Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2016 19:35 - ОКОЛНОСТИТЕ НА СЕЛО ДОЙКИНИЦИ - БИСЕРЪТ НА ЗАПАДНИЯ БАЛКАН - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1219 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
   Разходката по долината на река Дойкинска подължава. Изкачвам се все по-високо, като доближавам златното сечение на красотата на долината й, вероятно в следващия постинг. Надморската височина вече е към 1000 м, но още има останки от махали, в които  някои къщи са ремонтирани от децата на живялите тук техни родители. За жалост вече и тук се сече, защото закъсалата за девизи Сърбия няма пари за газ, за петрол, поради което източва язовирите за ел. енергия и сече гората. Познавам тук под Голямата поляна един сърбин от Пирот, така се представя, има вила там. Аз обаче се осмелих да му кажа, че е българин сърбоман, видно от българския му език. Типичен промит мозък, но не е агресивен. Иска да ме убеди в тезата, набита от УДБА в главата му. Казах му, че ще се кача на Вражата глава, той ме заразубеждава, че там имало полиция, че било забранено, че това било гранична зона, че трябвало да доложи за мен. И при това положение ме кани да спя у тях. Не се отказах обаче да ме вози 7 км.
   Понякога съм имал при разходките ми по Западните покрайнини и неприятни срещи. Спомням си за една такава на планината Въртоп /Слишовскта планина/, когато попаднах на Шешел, идиот на квадрат. Той явно има вила до Власинското езеро и взе да ме подучва политически и да ми говори колко са велики сърбите и колко невелики сме ние. Как трябвало да го поздравявам на сръбски, щом съм в Сърбия, а аз бях в Западните покрайнини.
   Следва обаче нещо по-проятно, картини от разходката ми по долината на реката, която извира от седловината между върховете Вражата глава и Трите чуки.

image

           Опит да се пооправи фасадата на къщата, изоставена от години.

image

                            Оригинална къща. Сигурно е на поне 200 години.

image



image

                        В тази къща живее едно младо семейство с деца.

image

           Пооправена и непосещавана след този процес къща. Тъжно е...

image

Каквато е колата, такова е и дереджето тук. Изоставено, негодно, част от миналото.

image

                  Тази къща я ремонтираха, на на какво красиво място е!

image

                                     Още една /много/вековна  къща.

image

                         Друг мераклия да възстанови бащината си къща.

image

             Тази снимка с голя зум е на рида, където се намира връх Пъклещица.

image

                      И тук гората опраскана за горене...

image



image



image

                 Всяко цветенце, тревичка, тук всичко е красиво...

image


image

                     Това е заградна градина, която природата си е взела обратно.

image

                    Соцмакадамизиран римски път

image



image



image

            Още една градина до къща, която природата си е взела обратно.

image

Горе на такава височина е село Гостуша, селото с най-голямото пасище в този район.

image

                             Тъжно....

image

                                        Изоставена къща

image

                                           Следват снимки на реката.

image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image


/Продължава/








Гласувай:
7
0



1. sande - Тъжно... Няма ги нашите хора. А природата . божествена!Тя сама се пази.
11.10.2016 10:26
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов
цитирай
2. planinitenabulgaria - На Санде:
11.10.2016 11:49
И още едно такова стихо:

ГРАНИЦА



Не сме разделени! С еднакви надежди,

Сплотени сме ний в любовта и смъртта!

Жетварка запее оттатък – копнежи

събуди и в нас песента.

Светулки прелитат от нашата жетва

и мигат над вашето село натам,

Овчари оттатък ли с огън засветят,

привет ни отпраща оскъдният плам...

Напролет и нашите ластовки сини

отлитат натам къмто стари гнезда.

Срещнете ги вие за вести петимни:

Това са крилатите наши писма!

Пчелите ни даже от кошери лете

прехвъркват натам като златни стрели,

Та медена паша да дирят в полето.

И нищо ни вече от вас не дели.

През гробища тъмна браздата минава.

Напразно: в задушница тука гори

кадилница глинена, дим се развява

и вятъра отвъдни гробове кади.



цитирай
3. planinitenabulgaria - На Санде:
11.10.2016 11:55
Стихотворението "Граница" е на поета и полиглот Емануил Попдимитров от разделеното село Груинци - границата от 1919 г. минава през него. Емануил Попдимитров разговаря по време на дискусиите по "мирния договор" с всички страни на техния им език, защото той знае всички европейски езици. По време на ВСВ Хитлер връща на България отнетите й от идиотите земи. Това е мечтата на Емануил Попдимитров, той тогава умира в присъединенаата към България нейна територия. Тероторията, в която българите бяха превърнати от идиотите в заточеници в собствените си имоти.
До село Груинци вече има път трета категория, става за коли от Босилеград. Препоръчвам на хората и туристите да посетят това село. То е прекрасно, от него до връх Милевец има път за джипове, пеша се върви около 2-3 часа. Връщането става през село Милевци.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8355296
Постинги: 3524
Коментари: 9179
Гласове: 16219
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031