Постинг
29.03.2017 23:06 -
НА РАЗХОДКА ОКОЛО СЕЛО ПАНИЧКОВО - 5
Пътуването ми продължава от с. Жълт Камък към село Узуново. Пътувам по билото на рид, успореден на Тракийското поле. От него започват пътя си към полето две реки, Каялийка и Мечка. Достига се превал, от който може да се слезе към Тракийското поле по широк път, предполагам модернизиран римски път. От този превал се върви нагоре към с. Узуново, което се намира в изворната област на две реки, една от коиито много важна, Караманската река. Ако имах втори живот щях да се пробвам да слеза по нея чак до язовирната стена на яз. Боровица. Това е много трудно пътуване, а след населването на тази река с мечки вече не е възможно. Красотата обаче е върхова дори за Източни Родопи.
Текстът ще продължа под снимките.
Тези скали са още от комплекса над с. Жълт камък.
С последни сили кадъната се грижи за градината, дядото сигурно е с животните. А децата в Турция или по някой строеж из страната.
Колагеле!
На този заек му се сторих интересен и тръгна след мен като куче.
Заек - може, казах си аз, но ако някоя баба меца тръгне след мен,
различно ще е...
Предполагам, заекът искаше да го кача в Интернет. Качих го.
В тази топлозащитена къщичка живеят някакакви същества, не знам какви. Но да им бутна къщичката за да видя какво има в нея не бих сторил.
Превалът, на който излиза сериозен път от Тракийското поле по долината на река Мечка.
В дясно - река Мечка, в ляво - река Караманска.
Родопски превал
Достигнах селото. Този турчин ме покани да нощувам в дома им,
защото става късно. Когато имам сигурен път за връщане, аз ходя и
по тъмното с помощта на фенерче. Селото има само две семейства,
другите са се изселили в Турция, срещнах и двамата му последни жители.
Бъдете здрави, приятели и да е честита н...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18319