Достигнах скалата със светилището до с. Долна Мурга. Тук има още една такава, но днес няма да я посетя, няма да ми стигне денят. Описанието на прехода ми ще опиша под снимките. За съжаление, времето днес остава неподходящо за добри сники.



Следват снимки на скалата непосредствено до с. Долна Мурга. Тя може да се обиколи от всякъде, но не е лесно, а местата за снимки са твърде близо до нея и поради това не съвсем подходящи. Широкоъгълният обектив изкривява реалната перспектива.







      Глава на костенурка в положение при придвижването й?



                                          Две топлещи се животни?




Когато траките са дълбали скалата тя не е била разцепена.



Любимата ми Уланкая е достъпна и от тук. Някаква сила притежават тези скали, 
която преминава в мен. За да посетя тази скала минах по склано дере, в което хората ме преупредиха, че живее жълта мечка. И това не ме върна, сега се замислям какво би станало ако я бях срещнал. Тогава като да не бях на себе си.



                                 Някакъв разговор между някакви животни?



И други, 8000 години преди мен, са се удивявалии на тази скала.
И са си я избрали за светилище.



На връха на хълма е къщата на турците. Запознах се с една красива ханъма. Не приех да ми направи кафе, но обещах следващото лято да имам време да поостана час-два.
Зад тази къща е старата, която е било обитавана до 1989 г., според ханъмата къщата е на 300 години. 



                  Скалата-светилище  погледната от хълма с къщата



Какъв водопад има в дясно от Уланкаята, може би по-висок от
Райското пръскало. Вижда се по какви скали трябва да се лази,
за да се обиколи скалата. Под скалата - пропаст, около скалата 
живее мечка.



Сбогом, светилище, обещах на кадъната да дойда пак. Може и да спя тук.



Типичната скала тип ИНКАЯ. В нея има или пещера или над нея има скален перваз.



                                          Следват снимки на инката.



                              Тази скала има едновременно и прваз и пещера.



                                                  Темето на инката



                                   Елементи от инката







Пещерата на инката. Турците са засяли в нея нещо сенколюбиво, има и изворче. Изкачването до нея става с 4 метрова стълба.



                                             Старата и новата къща на турците



По тези пущиняци живееха турците в Източни Родопи преди да ги прегази изпратеният от Москва валяк с марка "Възродителен процес". Има и други места, трудни за живот, но животът в Българя по тези места беше и остава най-трудният. Това е работа от сутрин до вечер през ялата година, по-неблагоприятни природни условия за живот другаде в страната нямаме.



                                              Развали се времето...







Възможно е това да е къщата на седналата да отпочине оперирана баба, на която българсият Саддам Хюсеин /Валери Симеонов/ дърпаше торбите и самата нея и я подканваше да се връща обратно в Турция, макар тя да говореше с него на български, почти 30 години след като е била изгонена от страната. Тая отврат се държа със старата жена и така нагло, както "възродителите", наактивирани от Москва по време на процеса. Този път наактивирането на злобата към тези скромни и употребявани от политиците от Истанбул и Москва ненормалници идва от службите на Путин. Дано повече хора са видяли този клип, за да разберат кому служат националистите и патриотите, фронтът за национално спасение, някои медии, нетове, вестници... 



За това светилище не ми остана време, но то влезе в плана ми. Виждат се в горния край на скалата ниши и останки от ниши. Ще нощувам в къщата на кадъната, иначе е много далеч. Не далеч от това светилище е скалата Уланкая, останала безинтересна за траките.



    Прогонени от родните си места турци са изоставилии къщата си и ливадите си.Нашата ДС се държеше с тях както сега Ердоган с гюленистите по Европа и с омразните монархофашистките държавници на Гербания, Швейцария и Холандия.
Дано да не подбере и нас с рязаната си карабина...




                   Типичен източнородопски пейзаж








Само който е бил по Източни Родопи знае какво вода идва по
тези скали ако завали силен дъжд. Загова р. Върбица е най-
опасната река в България. Името на такива места тук е Корудере.



                         На предната тераса - махала Горна Мурга



Моят приятел днес. Тръгна с мен от поляните над с. Жендабалкан и бе неотлъчно с
мен през целия ден. Поне 50 кг. има. Като сядах да си почина, той лягаше и залепваше гърба си към мен. Огромен сладуран.








                        Скалите при козия и крави чифлик



   Траките не са се сезирали върху тази скала да я издупчат с ниши.



           Козите от козия чифлик излизат да бръстят. Овцата пасе, козата бръсти.



Попаднах след стадото и ме обзе страх. Ако някой пръч или еркич /козел, скопен пръч/ реши да ме кьосне, ще ме потроши. Козите бяха много едри, а пръчовете - като малки магарета. 















Турчинът, когото попитах за тази скала ми обясни, че приличала на обрязан сик /на латински фалос/, но погледната от към гейма на гландиса му. На мен пък ми заприлича на генсечката на партията-столетничка. Ако някой отвори блога ми мисля, че ще бъде на моето мнение.
   /Разходката продэължава/

по планините на България... всички разкази и снимки
на приказната природа с нейните невероятни творения...
Величие и красота !
Поздравления, Коста !

Тази разходка по пловдивската част на Родопите ще е доста дълга, а след нея ще има още доста. На Жълтите скали и на Узуново времето се оправи и снимките ми станаха добри. Делът на Родопите, който сега ще опиша е само на 50 км. от Пловдив, от където има поне 10 автобуса дневно. Може да се пътува и с коли. За селата пък тръгват много автобуси от Автогара Асеновград. Научих, че пловдивска група от три момчета и три момичета са минали по прехода, който ще опиша и много се зарадвах. Зарадвали са се и пазачите на язовира под с. Безводно, които с лодка ги откарали до римския път отсреща на брега, който сега е залят от язовира. След това са спали в Мумжидан и в Долна Мурга.
Вероятно пловдивчани тръгват от Автогара Юг към Тъмраш, Ситово и още много села, затова ги няма по тракийските светилища. Надявам се с постингите ми да предизвикам интерес към тези места. Благодарение на постингите ми сега повече хора посещават Цариброд и Власинското езеро, но не зараа красотите им, а заради пазара и вкусните, екологични и евтини специалитети, които предлагат там по къщи и ресторанти.
Блгодаря за коментара.

Права е Стела. Безценни снимки.

Това е от научно-фантастичен филм.

Като живи са.

Щъркелът като идва тази пролет да им донесе подарък - едно пътуване до региона на Паничково.