Спонтанно реших да поместя този постинг. С него поздравявам тези, които могат и да се решат да посетят Западния Балкан с изходна точка с. Дойкинци. Ако се намерят такива - в блога си имам достатъчно информация за преходите от селото - те ще обикнат Балкана в тази част, най-дивата му, с красота, на много места все още не подппавена от хората...
   Аз му посветих доста години, упознах го и съм горд с този факт.



























































































Ето ме и мен. Прооектирал съм се силуета на дъното на река Дойкинска. На ника  пък съм се проектирал върху една скала на връх Хайдушки камък. Къде ли по планините на България не съм бил...
   Не се чувствам обаче "нередовен", и такива трябва да има.

Хич да не ти пука и нека жабите да се клецат ... клецат ---- и клекцт а комунистите да блъскат .... блъскат ... блъскат, чекии!

Така се вижда от сянката.

Сурвакар

където няма условия за бури, нося със себе си този здрав чадър. Освен джобно ножче в комбинация с вилица, никакво друго "оръжие" не нося в планината. Вълците не нападат хората, дивите свини са жив майтап, а ако срещна мечка и тя реши да постъпи по някакъв начин с мен, нищо не мога да направя срещу това. Тя освен другото хвърля и камъни за да изрази презрението си към наглеца, влязъл на нейна територия.