Този скален поздрав е молба към две неблогърки, които моля за прошка за глупостта ми:
   Преди много време ги срещам двете и им казвам: Колко ми е приятно да Ви виждам двете заедно.. Едната - млада, другата - красива. Резултатът бе ужасяващ. Едната каза, значи аз не съм млада, другата, значи аз не съм красива и ми се разсърдиха. Всякакви опити да им се извиня не минаха. Сега ще ги сезирам върху този постинг и ако отново не ми простят, това ще означава, че грешката ми е непоправима.
   Човек трябва да бъде много внимателен в отношението си към жените, за да не изпада в тупик,  ползвам дума от времето на съветската дипломация. Ако нищо не кажеш - лошо. Ако нещо кажеш - пак лошо. Границата е много тънка и само осторожно внимание в такива случаи помага да не я преминеш.
  Приятна разходка отново около скалните красоти, които помествам!
  Идва времето на първите пролетни цветя, ще отида специално на Мургаш.

с пролетно ухание...
Поздрави !

Поздрави, Коста!