ПОСЕТЕТЕ СЕЛО СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ И ОКОЛНОСТИТЕ МУ
Това село с прекрасните му околности и красивото му местоположение е едно от най-интересните за упознаване от селата в родпоския регион. Коментиирайки някои региони от Източните Родопи аз съм стигал до извода, че те са комбинация от пустиня и оазис. Тази близост прави пустинята до оазиса още по-зла, а оазиса до пустинята – още по-красив. Давал съм пример с махалата Хамбардере, една комбинация от сипейно-каменна пустиня и оазис срещу нея – нещо изключиелно дори за самите Родопи. Подобно е и мястото на с. Студен кладенец. Погледнато от горе, където внушително над селото стърчи чуката Кечикая /Кози къмък/, то в долната си част изглежда като една градина с къщи в нея, подобно на околностите на летищата в Мюнхен или Хамбург. Над тази градина обаче следва едно плато от почти хоризонтална морена от натрошени камъни, а над нея и още една по-малка. Сред тези камъни има крави, които намират някакви бурени както камилите в пустинята. След морените започват чукари с причудливи форми, които заграждат селото от юг и изток. Скалите по тях са с различни фоорми, под скалите има много стръмни участъци с морени, според мен непреодолими дори за кози. В селото от резервата Вълчи дол идва река, която през лятото пресъхва. В страни от нея малко над селото е пещерата със студения кладенец, дала името на селото. Сипейно скалните брегове на тази река са изключително красиви поглреднати от вр. Кечикая. По скалите там гнездят белоглави лешояди, за храната на които се грижат еколози, финансирани от Швейцария. Тази долина изглежда недостъпна, но покрай реката може да се върви и от нея има възможности да туристът да се покачи по високите части на планината. Тези високи части могат да бъдат достигнати за около 2,5 часа от селата Поточница и Стари чал, от които има подходящ път за джип. Тук планината Стръмни рид спуска отклонение между рекиите Голямо дере и р. Крумовиица по които има доста тракийски светилища, посочвам Харманкая, Орфеевото светилище, Карпуздере. Над Карпуздере има останки от римска магистрала широка 4 м, най-широкият римски път, който съм срещал. По долината на Голямото дере има много интересни места, но тя, затворена от яз. Студен кладенец е много неудообно за достигане място, защото няма как да се пресече язовиир Студен кладенец, в този участък доста широк. Трябват лодки, каквито имаше като градски автобус от селата около Русалско до Кърджали, които пресичаха язовира с лодкар. Днес лодки имат турците от с. Лисиците, които се върнаха от Турция, възстановиха къщите си и имат доста големи възможности. Те качват лодката си, достигат Кърджали да си купят нещо и се връщат. В този участък язовира Студен кладенец е тесен, пораади това има и мост, но той свързва с. Лисиците с другите села, не с Кърджали.
Над с. Студен кладенец има едно самотно село, новото му име е Бойник, отдалечено от света, намиращо са на най-високото възможно място. Красотата около него е много голяма, природата около него прилича на Западните Родопи. Днес там живее само един турчин от с. Студен кладенец, гледа крави. Регионът около селото е обявен за ловна зона, има тук и там ловни хижи, силно е да се каже хижи. По тях има отседнали „ловци” младежи със скъпи джипове, всичките много над 100 кг, които яко похапват и още по-яко си пийват.
До с. Студен клденец е естественият мост на р. Арда, наричан Дяволски. Тук реката тече по вертикала и дълбочините на процепите, които водата си е издълбала в скалите достигат до 40 м. Има и много специални форми в тези скали, наподобяващи огромни краденци. Над най-тесните процепи, широки около 4 м. някога хората са поставяли дъски и дървета, по които са преминавали. Те са били поолзвани през лятото, после водата ги е отнасяла. Поглеждайки надолу в процепите краката ми се схващат и се връщам назад. Тези „ мостове” са едно от природните чудеса на България.
В близост до с. Студен кладенец се намират много тракийски светилища, разположени по долината на р. Крумовица и по долината на р. Арда, от които посочвам само едно – Пчелният кошер. Това е скала с тракийски ниши, но защото те са много както дупките в пчелната пита или защото в тях има гнезда на дивии пчели е причината да бъде наречена скалата така не знам. Срущу него е Попмартиновата дупка, а в дясно от тея още едно огромно светилище. Не много отдалечен от тук също е гр. Маджарово, но пътят до него е ужасен в един участък от 4 км.
Преди построяването на язовира имаше мост над р. Арда. След като би направен новият път за пресичане на реката по язовирната стена след наводнение мостът бе съборен и не е възстановинен. Сега стърчат самоо колоните му, които не са повредени. Възстановяването му няма да е трудно. То ще спести много път на хората тук при пресичане на реката, защото сега трябва да се изкачват до стената на яз. Студен кладенец. За трассето на старото шосе има пробит тунел. Това шосе би било атракция за туристите, приобивка за жиотните на хората, което ще намират паша в по-широк регион и придобиивка за рибарите, защоото оот него ще ловят риба, с която водата на реката е пълна. Затова има ии толкова много черни щъркели тук.
Истинската красота на Дяволския мост се разкрива когато изпускат вода от яз. Студен кладенец, която не може да бъде поета от централата. Това се случва при обилно снеготопене. Централата изпуска водата си към края на Дяволския мост, малко преди старият.
Приятно посещение в с. Студен кладенец. За да се разгледат околностите му е необходима поне седмица. След като се запознаят с околностите на селото, съобразено с автобусите тук, туриститее могат да се прехърлят през с. Бойно към селата Биволяне и Татул, където има останки от античната култура на траките. Отново повтарям за нишите по скалите на Карпуздере, за Каменната гора, за медресето при с. Биволяне току до светилището Харманкая.
Приятно пътуване към региона на с. Студен кладенец! Имам много нови снимки от него, а в блога си за този регион имам поместении доста постинги. Красоотата на този регион е специфична, не е за всеки, но който има очи да я види, отива си с нея в сърцето…
