С посвещение на г/н Санде и пожелание да избръмчи веднаж с колата до някое от /два/десетината ненковски светилища. Две от тях са в самото село. До товва, което описвам сега се върви два часа.     

    /Продължение/
   Разходката към светилището над махала Хайранлар продължава. Мястото е приказно красиво. Голяма част от скалните монолити са доправяни от траките за да добият някакъв образ, част от човешко тяло, цитирам най-известната пещера Утробата. 
  Селото /Хайранлар/ е напуснато след 1989 г. целокаменните къщи се рушат. То е между две светилища, а на метри от него се показва трето, огромно!!! Ще го покажа и него ведно със стълбите, издялани в монолитната скала. Тук мястото е толкова силно, че когато го посещавам със седмици не мога да се успокоя. То и в сънищата ми се явява. Голяма култура са били траките. Римляните са ползвали пътищата до светилищата им за да ги разширят, но пък са разрушавали могилите за да крадат златото. Като се има предвид, че всичките тези техни дела по камъните са правени с кремък можем да преценим какъв упорит труд е бил положен от тях.
    За жалост тази част на България бе на практика зачеркната от картата на страната ни по приказ на Москва чрез мекеретаата им тук, бившите служби, наричани ДС. Днес виждааме само останките от един свят, който тези служби сгромолясаха пред очите ми. След като сгромолясаха преди това пак по заповед на Москва българското село, а после и каракачаните. И стана това, което виждаме днес. Бившата градина Източни Родопи стана полупустиня, каквато е била преди да бъде заселена с хора, Стигна се до там, че зайци изват да ме разгледат, сърните бягат от мен, но не изплашени, а с назлън. И планината се напълни с мечки по местата, където има вода. В този постинг ще опиша последната ми среща с мечка, къдато имах невероятен късмет и поради което се прибрах 4 часа по-рано от планината. Моето време винаги е по минути.
    Много исках да посетя долината на р. Хамбардере заради красотата й и заради тракийските култови ниши по скалите, които тук са много. Отидох аз, но вечерта мечки започнаха да се разрправят, ревът им ме изплаши и отидох да спя при пазачите на яз. Боровица. Желането ми обаче да снимам една скала там с култови ниши, както и да посетя и да снимам в близък план една огромна скала, Саръкая, остана. Събрах сили, събрах информация за мечките там и се отправих за втори път. Всичките хора ме предупредиха, махалата Рака след изселването на хората от нея е жив мечкарник, но казаха и нещо важно - тези мечки не ни правят пакости на животните.  Друг един човек от Мумжидан ми показа реката долу, където имаше вир в нея и пясък на брега. Почти всеки ден той виждал там мечка. А това е опасна информация, защото г.това означава мечок, който се е заселил там и счита известна територия за своя.  
   Не издържах обаче и тръгнах. Пазачът на язовиира ми каза, да ти дам пистолета си. Движа се аз нагоре към махалата, навсякъде мечи следи - изтърбушени мравуняци, обърнати сухи кравешки лайна заради червените в тях, обърнати камъни заради червеите под тях, мечи лайна с костилки от дренки в тях, със семки от къпини. Смелостта в мен надделя, продължавах и продължавах. Изкачих ужасяваш сипей, но достигнах скалата, която исках да снмам в близък план. Спуснах се отново да реката /Хамбардере/ и по нея, по нея. Навсякъде мечи следи по пясъка, ноктите на върха са остри като игли. Аз обаче не спирам, макар срещата с мечката да е нееминуема. И тя се случи.
   Понеже непрекъснато гледам за нея, забелязвам всичко съмнително около мен. И си масля: Тя ще ме види първа и ще се скрие. По едно време виждам аз на стотина метра преди себе си самар от кон, така изглеждаше обекта и не му обърах внимание, но след минута-две се замислих: Какво ще дири тук този нов и чист самар, след като нито човек нито кон има защо да са тук. И погледнах за втори път към самара, от който бях отдалечен вече на около 30 м, а той бе на същия бряг на реката, по който се движех. Оказа сее мечок - кафяв, огромен, спи на пясъка до реката. Че е мечок се познава по цвета, мъжките мечки са кахяви. Каква огромна глава, каква муцуна. Задницата му понадигната, както самарът е по-широк в единия си край. Легнал мечокът по корем, опънал си лапите напред и главата му върху тях. Казвам си, веднага обратно, но спокойно, защото ако го събудя ще стане страшно. Врътнах се аз и без да ускорявам хода си като ползвах за стъпване само големи камъни, за да не издават звук. Един камък обаче се наклони и удари друг, тогава вече се претесних много, но не се обърнах, продължих. Нищо не стана. Чак след километър спрях за да пия вода, не се освободиих обаче от напрежението оот срещата. Мечокът пази телриторията си и ако види нашественик в имота си, тръгва да се разправя. А ако накой го събуди той действа по рефлекс и щеше да ме свърши. С удар на лапата си мечката троши гръбнака на краната или коня, ако ги уцели по главата, убива ги на мига.
    Преди месец, турчинът от Мумжидам като ми сочеше долу реката и каза, че там има мечка още тогава ми мина през мисълта, че вероятно ще я видя и точно това се случи. 
    Ще трябва обаче да зачертая един от проекните си - от с. Безводно до махалата Хамбардере по долината на реката. Това е един прекрасен маршрут, връх на красотата и се радвам, че съм гоизминавал. Този преход вече не върви...
    А аз - както винаги с късмет. Ами ако бях приближил той нещо, което възприех първоначално като самар на кон? 



