Постинг
31.03.2017 23:39 -
НА РАЗХОДКА ОКОЛО СЕЛО ПАНИЧКОВО - 8
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 2366 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2017 23:39
Прочетен: 2366 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 31.03.2017 23:39
С посвещение на българския Саддам Хюсейн:
С мъка си тръгвам от тази красота въпреки руините сред нея и си мисля, какво ли са изживяли тези хора за да напуснат родните си места. Изверниците, развъртяли се по тук по заповед от Москва тогава не са разполагали със страховитите ракети на Путин, с които той може за секунди да унищожи враговете си по света, но въпреки това са постигнали същия ефект. Немците имат една поговорка: Без оръжия руини правят. Мъчно ми е, защото още като ученик за кратко време в Асеновград аз посетих гези места и знам какво беше тук. Годината на запознаването ми с този регион вероятно бе 1961-а. Този свят пред очите ми саддамхюсейновците го унищожиха. Тук никой повече няма да дойде да живее, защото природните условия са много сурови, а трудът - неимоверно тежък. Полупустинята Източни Родопи, която турците с труда си бяха направили като комбинация от оазиси и пустиня, днес се превръща в пълна пустиня. Както много региони от страната, и този стана непотребен, получавайки статут ничия земя. Посещавайки такива места в комбинация с напредващата си все повече възраст вече си мисля, че не само моето време изтича, но и това на страната ни. Откъснати от земята и стоката, прокудени в града, превърнал се в тяхна жизнена страна - за тези хора вече всичките тези места, които посещавам и показвам станаха непотребни, непознати. А тук кипеше живот по законите на ХVІІІ век, когато хората са отседнали тук с животните си. Колективизацията, коато обезлюди българското село, прогонването на каракачаните от техните планини, прогонването на турците от Източна Родопа - това е бедата, която СССР нанесе на България, която ни промени генно и която е виновна за всичките ни беди днес. От които не виждам как ще се оправим, защото носим в себе си рожденните петна на този натресен ни строй и вируса на брадатата спирохета на Маркс в кръвта си.
Не казвам, приятна разходка с мен, защото съм тъжен. Но пък решен следващото лято да бъда отново тук. Ще се опитам с помощта на двамата постоянни жители да накараме мечката да си седне на гъзъта, да се разкрещи срещу нас, да размаха ръце, а аз ще й направя клип.
Следвъзродителен етюд
Благословени да са ръчете на майсторите, строили така красиво с камъни. Този зид се казва строен от камъни с лице. Работилите с камъни знаят какво означаваа това, а също така какво значи умеещият да строи с камъни да успее да прогледне в тях. Това означава като поогледнеш камъка да определиш за къде е подходящ, какво да откъртиш от него, за да придобие лице. Аз благодаря на Бог, че без да съм учил сградостроене мога да правя декоративни каменни зидове. Затова и се заглеждам в работите на другите, но тези майстории са били по-добри от мен.
Има разлика в зида на предната къща и на тази.
Още един добър майстор зидар. Зидарията е по същество суха, пръстта служи само за да спира вятъра. Има греди в зида, които играят ролята на пояси.
По идея на римските строители - камъните вместо да натискат
надолу се натискат един в друг и така се крепят.
Срущу студа- дебели каменни стени.
Опит за паметник на възродтелите
Където е имало исторически събития и камъни, те са били наричани Глухите камъни.
На превала съм, тръгвам за селото /Жълт камък/.
Красив родопски превал
Пълно е със сърни и зайци тук.
Тези кочови роога не останаха тук, от тях ще правя украса. Режат се с ножовка.
Вече съм в селото
Целият живот на турците е свързан с камъка, накрая едиин камък щръква и над гроба им. Част от възродтелите, наречени бригадите с чуковете потрошиха гробните камъни на турците и надписите на турски на чешмите им, а с това и самите чешми. Вмеесто да се засрами от тези деяния, българският Саддам Хюсейн запроституира с тях по нов начин. Аз пък се сезирах .върху ъгловите камъни на тази къща - строилият я е мислел за целостта на конструкциятаа й.
Вероятно 300 годишна чешма, доправяна и разширявана многократно.
Последният модернизтор на чУшмата. Благословени да са ръцете му!
Така изглеждат дворовете на турците в селото - подредени като по партийна повеля. Как не вземе да дойде тук Саддама, да им каже как да си садят градините напр.
Това е виртуален букет за българския Саддам Хюсейн. Подарявам му го виртуално за изявата му на граниицата ни с Турция. Без всяко съмнение с посрещането на бабата Саддама й е припомниил как тя е била изпратена от страната преди 28 години. Ако този идиот бе посетил тези или други места из България, ако не в човек, той би се променил поне в по-малък идиот.
Нека някой от три пъти да познае чий е този силует!
Край на разходката около Паничково. Очаквам пловдивски туристи,
да посетят региона, а пловдивски блогърки, по-добре от мен да го опишат...
