Разходката след седловината Каца камък продължава на запад по стратегически римски път. Той извежда на билото на планината. От запад билото е леко наклонено, красиво, от изток обаче под билото има пропасти, единични скали, наклонени гори и ливади, по които не може да се премине. Тази местност хората наричат Фунията на Дива Слатина. Точно тук извърших един от най-опасните преходи в живота си през 1990 г. Тогава нашите граничари ги нямаше вече по тези места, но сръбските стояха още. Да се премине браздата означаваше нещо много страшно. Достигайки тогава до седловината, аз слязох долу в пропастите и вместо час горе по билото, това опасно пътуване ми отне към 4 часа. Пресякох един рид, започващ от скалата Дупни камък, беше нещо много страшно. Започна и да се стъмнява. Хубавото време обаче бе с мен, а също и късметът. Попаднах на изоставен фургон на граничарите, а под него намерих и извор с вода. Да добавя, че попаднах и на хора, които ми дадоха половин домашен хляб, нямаха повече, това бе единственото нещо за храна, с което продължих. На следващия ден пък се нахраних при едни гранични офицери, дадоха ми да взема и няколко хляба в раницата си. На сутриннта като се огледах осъзнах целия ужас, който бях преодолял. Обичта ми към планиината обаче е толкова силна, че неведнаж за да посетя определени места рискувах живота си. Тази година знаех, че в една долина има мечок и въпреки това отидох.
    Така се бях наплашил тогава от това придвиждане над пропастите, че на следващия ден само мисълта, че мога да попадна отново на нещо подобно ме напрягаше. Още три подобни ужаса преживях тогава - попаднах в сръбска засатава, където граничарите ги нямаше, паднах в земен капан за диво прасе, преодолях над резервата Чупрене още едни много опасни скали, но в рамките на деня, когато имах време да премисля как да се справя. А дивите животни тук - видях и рис - те ме разглеждаха с интерес, явно не виждали човек по тези места. Намирайки се сега отново по тези места не мога да не си припомня какво преживях тук преди четвърт век. Сега не е страшно, преминава се горе при граничната бразда, където няма никаква опастност. Само че никой не преминава по тази вече ничия планина...
    Стратегическият римски път излиза при една Каменна сватба, в дясно от която има нова седловина, ползвана от овчарите. По нея са преминавали стадата с овце на селяните от Копиловци и Дива Слатина. Днес е обраснала със хвойна, в която се крият сърни и свини. От Каменната сватба до скалния комплекс Дупни камък вече не може да се премине. 
     След седловината римският път се разделя на две. В ляво той води за Клисурата почти по хоризонтала, в дясно започва изкачване към масива на Копрен. Трасето на пътя е отлично запазено, но на места е обраснало. Той изкачва, изкачва, а на запад какви красоти се разкриват, отговорно заявявам, такива няма в Централен Балкан, добавям и мотииви - на мен по тази тема може да ми се вярва. Пътят цели един минипревал на къс рид, след който започва друга красота. Вече се вижда и основният извор на р. Йеловишка, водопадът с няколкото тераси. Като за да бъде разглеждан водопада, пред него има още един рид с площадка  точно срещу водопада.
   Който твърди, че е турист и познава България, трябва да посети тази част на Балкана. Това може да бъде сторено и с джип, като базата бъде устроена на седловината Каца камък. Не далеч под седловината има и вода. А освен на Запад, на изток към Мучибаба има други много красиви преходи.
   Приятна виртуална разходка с мен!
    /Продължава/


  

      Останки от широкия 80 см. страгегически римски път.







              В далечината вече се вижда изворът на река Йеловица и водопадът.











                                           Един от върховете Копрен



Това е рид, отделящ се от масива на Копрен, който преминава в планина, наречена Понор.











                                  Все по-наситени с мед стават скалите.







Долината пред този рид се нарича Клисурата. Над гората преминава римсият път от Клисурата до седловината Каца камък.











                        Дупни камък, сниман при неиудачни условия.



                                 Първият връх Копрен, най-ниският



                   Още една "каца". Тук кацоподобни камъни има доста.







                                               Масивът на Копрен











                           Каменната сватба с много голям зум



















































































                                           Скалите при минипревала















                                     Вижда се трасето на римския път







                             Отново се вижда трасето на римския път



                  Горе в дясно е платото под върховете Копрен, огромно пасище.



Миниридът с минипревалът, след който започва долината с водопада.

Не бих луднала чак по такива маршрути, но красотата е неустоима наистина. Браво на Вас.

Красотите продължават. Радост за окото , за душата.

А ние сме вторачили очи в телевизорите. А там само лъжи.