Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2016 22:35 - ЛЮБИМИЯТ МИ МАРШРУТ В БАЛКАНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 705 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 04.11.2016 22:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                           

                         С посвещение на туриста Миро, който замръзна в Балкана:

 

                           ЛЮБИМИЯТ  МИ  МАРШРУТ

    СЛЕД  ПОЛОВИН  ВЕК  ПО   ПЛАНИНИТЕ  НА  БЪЛГАРИЯ

 

    Малко са хората, така здраво свързали живота си с планината, както аз. Още от дете ходя по планините, не съм спрял до сега. Имам си любима планина, Балкана, но и любим преход в нея, който е останал в сърцето ми завинаги. Има и още една причина да се връщат картини от този прекрасен регион в главата ми, ще я изтъкна в края на посинга ми.

    Беше преди много, много години. Буките над х. Амбарица и по рида Зелениковец още не бяха изсечени. Те са част от воводайната зона за Троян и Ловеч и бяха под закрилата на закона, но мутри изсякоха голяма част от тях. От една бука на Зелениковец излизаха до 20 куб. м. метровици. Мутрите въведоха това понятие за дървата за горене. Оголиха дори местността около Зелениковския манастир. Проклети да са тези грабители на природната ни среда, която те откраднаха и от децата ни! Уж воводайна зона, не пускат хора там, само камиони със секачи. По алпийските ливади над хижите Амбарица и Плевен имаше стотици стада с овце, а на високите поляни на рида, който разделя реките Черни Осъм и Росица в местността  Новоселски поленици имаше цяло село от леки къщи и фургони, а също и път за извозване на млякото и за докарване на храна за овчарите и по нещо за животните, напр. сол.

   Днес този пасторал го няма. Жестоко изглеждат и паметниците, ограбени от към скраб от циганите, мними берачи на боровинки. Заради месинга в паметника на Вазов, плочата му е открадната, така е сторено и с паметните плочи на революционери, загинали през Априлското въстание. Думите на един от тях, дядо Филе, стоят все още, защото не са гравирани върху цветен метал. Той казва:

    - Не сме излезли в Балкана да продафаме мурафети, а да умрем за правдата и за свободата! Него турците го обезглавяват.

    Балканът си стои, но природата поради сечта на буките му е много променена, а според природата се нагласят и животните. Някога под дърветата имаше животински пътеки, които сега поради сечта са покрити с подраст. Вместо предимно сърни, сега осечената гора се обитава от диви свини. Долините на реките обаче с водопадите, които тук хората наричат пръскала, поляните с цветята, неизсечените тук и там буки, които са на неудобно място за извличане с коне или трактор на трупите, стоят. Стадата овце намляваха, намаляваха, днес на сборището на овчарите и стадата няма нито една овца. Двама овчари и две стада има само до х. Плевен.

    Не помня кога извърших първия си преход от х. Добрила до х. Плевен през Северния Дгжендем, но това е преходът на моя живот. Бях си набелязал този преход, защото го зърнах горе от билото на планината, а то тук е доста диво – най-страшно е на Кръстците, но страшно е и на Големия Купен, когато се слиза към Малкия. Днес има въже по най-опасните места, но да се премине дори с помощта на въжето по Кръстците е страшно, пропастите те „панират”.

    Много рано тръгнах от х. Добрила през превала, който е ползван от Левски при преминаването му през Балкана от Троянско в Карловско. След превала се навлиза в резервата Стенето, и той много красив, но не колкото Северния или Южния Дгендем. В него природата е по-спокойна, аз обичам скалите и водопадите. Пътеката след превала завива на дясно и се изкачва леко на рида, който слиза от вр. Амбарица. На този рид по-надолу е хижа Амбарица. Погледът надясно и назад докосва красотата на Балкана, която тук е неповторима – вижда се веригата на централното било на Балкана, почти целият Кралимарковски комплекс - Амбарица, Купените, Кръстците. Над тях се вижда шапката на вр. Ботев. По посока на село Нешково се вижда пробитата скала на огромна поляна, наречена Харманите. Не се вижда само езерото под вр. Голям Купен.

     От х. Амбарица се поема по безкрайните деретини, които се спускат от централното било на Балкана, за да образуват реката Черни Осъм. Някога имаше много пътеки, едни направени от овчарите, други от самите овце. Овцете за да не паднат си правят хоризонтални пътеки по стръмните части на ливадите и тези пътеки често помагат на туристите да спестят денивелация и сили. На места буковите гори достигат по-голяма надморска височина, преминава се през тях, после се излиза отново на стръмна ливада, но пътеката винаги минава прокрай извори. Много характерно за този преход са скалите тип Костенурки, а също и изворите, все изпод бяла скала.  Една „костенурка”, най-голямата, стърчи над х. Левски. Само че макар върхът да е наречен Костенурката, той се състои от няколко костенурки, които пълзят нагоре. Скалите от дясно на пътеката до циркуса под връх Голям Кръстец са много страшни. От Големия Кръстец се спуска стръмен рид, който пътеката пресича. След него някяк планината се поуспокоява, но пък надолу става много страшна. Ако човек е долу в уширението на р. Черни Осъм и погледне нагоре, никъде не вижда възможност да се изкачи на планината, така е и в действителност. Това са го отчели и римляните, защото не се спуснали римския път от долината на р. Стара към Троян от тук, а са го свързали чак с долината на р. Видимска под х. Плевен.