С мъка си тръгвам от тази красота въпреки руините сред нея и си мисля, какво ли са изживяли тези хора за да напуснат родните си места. Изверниците, развъртяли се по тук по заповед от Москва тогава не са разполагали със страховитите ракети на Путин, с които той може за секунди да унищожи враговете си по света, но въпреки това са постигнали същия ефект. Немците имат една поговорка: Без оръжия руини правят. Мъчно ми е, защото още като ученик за кратко време в Асеновград аз посетих гези места и знам какво беше тук. Годината на запознаването ми с този регион вероятно бе 1961-а. Този свят пред очите ми саддамхюсейновците го унищожиха. Тук никой повече няма да дойде да живее, защото природните условия са много сурови, а трудът - неимоверно тежък. Полупустинята Източни Родопи, която турците с труда си бяха направили като комбинация от оазиси и пустиня, днес се превръща в пълна пустиня. Както много региони от страната, и този стана непотребен, получавайки статут ничия земя. Посещавайки такива места в комбинация с напредващата си все повече възраст вече си мисля, че не само моето време изтича, но и това на страната ни. Откъснати от земята и стоката, прокудени в града, превърнал се в тяхна жизнена страна - за тези хора вече всичките тези места, които посещавам и показвам станаха непотребни, непознати. А тук кипеше живот по законите на ХVІІІ век, когато хората са отседнали тук с животните си. Колективизацията, коато обезлюди българското село, прогонването на каракачаните от техните планини, прогонването на турците от Източна Родопа - това е бедата, която СССР нанесе на България, която ни промени генно и която е виновна за всичките ни беди днес. От които не виждам как ще се оправим, защото носим в себе си рожденните петна на този натресен ни строй и вируса на брадатата спирохета на Маркс в кръвта си.
Не казвам, приятна разходка с мен, защото съм тъжен. Но пък решен следващото лято да бъда отново тук. Ще се опитам с помощта на двамата постоянни жители да накараме мечката да си седне на гъзъта, да се разкрещи срещу нас, да размаха ръце, а аз ще й направя клип.
Следвъзродителен етюд
Благословени да са ръчете на майсторите, строили така красиво с камъни. Този зид се казва строен от камъни с лице. Работилите с камъни знаят какво означаваа това, а също така какво значи умеещият да строи с камъни да успее да прогледне в тях. Това означава като поогледнеш камъка да определиш за къде е подходящ, какво да откъртиш от него, за да придобие лице. Аз благодаря на Бог, че без да съм учил сградостроене мога да правя декоративни каменни зидове. Затова и се заглеждам в работите на другите, но тези майстории са били по-добри от мен.
Има разлика в зида на предната къща и на тази.
Още един добър майстор зидар. Зидарията е по същество суха, пръстта служи само за да спира вятъра. Има греди в зида, които играят ролята на пояси.
По идея на римските строители - камъните вместо да натискат
надолу се натискат един в друг и така се крепят.
Срущу студа- дебели каменни стени.
Опит за паметник на възродтелите
Където е имало исторически събития и камъни, те са били наричани Глухите камъни.
На превала съм, тръгвам за селото /Жълт камък/.
Красив родопски превал
Пълно е със сърни и зайци тук.
Тези кочови роога не останаха тук, от тях ще правя украса. Режат се с ножовка.
Вече съм в селото
Целият живот на турците е свързан с камъка, накрая едиин камък щръква и над гроба им. Част от възродтелите, наречени бригадите с чуковете потрошиха гробните камъни на турците и надписите на турски на чешмите им, а с това и самите чешми. Вмеесто да се засрами от тези деяния, българският Саддам Хюсейн запроституира с тях по нов начин. Аз пък се сезирах .върху ъгловите камъни на тази къща - строилият я е мислел за целостта на конструкциятаа й.
Вероятно 300 годишна чешма, доправяна и разширявана многократно.
Последният модернизтор на чУшмата. Благословени да са ръцете му!
Така изглеждат дворовете на турците в селото - подредени като по партийна повеля. Как не вземе да дойде тук Саддама, да им каже как да си садят градините напр.
Това е виртуален букет за българския Саддам Хюсейн. Подарявам му го виртуално за изявата му на граниицата ни с Турция. Без всяко съмнение с посрещането на бабата Саддама й е припомниил как тя е била изпратена от страната преди 28 години. Ако този идиот бе посетил тези или други места из България, ако не в човек, той би се променил поне в по-малък идиот.
Нека някой от три пъти да познае чий е този силует!
Край на разходката около Паничково. Очаквам пловдивски туристи,
да посетят региона, а пловдивски блогърки, по-добре от мен да го опишат...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА СИ КУПЯ НЕЩО НА ИЗПЛ...
Посвещението на България
ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА СИ КУПЯ НЕЩО НА ИЗПЛ...
Посвещението на България
Търсене
За този блог
Гласове: 18370