Приближавам един много страшен скален комплекс от сиенит. Светилището Белинташ е построено върху сиенитни скали. То няма култови ниши, а само жертвени кладенци и стълби за достигането им горе по големите скали с отвесни стени. И този скален комплекс е подобен като строеж на него, но е много по-малък като площ и поради това делата на траките по него почти отсъстват. Отвесните скали са толкова страшни, че и сега като си ги припомня ме побивиат тръпки. Няколко пъти се опитавх да достигна една пещера в скалата, пред която имаше площадка. Не, че беше недостъпна, а защото обратният път бе по-опасен. Отидох и до нея. Беше една плитка пещера, никакви прилепи или птици нямаше. А какви пропасти имаше към река Боровица и към една друга къса долчинка която, погледната отгоре ми приличаше на долна челюст на хищник с остри зъби. Денят наближаваше краят си и останах малко време тук, но, признавам си, обзе ме безпокойство за връщането ми в резултат на напрежението от скалния ужас край мен и чак когато го напуснах се успокоих. И снимки направих малко.
  Приятна разходка с мен!
   



Върхът на скалния комплекс. От другата му страна представлява отвесна стена.



         На продълговатия връх съм, нищо притеснително.



                                             Сиенитна скала







                 Това е изнесена в страни от върха скала над рпропастта.



            Тук сигорно са се принасяли жертви.



По тази твърда скала подобно на скалите на Белинташ има
по хоризонталната й част следи от делата на траките.



                      Само алпинисти могат да достигнат тези площадки.






След тази скала решавам твърдо: Стига с тоя скален ужас, тръгвам към с. Соколите.







Това скално образувание е чак при с. Соколите. И тук както навсякъде
в страната белият бор умира от чума, както тук казват на корояда.



Тези сали са от скалния комплекс Сокилите, снимана с много
голям зум. Утре съм на тях.






            Тази скала е между селата Соколите и Женда.




                                     Скална група над с. Соколите



                                        Навлизам в село Соколите.




Тук на едно детенце дадох кутийка локум. Излязоха хората от всички къщи да ми благодарят, аз потънах от срам в земята. Ако пътувам натам кашон с локум ще купя.



         Хората били починали, другите намалили жевотните, сеното ще изгние..











                                    Околностите на село Соколите







Един от многото римски пътища. От двете страни на ридовете
преминават такива пътища.



                                                    Кула "Соколите"



                                        



                      Сечен в скалите от робите път



              От тук започват скалите на големия скален комплекс Соколите.



Седловината, през която шосето преминава от Комунига към селата покрай  река Боровица. Пътят е асфалтов, трасето му следва римски път. Той е тесен, пътува се бавно и с голямо напрежение. Аз си мислех само за едно - дано срещу мен да не дойде кола, защото не можем да се разминем.



                                 Скалите в готовност да ме приемат утре







Турска къща. Хората - прогонени от България. Поне 1000 тона камъни има в нея. Къртени и събирани от византийската крепост - те си личат - зидани. За да се превърнат отново в каменна купчина, свидетел на разрушителната сила на идиотите.



Над с. Соколите по скалите има много пещери. До днес иманяри търсят златото на Емин Ага Балталъ в тях.



                           Как усещат, макар и още бененца, ще даде един хляб.



Базата ми в махала Небеска. Тук живее сега само едно семейство, имало е 150 къщи.
Ебаха им майките, казват хората по този повод, но вие не сте виновни, продължават те, така са искали от Москва.



               Горе и долу - етюди: След отхождането на възродителите...



/Следва/

ей. По нашенски!

Заслужава си да се създаде отделен, специален сайт "Природните красоти на България".

Иначе си пишеш и снимаш за теб самия.

Погледни Първа страница - с какво се занимават.

Жалостива картинка.