Долината на тази река винаги ме е вдъхновявала с красотата си, защото тя се състои от два компонента - сипейно-каменна пустиня и оазиси. При такава комбинация едната съставка подсилва другата. Имам много спомени от тази долина, която започва още от седловината Прелеза, за да достигне днес до яз. Боровица. В съзнанието ми завинаги остават каменните къщи на турците, построени на голи места, за да не се съсипват пасищата, единичните ОГРОМНИ скали, някои от тях с култовии ниши на гъсто като по дантела. Първата си къща, която построих нарекох Хамбардере.
   Годините текат, нещата се променят. Днес в тази долина не живее нито един турчин, да допълня, че най-високото село, Хамбрардере, беше помашко. Изселиха хората от там, защото в този регион основаха развъдника Кормисош. Някога имаше тук муфлони, кошути и питомни румънски мечки, които се оглеждаха дали някой няма да им остави нещо за ядене. И още нещо - да се навлиза тук бе забранено, но аз знаех къде стоят пазачите и влизах от горната страна, от към зъберите, наречеии Трионите. Днес да се ходи по тази долина е опасно, защото тя е населена от мечки, които живеят в полуподземните обори на топло и се хранят с плодовете на овошките - сливи, круши, ябълки. Аз посетих това лято долината, но със сигурност това посещение ще ми е последното, защото:
   Горе от махалата Мумжидам един турчин ми каза да не слизам при реката, там има ай /мечка/ и ме извика да ми я покаже. Нямаше я мечката, това ме окуражи след около месец да се опитам да премина от там. Следващият път, когато събрах смелост да навлеза в долината реших да преспя вечерта и сутринта да реша какво да правя, беше ме страх, няколко души ми казаха, не тръгвай натам! Мечката обаче се разрева през нощта близо до колата ми и аз се преместих плри пазачите на язовира. Реших да опитам след няколко дни отново, като си казах, за последен път. Още от разклона при с. Безводно мечката бе поакала римския път с акета от дренки и гъби, но това не ме върна. Гледах да вървя спокойно и да издавам шум доколкото е възможно, за да предотвратя срещата. Слязох в долината на реката при изселената вече махала Раката, пълно бе с мечи следи и акета. След колебание отново продължих. Изкачих една скала-светилище на траките, огледах се хубаво, а пред мен - красавицата скала Саръкая. Отивам, казвам си, а тя е много далеч и високо. Движа се аз по реката, мечите стъпки стават все по-на гъсто, оглеждам се, никакви резки движения. Коритото на реката е формирано от каменопад, чиито огромни камъни са влачени от високите води на реката и заклещени едн в друг, а на места има разшошни плажове с вирчета пред тях. Има и напълно запазен римски мост, доста голям. Все по-напрегнат ставах, все повече гледах за мечка, но не можех да се върна, желанието ми да се изкача отново при пещерата на Саръкая не ми разрешаваше. На едно приказно място гледам на стотина метри пред мен - чисто нов самар на кон. Учудих се, защото тук няма начин да има оставен самар на кон и то нов.Вървя аз напред и мисълта ми работи, погледнах отново към самара, който бе вече тридесетина метра пред мен и какво видях. Един огромен кафяв мечок спи, поставил главата си на предните си лапи, задницата му по-висока от раменете, точно както при самар. Само главата и муцуната огледах, какво огромно нещо, на страха очите са големи. Без никакво рязко двигение се извъртях и поех обратно тих като котка. Не усилих хода си, не се обръщах назад. Чак след километър, защото нещо ми трепери под лъжичката се обърнах назад, нямаше нищо. 
   Мисля си, каква е любовта ми към планината, за да се реша, знаейки, че на определено място има мечка, да премина през него с надежда, че няма да я срещна. Ами ако се беше събудил този мечок?
    Ще поместя рекламно няколко снимки от тази долина, а после всичките ще ги подредя според разходката ми. Големи красоти ще поместя този път.



                                                       Мечи етюд І



                                           Мечи етюд ІІ



Тук вече не издържах и изпратих запитване до Центъра. След 0,34 сек. получих следния отговор: Мечката е яла лоша храна, разстроила се е и е решила да се затегне с дренки, защото тук няма кора от нар.



           Навлизам в едно светилище на траките.








              Вече се забелязват "дулапчета" по скалата.




                     Горе зад рида е селого Три могили.



                  Светилищата са винаги по скалите над реки.



              Дулапчета, както тук турците казват на култовите ниши на траките.







Втората ми по любмост скала в Източни Родопи, Саръкая. Тя е от типа инкая, което означава скала с пещера в нея. Но има един недостатък - точно под нея до реката мечок си е харесал мястото и го счита за свое. Който смее, да отиде там, аз се върнах.



Римският мост над река Боровица. През него минава римски път от с. Безводно за с. Три могили.







                          Този камък от далеч помислих за мечка, която пие вода.







        Малката Утроба, пещерата Утробата е наблизо.







Отново поглед към Саръкая. Къщите, които се виждат не са около скалата, а на рид за нея, това е махалата Дормуш, част от мегаархипелага от махали към село Три могили.

На билото на Балкана над Сопот, на една слънчева пътека, съм виждал ред от три мечи акита, още без корица и без мухи. Две кила, чаена чаша, три супени лъжици, червен дренков мармалад с костилките. Бяхме набрали дренки, имаше много, аз започнах да пея, а жена ми настояваше за тишина. Тя не е туристка, но до Сопот ме изпревари с двестотина метра и в края на града още се оглеждаше... Хубав ден!
ПП: Над самата циганска махала на Сопот съм срещал мърмалад от джанки, поне три кила. Баба меца не й пука.

още махалата Медов дол до Карлово. Там слиза пътеката от Амбарица по рида Хубавец.

" Долината на тази река винаги ме е вдъхновявала с красотата си, защото тя се състои от два компонента - сипейно-каменна пустиня и оазиси. При такава комбинация едната съставка подсилва другата."

***

Поздрави и благодарности!