Разходката сред красотите на каньона на река Шегава продължава:







































                           Айфеловата кула?







































































































Направих си и едно селфи - точно така ме възприемат доста от
тези, които иронизирам...

скални чудеса!

Уникални образи са това - скалите са като живи.
Не познавам тези местности, в моя район знам предимно поречието на Струма.
Сега и аз имам две забележки.
Първо: Защо не видяхме самата река, има ли достъп до нея?
Второ: Не Ви ли се прииска да се покачите на някоя от тези прекрасни скали и да си направите там истинско селфи, отвисоко - усещането е като да сте птица!
И скалното селфи е добро, но все пак...
Поздрави!

Не се снимам като реален образ, защото не скъм красив както Вас, снимам само силуета си върху скали или върху вода, защото съм водна зодия. Снимката на ника ми е моят силует върху една от скалите на вр. Хайдушки камък.

Забелязах силуета, идеята е много добра и творческа, защо не!
Така съм се снимала в реката, отражението ми, а реката отдолу блести...
Писали сте няколко пъти в блога ми коменти за моите снимки и съм се чудила какво точно искате да ми кажете /аз съм любител, но възнамерявам да се обучавам за професионален фотограф, само малко време да намеря/ - моите мотиви с моите снимки са израз на един вид сливане с природата, аз като част от нея - от цветята, птиците, пеперудите, дърветата, и не знам при Вас как е, но винаги, когато снимам нещо, аз се идентифицирам с него. Това е повече женска черта, чисто емоционална, да се чувстваме като като цвете, или птица, вижте за Вас може скала, и аз миналото лято на морето се почувствах като скала на морския бряг, цяла седмица - направо друг свят, беше уникално.
Това "идентифициране" за мен е един вид храна за душата /всеки с особеностите си/ и много държа да бъда част от природата, от всички красоти, на които попадам, и да мога да се видя отстрани като "слята" с природата. Децата започнаха да ме снимат, като бяха малки, и ми хареса и продължих.
Този мой вид "изкуство" ми е като "спасение", да кажем, от заобикалящия свят на хората и хорските взаимоотношения, които не винаги са така красиви, а в природата намирам изключително много красоти, на всяка крачка...
Пък и човекът и без друго е част от природата...просто хората са го забравили и са се забили в бетона и в сивотата на ежедневието.
Бих направила още една забележка, ако разрешите. Има нещо, което липсва в постингите Ви. Музика. Винаги, когато снимам, ми звучи музика, в унисон с гледките, и сетне съчетавам със снимките.
Представете си при тези Ваши снимки на скали, една мелодия от този сорт, да се пусне на автоплей и човек влизайки, вижда снимките и звучи мелодията - има една пълнота на усещанията.
Ето тук
https://www.youtube.com/watch?v=swls6zqdiXs
Това е мой видеоклип с едни разкошни скали край Търново.
Извинявам се за вмешателството и дългите обяснения.
Хубав ден от мен!