 
  Характерни форми на гракийските светилища от етажен тип.







Тази скала не е свитилщна, но емного интересна. Местните крави за разлика от нормалните пасат по цял ден без да пият вода и после по цяла нощ пият. Те имат и алпийски умения, бяха се пакатерили дори на този връх. А в ляво от него в гората има мечка с две мечета, идваща всяко лято тук на лагер от горите около с. Песнопой. Тя ме видя преди да я видя аз и ми изрева с досада, не агресивно.











В този район има доста тракийски светилища от този тип, който аз наричам етажен.



























































































                             Път по монолитни скали







                                          Жертвено кладенче



От двете страни на махалата - светилиища. По средата - този черен скален масив.



              Къщата на върналия се да живее тук турчин. Има фотоволтаик.







Доста стъргане с кремъци е паднало, за да придобие скалата този вид.



Това е наистина ферма - един човек гледа на полудиво отглеждане 100 крави. У нас освен за Божидар Кравата, за други крави не се споменава.














Това е плашило. Като го види мечката трябва да се изплаши и да се повърне в гората.

И за приказните записки от това приказно място.

Пак ще кажа - бэлгарите не знаем какво невероятно богатство притежаваме! И да го превърнем з златната жила на туризма - български, международен, европейски. Но никой не обръща внимание на този неподозишран ресурс. Има Министерства, туристически фирми, туроператори... Но кой да види това. Затова си заслужават твоите първопроходнически записки.

На какво причудливо место си ни отвел с твоя пореден постинг, посветен на Източните Родопи. Прочетох с вълнение, заради опасността, което те е дебнела. Добре, че всичко е свършило добре! За сетен път ни доказваш, че раят е тук на нашата земя с всичкото, което се е спотаило в нея и което за съжаление не знаем сякаш да разкрием и показваме подобаващо на света.
" Тук мястото е толкова силно, че когато го посещавам със седмици не мога да се успокоя. То и в сънищата ми се явява. Голяма култура са били траките. Римляните са ползвали пътищата до светилищата им за да ги разширят, но пък са разрушавали могилите за да крадат златото. Като се има предвид, че всичките тези техни дела по камъните са правени с кремък можем да преценим какъв упорит труд е бил положен от тях." Да, голяма култура са притежавали траките, голяма част все още тайнствени. И с болка допълваш: "Днес виждааме само останките от един свят....", който можеше да бъде друг, ако ги имаше хората и волята да направим Родината си една красиво място за живеене.
Поздрави за всичко, което правиш! И честит Кръстовден! Здраве и благослов за теб и твоите близки!

те са не само за природата ни, но и за цялата страна. Която пред очите ми БЕЗВЪЗВРАТНО /!!!/ се срива духовно, а духовността е в основата на всичко. Допуснем ли лошите хора да срината духовността ни, това ще бъде краят на България. Веднага ще се нагъчка с примати от целия свят, защото тук е кътче от рая.