Постинг
21.10.2016 10:07 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА КЪМ КОПРЕН - 1
Тази разходка ще осъществя от Горско стопанство "Йеловица", като ще достигна Йеловишкия водопад. Той извира непосредстевно под масива на Копрен от обилен карстов извор. Водата му не пада наведнаж, а скача поне по десет скални прагове, което го прави много красив. Водопадът е началото на река Йеловишка, една от най-красивите в Западния Балкан. Долината на реката в алпийската част на планината е на две тераси - едната, ниската е заобиколена от масива на Копрен - нещо много огромно - и от двата рида на долината й, като западният рид също е огромен. Широчината му е колкото целия масив на Копрен, съставен от пет върха, а като се заспуска на запад образува една голяма планина, неречена Понор. Тя е много красива, интересна, обгледна, същински планински рай. Другият рид е също много красив, зад него се показва масивът Мучибаба и обширната долина на река, достигаща с. Славиня. Под този рид има останки от римска сграда, за която се твърди, че е била ковачница за инструментите на робите, строили пътната МРЕЖА /!!!/ тук и за конските такъми.
До ниската алпийска тераса достигат буковите гори, нагоре е царството на смърча, има и клекови гнезда. Пасищата между буковата и смърчовата гора от хората ли са ооформяни или са си били така не мога да кажа, тук всичко е във хармония.Овце обаче по алпийската чадст на планината и крави на границата на алпийските пасища с гората, няма. Няма и нито едиин човек, а само останки от каменни къщи, подлони на тези от каракачаните по Централен Балкан. И имената на някогашните собственици са останали, поляните носят тяхното име. За туристите, посещаващи тези места има еедна екстра - макар и идеално място за обитаване от мечки, тук за сега няма нито една. Човек споокойно може да преминаава през гората когато се налага.
Над ниската тераса започват наклонени алпийски пасища, а когато скатовете достигнат височината на масива на централното било на Балкана, те преминават в едно огромно плато. Колкото и скалист и остър да изглежда скалният комплекс Копрен-Трите чуки от към България, толкоз по-мек и заоблен е той тук. Пасищата са огромни, реки не текат, но пък има езера, където животните да пият вода. Трите най-големи езера носят името Три кладенци. Водата от тези езера изтича по подземен път в две направления - едното отвежда водата по подземен път във водопада, а другото - отново по подземен път до водните пещери в Понора, на около 5 км. по-ниско, откъдето после същата тази вода продължава по неведоми пътища под земята и извира в карстовия извор Врелото - един огромен извор в долната част на река Йеловица. Интересното е, че подземния път на водата преминава под реката и извира от другия й бряг, малко по-високо от нея.
По долината на река Йеловица преминава първостепенен римски път, запазен и ползван до днес. По него преминават дори големите камиони, които превозват трупи. Този главен път достига до седловиината Каца камък, но към всяко дере от него тръгва отклонение на стратегически римски път. Тези стратегически римски пътища се изкатерват по долините и се вливат в един стратегически почти хоризонтален римски път, който преминава от западната страна на масива. Този страатегически път започва от местността Клисурата над Понора и върти над целия изворен басеин на р. Йеловица. Едно разклонение от него, водещо до седловината между върховете Трите чуки и Вражата глава ще ползвам днес и аз. Римските пътища по Балкана между Петрохан и Белоградчишкия проход са като мрежа.
Доста съм писал в блога си за тези красоти, сега в няколкото постинга, които следват, ще поместя само КРАСИВИ картини от тях. Това е част от България, но освен аз, не знам да е идвал тук друг турист. Сега тук е свободно за посещения, а за тези, които имат джип или могат да наемат такъв от Рентакар и обичат планината във вида, както е била сътворена от Първотвореца, радостта ще е голяма.
Приятна разходка с мен, наистина е много красиво...
Ето ме отново на римски път...
Един от върховете Копрен, най-малкият, видян от Шумското / Горското стопанство/.
Река Йеловишка, съперник по красота на любимата ми Дойкинска река.
Тук съм на билото на Балкана между седловината Каца камък и масива Мучибаба.
Част от билото на Балкана. То започва от вливаането на Тимок в Дунав
и след 1000 км. достига Челнотоо море. Който не е изминаввал тозии
преход, добре е да го измине. По-велик от него по плаанинитее на
България няма.
Отново поглед към първият връх Копрен, след него следват още четири, а след тях са Трите чуки.
Хората преди 2000 годиини ми направили инфраструктура, как да я не ползвам.
Смешен камък
Сега ще се попридвижа нагоре покрай река Йелоовица по римски път.
Скромно водопадче, малко. И то като по-дребничките млади жени носи своята специфична красота,
Не казвам, че моите снимки са най-хубави, но по-хубава от тази може би само Делян Пеевски може да направи...
Това насекомо бива наричано самолетче.
Този рид е част от планината Понор. Скалите са карстови и съдържат мното мед. Поради това планината тук е била наречена от римляните Купрум и днес е останало името Копрен. В Мартиново имаше мини, над с. Топли дол римляните са копали медни руди. Следваащите няколко снимки са към рида-планина Понор.
Вече съм на седловината Каца камък, коятоо свързва селата Дива Слатина и Йеловица. Тук се прави събор и датата на събора бе единственият възможен ден да се видят роднините на разделените с граница български семейства. Под зорките погледи на народната милиция и на сръбските стражари.
Тази скала не е единствената от типа "каца". Много каци се виждат от долината на реката през с. Дива Слатинана и от рида, разделящ селата Дива Слатинаа и Копиловци. На някоя каца няма как да се покача, опасни са, но ще поместя снимки на доста каци.
/Продължава/
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18322