Разходката продължава по дъното на понора Орлова бара. Името му идва от полупреградата между двете му половини, наричана Орлова чука. На нея някога винаги са стояли орли с надежда за умряло животно или да откраднат агне. Второто име на барата е Воденичната, защото тук е имало ярмомелка за смилане на магарешки бодили. Когато поради суша не е имало трева за есента, наричана отава, хорада са събирали магарешки тръни, смилали са ги на ярмомелката и са ги давали на овцете.
   



          Пред мен е претградата между Орловота бара и следващата, Студената.







                          В дясно е това, което наподобява язовирна стена.











Останки от пътя, по който са преминавали стадата с овце. Днес той се ползва от офроутовите мутри.



                       След няколко завоя рекичката влиза в своята си дупка.







Наблюдател на процеса, при който водата поема по подземния си път?











                     Последни метри на воодата преди да влезе под земята.



























                                         Те такова е поноровото дъно.























Този рид от двете си страни приема вода, която влиза под него и продължава по неведоми подземни пътища.



Сега е времето на лилавия цвят. След две седмици всичко тук ще е в жълто.















                                   Едно рядко цвене, минзухар албинос















































Това е преградата между понорите Орлова и Студената бара. От тук не се вижда размелът на площта му. Тя представлява един трийгълник с широката страна опираща на билото на Козница. Размерът само тук е съизмерим с площта на Витоша.











Останки от горите, позени поради включването на Понора в Натура 2008. Реките са отклонени на север и дават ел. енергия и питейна вода за Враца и други населени места. Въпреки това обаче биривджи мутродобивници превръщат нековните буки в метровици за горене. Някакав мафия много от високо ги закриля в престъпността им, а мутродърводобвниците вероятно им се отчитат.

и то скоро. Скалорадевката направо оживява като човек. Лично аз мисля, че Витоша обаче е по-красива, както и Плана планина.

Плана е едно кътче от Западните Родопи край София. Макар и малка, тя е една от любимите ми планини, нямам непосетено място по нея. Там са живяли траки, защото има много хубав кимат. Осоговската планина пък прилича на Централен Балкан. Витоша, макар и малка е типична алпийска планина. Тя е умален модел на Рила, но с много зъл климат. Понорите пък нямат аналог, тях човек ги обича ако е предразположен към този тип красота. Те са важна част от общата култура на туриста.
Аз имам друго разбиране за планините - едни, може и да не са красиви, ме привличат, наричам ги силни за мен. Макар да съм ги упознал изцяло, винаги бих ги посетил отново. Други планини посещавам, но привличане между тях и мен не се получава и после ги посещавам само служебно. Такава е Средна гора. Към големите ми любови принадлежат Софийската планина, Искърският пролом, който съм описал с площ 2000 кв. км. и доста други. Скалите и водопадите ме прпивличат, посетиих около 100 водопада само в Централен Балкан. Много упоритост трябваше, много трудности пеодолях. Всеки човек е индивидуален, той открива себе си сред природата, така както обичащите музиката след години търсения откриват себе си сред нея.
Аз не влизам съвсем в стандарта и не бива да давам примери със себе си, сторвам това много рядко. Животът ми винаги е бил силно свързан с планината и музиката и това ме прави различен човек, с когото трудно се осъществява контакт. Защото изискванията ми не само към мен са много високи.