Тази разходка е по Пловдивската част на Родопите и я посвещавам на пловдивските блогърки с пожелание да популяризират в блога си тези свети за траките места!
Горе от рида си правя сметката как да слеза от него без са окаже пред мен непреодилим участък. И....виждам римски път, който пресича рида. А до него опасни места не виждам, не, че не са трудно, но са по възможностите ми. Поемам по рида сред скалната пиказка.
Приятна разходка с мен!
Такива гъби растат тук.
Въпрос на кратко време е този огромен камък да се изтъркаля надолу.
Едно от светилищата в този компекс.
Скална приказка...
Част от село Ненково и от каменното корито на река Боровица
Водата на реката минава под камъните по кориитото й.
Скали, скали, скали.
Ето кой храни турците тук. Те гледат кравата, през зимата я хранят, тя пък храни тях. Тези крави имат нещо общо с козите, защото са дребни, катерят се по скали и се хранят с много груба храна. Вода пият само през нощта и сутрин, през деня няма къде. А и жегата тук е ужасна. Местно животно, което дава по 25 кг. маслено мляко на ден.
Този път съзрях от високото, улучих го.
Не само за мен били строили пътя римляните, ползва го и това любимо мое животинче. Неговият враг е орелът. Той я грабва в ноктите си, пуска я върху скалите от голяма височина и я изяжда. Ако се съди по тъмната къщичка на тази костенурка, та е поне на 100 години.
/Тази разходка свърши.../
които за жалост загубих рано. После продължихме
обиколките с колеги и приятели, сватбеното ми
пътешествие също е свързано с тази любима планина.
Красотата й не мога да опиша с думи...
Поздрави, Коста !
Западните Родопи са география, Източните - история.
Следващият ми постинг ще бъде за светилището Калпаккая.
Поздрави