката с цветята направо ме разби. По-скоро контекстът й, много е трогателно!
Китни селца са били, жалко е, че се рушат!
А не е ли опасно да се спи с мокри дрехи?

та и това Пежо, дето си го купил, да го караш с удоволствие.