    Пътеките /ползвам множествено число/ достигат до седловината Видимски превал, от който се спуска римски път според мен трета категория. Той е запазен от Самотното борче до паркинга под х. Плевен в оригинал. След Видимския превал пътят е изсечен в скалите, като пресича доста малки рекички. Този път преминава покрай самата хижа Плевен, после става по-тесен и се спуска до паркинга за автомобилите. От там модернизиран достига с. Видима. За разклоненията му обратно към Балкана сега няма да пиша.

   От огромният масив на планината тук, предимно чалове започва рид, който разделя реките Черни Осъм и  Росица. За да се предече този рид по хоризонтала римският път води до местността Новоселски поленици, едно прекрасно място, от което се виждат върховете Ботев, Марагидик /Русалка/, Кръстците, Големия Купен…

     Водосборната зона, на р. Росиица започва с две много страхотни пръскала. Над тях има циркус, ама един истински циркус, по ливадите на който ако нямаше овчи пътеки изкачването им е опасно. Страхотно красиво и страховита място, някога бе пълно с овце. До средата на лятото снегът остава в циркуса и се минава по тунелите под снега, пробити от двете реки.

    Пътят навлиза в гора, а над гората има чалове, но много огромни – Саръкая, Жълтец, един безименен, а след неги стърчи скалата Костенурката. Тя е съвсем леко достъпна.

    След х. Плевен Северният Джендем продължава със страшна сила, той е и много голям като площ. През него пътеки няма, има останки от пътеките на овчарите от някога. По долините на реките може да се достигне до алпийската част и да се върви по нея над горите, но е изключително трудно. Тук се намира и пещерата Хана, не е нещо особено. Този циркус е най-дивият в целия Балкан!!! От него извира левия приток на Видимската река, като притоците са три. Той може да бъде разгледан горе от централното било на Балкана. Извън темата уточнявам, че от района на вр. Ботев извират 12 реки, като броят им в посока Източен Джендем е пет.

     А сега циркусът-бисер на Северния Джендем, където извира средният приток на р. Видимска. Това е циркусът с Видимското пръскало. Красотата му е такава, че не мога да я опиша. Като добре познаващ Балкана преценявам този циркус за най-красив не само от Северния Джендем, надминамащ, този на Копрен, на Южния Джендем, всичко. И считам мнението си зда обективно. Тук е златното сечение на красотата на Балкана. Липсва обаче въже, за да може да се достига по скалата до чашата на Видимското пръскало. Само това ще отбележа за циркуса тук, че веднаж на 100 години пада лавина, която обръсва от към гори скатовете на циркуса. И още нещо ще отбележа. В ляво от притока на река Видимска нагоре се изкачва стратегически римски път, който се свързва с пътя от Табите за Русалийските гробища. Този път да бъде почистен и маркиран ще бъде фантастиичен подарък за туристите.

   Остана и последният циркус на Северния Дгжендем, този на третия приток на река Видимска. Там маше ловен дворец, днес ограбен. Покрай него в дясно преминава римски път по билото на рида, но се губи, по долината на реката обаче може да се достигне до превала между върховете Русалка и Юрушка грамада.

    Спомням си един мой преход към Пенчовските пръскала, когато  срещнах две „туристки” от Русе, майка и дъщеря, големи сладурани. Понеже хубави, хората ги возили и ги оставили чак на вр. Ботев, черпилии ги чай, денат попревалил. От тъм тръгнали за х. Тъжа. Съпругът /бащата/ не изтрезнявал, гледайки олимпиадата и те решиле да се „спасят” от хдома в планината. Срещнах дамите на шосето в местността Пилешки полог, времето се влошаваше с часове, а те бяха тръгнали за х. Тъжа. Казах им, че ако продължат нагоре към Русалийските гролища ще замръзнат както момичетата там някога и им предложих алтернатива – да се спуснат по шосето без да се отделят от него към местността Паниците или да се върнат малко и да изчакат ден-два в заслона. Тръгнаха надолу…

      А сега защо освен като природолюбител съм и емоционално свързан с тази част на Балкана:

     Аз както обичам силно планината, така силно обичам и музиката. И други работи обичам. Стана така обаче, че докато изучавах произведенията на Брамс, изучавах и Балкана, където имах програма – да посетя стоте пръскала в неговата централна част. Имам недоразвит вътрешен слух, който ми служи обаче и докато търсех пръскалата по труднодостъпните и диви места, в главата ми звучаха произведения на Брамс. Сега, когато слушам произведения на Брамс в главата ми се връщат прекрасните картини от Балкана, буките над Амбарица - днес изсечени - се полюшват от вятъра, от който и от силното слънце те ме пазеха. Мутри с чадър от парламента им ебаха майката…

   Твърде млад си отиде Миро, явно е недооценил опастностите на природата на Балкана, климатична граница между континенталния и умереноконтинеталния климат, но такава е била Божията воля. Ама пък на какво място почина, на метри от Синьото езеро. Почивай в мир.

  

   

     




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7808153
Постинги: 3304
Коментари: 8754
Гласове: 15755
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031