Приближавам второто светилище...



                            На тези две снимки е една от оградата на Харанлар, още едно
                                        село затрадено от три страни както Триград.







Ще се върна на тази скала от светилището. Тя е доправяна от траките, за да изглежда така.







                                                      Върхът над с. Дойранци



               Село Дойранци. Не помня старото му име, но то няма нищо общо с Доран.



                                                            Част от светилището





                  Скален монумент от свитиилището







                         В ляво е върха с крепостта Патмос, в дясно е вр. Бездювен.



Светилището под с. Дойранци с много голям зум. То е третото от групата светилища едно до друго, свързва ги римски път, построен вероятно върху стар път на траките.



                                                                 Жертвената скала







     Сега ще покажа къде се е стичала кръвта от жертвите по стените на скалата.















Докато горе по скалите от терасите, издълбнаи в тях се е водела службата, тук доста кръв е изтичала...







                                         А сега нагоре, към скалите с терасите и долапчетата.































Тук има много див карамфил, пасат го кравите за арочат на млякоото им.



















Самотна скала. Обезпокоении соколи ме наблюдаваха от нея, 
ще ги покажа и тях.


















Терасите, от които са проповядвали траковите първосвещениици. Какво са проповядвали не се знае, но когато са се събирали в пещерата Утробата ми е ясно.



В този учаскът има само тераси, в съседния - само долапчета. Тракови католици и евангелисти?



Какво ли е ставало тук когато тезии места са ги обитавали траките. Защо ли им е било да стържат скалите с кремък, за да оформят тези тераси и долаоп
ета?



Вижда се останка от пътека по скалата, ще пощажа продължението й, което е запазено.



Това вибоятно е била скалата на най-първия трак. По-висока наоколо няма. От нея се вижда долу как колят, траките, дошли на службата и всичко наоколо.



                         Срещу мен е вр. Бездювен, бях и на него.











Беше доста опасно и спрях да се огледам след като се кача мога ли да се върна. Това дсоколче дойде и ми закрещя, разкрещя още десетки, които се присъединиха към него.











Без тези храсти, за които да се държа нямаше да мога да се
покача на билото на рида. 



       Аз се досещам коя е била скалата за най-първия траков първосвещеник.



                                             По тези тераси са стояли хора...











От процепа, където събирах смелост да се спусна обратно снимах тази прелест. По тозирид се върви по римски път от с. Русалско покрай доста села и се слиза до язовира. От там само лодка може да те прехвърли в гр. Кърдгжали.

Поздрави, Коста!

Ти поставяш рекорди за книгата на Гинес.

Теренът и скалите като цяло, изглеждат недостъпни.

Поздравления !