На едно от любимите си места по Източни Родопи съм - по рид с римски път ще достигна махала Мумжидам. Няма да ми стигне времето днес да се покача до с. Саръкая, на отсрещния бряг на реката, находящо се по-високо от самата скала Саръкая. Ако ми остане малко време ще отида до махала Явор, срещу която има едно голямо тракийско светилище, да го погледна.  Времето бе ужасяващо топло, неудачно за добри снимки. От ляво рядко се показва долината на река Караманска, зад която се виждат върхове като вълни в развълнувано море, от дясно постоянно съм над долината на р. Хамбардере. Така са направили пътя преди 2000 години. От махалата Хамбардере, находяща се под превала Прелеза по реката Хамбардере до някогашното село Султанка - това е най-дивният ми преход по Източни Родопи въобще. Пълно беше с якове, муфлони, зубри, привечер се появявахи и питомни черни мечки, които отиваха на определени места да ги нахранят грижещите се за тях от развъдника Карамуш. На голите места имаше махали, а до тях градини. Пластмасови маркучи някъде от високото напояваха пясъците със зеленчуците на хората.
   Днес тази долина не може да се посети. Пълно е с мечки в буквалниая смисъл на думата, те живеят дори в полуподземието на изоставените къщи. И група не е желателно да премине по реката, покрай която вече не живее никой. Ако тази група премине през територия на мечок, който я е приел за своя и не пуска никой в нея, обстоятелството, че са повечко хора няма да им помогне. Туристите могат да се придвижват само по високото, където няма реки. 
     Този район е изключително интересен. Селата /някогашните.../ Три могили, Безводно, Ненково, Русалско, този прекрасен като природа регион пред очите ми се обезлюди. Да си упознал района и да се го разглеждаш от най-високия връх на Източните Родопи - Чилякая, на отсрещния бряг на реката Хамбардере, това е нещо велико.
   Приятна разходка с мен!



Римският път не се вижда, тук е затревен, но аз съм убеден, че съм на него. Наппред!



Рмският път минава под тхези скали, от които се разкриват красоти към Жендабалкан.



                                                          Орлови кладенчета















Доста голяма махала на единия бряг на реката Хамбардере. Виждас се терасираните нивички, където хората си садяха картофи.



           От тази махала е останало само гробището, което ще посетя след малко.



Целта ми днес, за която времето няма да ми достигне. Зад тази скала е едноимената махала Саръкая. Къщи сред дърветата, никакви ливади или градини, какъв ли поминък са имали тези турци тук?



                            Зад скалата личи трасето на римскя път.








                  На пръв поглед пустиня, но тук бе населено навсякъде горе по равното.



Долината на река Хамбардере. От  основния римски път от Тополово до Смолян тази долина се вижда най-добре.




В дъното е вр. Чилякая. Реката го заобикаля, като приема доста притоци от него. В дясно от реката се виждат останки от махалите, обитавани до възродителния процес.



Отново вр. Чилякая, топлото време обаче е неподходящо за добри снимки.



                Скали по пътя ми, който ги заобикаля винаги от южната страна.



Долината на р. Хамбардере, която някога служеше за път на хората от махалите тук.



                         Гробен камък на духовник



Паметникът е с чалма и пише на арабски език.  Това означава, 
че духовникът е завърщшил поне мектеб.



Още еди гробен камък на духовник. Селото има две къщи, гробището
му е декари, защото турците не погребват в същия гроб друг човек.







              Навлизам в любимата ми махала от този регион, Мумжидам.







Платото на с. Мумжидам. Където е тополата извира река, заради този извор селото е основано тук.



                           Скалата и едноименното село зад нея.



 Ето къде живееха хора по долината на р. Хамбардере. По дерето долу в дясно има пътека да с. Три могили. Поне два часа се върви до него, хората се качваха горе до пътя за да си вземат изпратеното им по автобуса някога.



                                                       Доправян римски път



По тези ливади някога хората изкарваха на паша животните си. Някъде до м. юни, после всичко изгаря от суша и жега.







                                            Селската мера на махала Мумжидам






                 Горе над тези скали децата са пасли овцета някога.



Реката с мечките, както ми каза последният жител на Мумжидам, ще го покажа и него.



















Овцете на последния жител на Мумжидам. Той живее тук, защото къщата му в махала Явор паднала.











Разходката из най див/н/ите места на Родопа продължава. Видях консервени кутии и бутилки от безалкохолни, знак, че и други идват тук.

Страхотни места!