ЗАРАДИ  ДВЕ  КУЧЕТА  СИ  ИЗПУСНАХ  ВЛАКА…

 

   Четох за една кучешка истроя на блогъра Sande и реших и аз да напиша една. Явно той обича кучетата, аз обаче освен кучетата обичам конете и жените. Но сега – за кучетата.

   Писах преди години за гаровите кучета. Те живеят някъде по махалите, но знаят разписанието на влаковете и минути преди да дойде влака, те вече са на перона. Идва влакът, кучетата веднага се ориентират кой ще даде нещо, кой не. И хората обаче, които слизат от влака знаят за гаровите посрещачи и носят кой кокали, кой стар хляб. Често пътуващите пътници си имат гарово куче, което им е симпатично и му носят по нещичко. Цялото посрещане и раздаване на подаръците трае минута-две, изяжда се предназначеното за кучетата и - хората по работата си, кучетата по къщите си, перонът на гарата опустява, ако не се развихрила някаква кучешка сватба. За да стане празникът отново когато идва следващия влак.

   Всичко това добре, но много обидно е за кучетата, когато сменят времето с един час. Отиват кучетата на гарата, влакът още го няма или пък заминал преди час. Половинаата от кучетата гледат тъжно, другата половина гледа мръсно. Седмица им трябва, за да превключат на новото време.

    А сега една съвсем скорошна случка с две много едри кучета:

    Над Батулия, пък и не само там, се пръкнаха доста мутробароци. В тях живеят момчета с джипове, къде работят и какво, никой не знай. Не е известно и от къде са парите за мутробарооците им. При тях идват приятелките им със скъпи джипове за които хората казват, че това са много скъпи проститутки, които за да могат да отидат на всеки адрес ползват високопроходими джипове. В една такава къща зад плътна ограда от мрежа от три години знам две черно-бели огромни кучета. Между тях и мен пламна някяква любов и когато минаавам покрай мутробарока става голяма веселба. Имам сигнал, с който ги предупреждавам, че идвам, те се разтичват, изправят се на вратата и ме чакат. Радват ми се, но мутрата излиза от барока си и надава злоба. И с право – ако мутрата я няма аз мога да прескоча оградата, кучетата ме познават и мога да я окрада. Всеки път тайно им хвърлям по кокалче от пилешко бутче или нещо дребно, да им окажа внимание. Преди два дни слизам аз от планината и виждам, че кучетата ги няма. Свирвам сигнала, за да дойдат, но какво стана. Чувам аз тичане зад гърба ми на едро животно, докато се обърна, двете грамадни кучета дойдоха при мен от гората. Вратата бе заключена, джипът на мутрата го нямаше, защо кучетата бяха вън не разбрах. По рефлекс си казах, никакво вълнение, никакъв страх пред тях, защото те усещат адреналина. Едно от кучетата бе по-едро, взех него за шефа и го погалих по главата. След този жест те се изправиха и ме прегърнаха, но краката им дебели колкото ръцете ми, здраво ме държат и ме ближат по лицето. А главите им, големи колкото моята. И още едно усложнение. Като погаля едното куче, другото ревнува и се сърди, удря ме със зъбите си с отворена уста, казва ми: И мен, защото виж  какви зъби имам!

   Моето време е по минути, влакът ми е в 17,25 ч, по разписанието ми трябва да съм там в 17,20 ч, а става и тъмно. Кучетата обаче не ме пускат, задържаха ме десетина минути пред вратата на мутробарока. След това тръгнаха с мен, блъскайки се в мен, играейки си, но много грубо, защото са много тежки. Като се засили едното куче към мен ме изпързалва ме  снега, събаря ме, не мога да вървя. Другото пък върви точно пред мен, и то ми пречи. Като за финал едното се засили срещу мен и ме блъсна с предните си крака, щеше да ме изташачи. Докато ми попремине болката и тръгна отново, отидоха още 2-3 мин. Омръзна им да си играят, тръгнаха си, аз се разбързах. Но колко време е траяло това видях когато пристигнах на гарата – вместо в 17,20, в 17,45 ч.. Следващият влак бе в 19 ч. Не беше приятно чакането, защото беше студено, имаше и вятър, а аз ходя с летните си дрехи, под тях пооблечен малко повече. Чрез ходенето регулирам температурата си, но спра ли на едно място – умирам от студ. Да живи ии здрави – и кучетата, и конете и жените. Те са създадени от Господа за да ни носят емоции…

" Четох за една кучешка история на блогъра Sande и реших и аз да напиша една. Явно той обича кучетата, аз обаче освен кучетата обичам конете и жените. Но сега – за кучетата."

***

Абе и аз ги обичам /жените, б.м./ ама те нещо се назландисват.

Към едни мъже тръгват с назлън, на други налитат като F 16...

Магарето напр. през лятото реве не в 12 ч., когато слънцето е точно над него, а в един часа според декретното време. Петелът през лятото според декретното време пропява за първи път в 5 ч, за него обаче е 4. А туй с промяната на времето се оказва един гъзобрък за гаровите кубета, но те много бързо се нагласяват по декретното време, иначе амкане няма...
Трите категории са живинки, създадени да ни радват и красят това, което ни заобикаля. Това е общото между тях. Но има и изключения - да те ухапе една от тях, друга да те ритне, трета да ти не обърне внимание. И трите изяви са еднакво болезнени.