Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2016 23:02 - НА РАЗХОДКА В ГОДЕЧКАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1000 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

            НА  РАЗХОДКА  В  ГОДЕЧКАТА  ПЛАНИНА

 

   Изтощен физически и психически от есенните работи на вилата ни днес се „спасих” на планина. Нямах определена цел, където да отида, защото истината е, че няма къде - накъдето и да тръгна, там вече съм бил. Късметът ми излезе за дестинация Годеч. Аз съм описал този регион, но ще вмъкна отново нещо.

   Годеч се намира на края на Светата планина, наречена Манастирище или Мали Понор. От дясно на Годеч се извисява планината Видлич, а от ляво – планината Чепън. Хората неправилно наричат Видлич Годечката планина, но това понятие не прави смисъл - това е коритото между селата Равна, което е над Годеч и Губеш, което е от другата страна на Видлич. Коритото, за което говоря е един огромен понор с три реки в него, с голям отвор, в който реките му „пропадат”, с микроязовир, с много извори и с артезиански кладенец. Като любител на този вид планина по красота сравнявам това „корито” с Четирите големи понора при Петрохан и с Понор планина над с. Дойкинци. Страхотевица! Римски път от дъното на понора прехвърля единия ръб на коритото му и се спуска в махала Трап. Там в центъра на селото той се ползва до днес, запазен е 100%, после се спуска към автогарата на Годеч, където е Римската чешма. Посещението на Годечкото корито е страхотен преход, препоръчвам го на туристите.

    Разхождайки се горе по ръбовете на коритото, от които се разкрива страхотна гледка към Комовете, не можах да се концентрирам върху тази красота, която ме съпътства от десетки години, защото мислите ми все още ме връщат по светите места на траките по Източни Родопи. Картини от пътуването ми там - ридовете между реките със скални или пясъчни корита, на места прехвърляни от римски мостове, самотните или групи скали като бродирани със скални култови ниши или издълбани в скалите тераси. Пред очите ми в момента е махала Мумжидам с единствения си жител, от която се вижда друга една махала с къщи като каменни  крепости, махала Явор и долините на две дивни реки, Хамбардере и Карамандере. На случайни места по скатовете на ридовете стърчат огромни скали с различни форми, голяма част от тях с култови ниши. А римските пътища, станали причината за заселването на планината тук преди 300 години са навсякъде. Има ли край пътя някъде извор и място за махала – там  са било основавани махали,  села. В които хората живяха до 1989 г….

    Освен, че този край е обезлюден в голяма след проведения там Изродителен /Възродитилен?/ процес, че пътеките между отделните махали вече се заличават, че къщите се рушат, неговата красота и романтика остават. Аз благодаря на Бога, че имах възможност да се запозная с този регион преди да станат тези идотщини, родени в лабораториите на ДС, подобни на тези на Кадафито, който зарази децата със СПИН и взе за това от България 400000000 долара рекет за да пусне набедените ни медсестри. Познавайки региона когато хората живееха тук и се трудеха както по времето, когато са се заселили тук, през ХVІІ век, неговата трагедия сега приемам като лична. Регионът е преживял жестоки верски битки, проблемите остават до днес. Посочвам таг с три светилища – едно християнско, Кръстовръх, едно мюсюлманско, Енаханбаба и едно тракийско, Белинташ.  Наследството му обаче е уникално, каквато е и природата му. Много малко хора познават Източните Родопи и се интересуват от тях. Причината за това е, че не е възможно като даденост  природолюбителите и туристите да могат да възприемат това, което виждат, да го осмислят, то е по силите само на комплексно подготвените личности. Само те могат да оценят този обширен регион на България, включващ долините на всички реки, които се вливат в река Арда.

    Отново предлагам един маршрут, който е върхов за този регион и който може да се посещава от туристи от Кърджали и Пловдив. Този маршрут започва от седловината Прелеза. От тази седловина на изток извира реката Хамбардере и завършва пътя си при втичалото на яз. Боровица. С кола може да се достигне от град Лъки до най-високоразполоожената махала по реката, Хамбардере, след което сред сипейно-каменната пустиня, която се редува с оазиси, сред които са махлите с къщите-крепости се достига до втичалото на язовира. Този маршрут за мен е като символ на планната. Ако времето достига, може да се отделят два часа за посещение на монументалната скала Саръкая. Минава се и под римски мост, доста голям. Над долината все по-високо остават върховете Чилякая, Трионите, Зъберите, Къзкая, Кокез.Дано туристичедките дружества в Пловдив и Кърджали маркират този маршрут и го покажат като реклама в някое предавена не телевизията ни.  И да напишат указания при среща с мечка как да се държат туристите, за да не се счете тя застрашена и да ги нападне.

    




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7814470
Постинги: 3307
Коментари: 8757
Гласове: 15760
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031