ЕТАЖНОТО  ТРАКИЙСКО СВТИЛИЩЕ

    Въведение:
    Този постинг е патриотичен по дух, каквито все по малко се поместват в нетовете. Днес е 6-и септември, денят на Съединението на България. Нека не забравяме, че позорният Ньойски "договор" от 1919 г, наложен ни от английските изроди през 1919 г. оставя извън България наши територии - в Сърбия, т. н. Западни покрайнни, два участъка в Македония - един малък над с. Добри Лаки и един голям, над гр. Струмешница, част от Промахон и Сенгелската планина остават в Гърция, част от Странджа до нос Сервербурун пък са придадени на Турция. Това са теми, които трябва да бъдат обсъждани в нета, а сътвореното от твоците трябва да краси това интернетпространство. Превръщането му във фронт на хибридната война на Путин срещу България от платени тролове в годините на демокрация, което се стана в последните години не може да се забрани, но да станат троловете най-четените нетови изявявачи е лош признак не само качеството на матриала, но и за бъдещото на България.

   Това светилище е над с. Ненково, където има още пет, всчките различни, но може би са и повече.  Това обаче е уникално заради начина, по който е направено - скалата е така вдълбана, че са направени тераси /етажи/, на които вероятно са стояли богомолците, а вътре зад терасите има едно малко помещение в склата, вероятно за свещеника. Мисля, че точно тези малки помещения се ползват от мечките тук за техни зимовища, защото мечки около това светилище има много. 
   Светилищата тук са три едно до друго. Първото и третото са малки и са много ерозирани. Второто обаче е запазено. Съжалявам, че ме валя дъжд, който попречи на качеството на снимките ми. После докато се хранех към мен към рекичката тръгна мечка, която вероятно не предполагаше в това напуснато от хората място някой да я безпокои с присъствието си.
   Третото светилище е доста размито, скалите са се свлекли. Трите светилища са правении по един начин, като по план от едно архитектурно бюро. 
    На другия бряг на реката стърчат скални блокове, на които са издълбани култови ниши, характерни за повечето светилища на траките. Те са по висооката част на брега, на скалите долу при реката няма следи от дейност на траките. Ще продължа описанието под снимките, които помествам.
    Приятна разходка с мен. И дано някой като тръгне за пещерата Утробата посети това място.




Този каменен сокак на с. Нейково ще ме изведе на пътя на траките към светилището им, модернизиран после от римляните в категория стратегически.



                                       Пътят към светилището



                            



           Единична скала, характерна за целия регион на Източните Родопи.



Нещо като глава на животно, по скалиите се виждат останки от дейността на тракиите.



Предполагам, че траките не са работили по тоза скала, защото тя е до реката.



Тук вероятно също е имало светилище, но се е ерозирало.



      Започва първото от етажните три светилиища тук.



Ерозията през хилядите години е размила тнворенето на траките в първото светилище.



























До тук помествам снимките на първото светилиище, от което има само останки.



              Започва второто светилище,което е съхранено в значителна степен.







На снимката терасите изглеждат наклонени, но това е от перспективата, те са  почти хозонтални.















Дупка, вероятно издълбана за първосвещеника, от която той е излизал и е водел службата. Както нашите свещеници, тоито излизат от олтара. В тези дупки обаече днес е опасно да се наднича, защото може да изскокне нещо много едро от тях и да се разправи с наглеца, който го буди като му перне една лапа или да го избута от терасата. 























                               Природна красота, доправена от траките.











                                  Всичкото туй нещо е дълбано с кремък!











На отсрещния бряг на реката явно са живяли траки от друго племе, вероятно реката е служела за държавна граница между тях.



                      Следи от различна дейност на тракско племе.







                      Второто светилище свърши.



Римски пътища, едва ли има човек в България, който да ги ползва така усърдно както аз. Сега ще ползвам пътя за да достигна до третота светилище.



Оснаки от третото светилище, направено както първите две. Скалите са се свлекли при реката.



                              Част от свляклото се светилище



                                   Скална група на отсрещния бряг на реката.







                              Скална група на отсрещния бряг на реката.



Красота, но траките не са проявили интерес към този скален монолит.







За търтеловедите тази снимка е учудваща. Съдейки по цвета на къщичките на двете костенурки, те на поне по 100 години. Въпреки това обаче те остават в размножителна възраст.



Костенурковата дейност дава добри резултати, макар тъъртелите да са на по 100 и повече години. Ето едно тяхно бебенце.



                      Районът около светилището, типичните Източни Родопи.

Благодаря Ви за отрицателния вот. Като представител на промитите мозъци Вие никога няма да упознаете страната си, никога няма да посетите местата, които описвам, защото сте генно увреден. Това генно увреждане вероятно Ви е по наследство, брадатат спирохета е много упорита. Увреждането, характерно за промитите мозъци обикновено се изразява в неприязън към тези, които интелектуално са над тях и агресивност, наследена от първите видове след бозайниците - маймуните, останали в историята на развитието на бозайниците като примати. Те са първите агресивни създания, защото имат ръце и осъзнават, че с тях могат да държат тояга. Не Ви казвам, че сте на това интеректуално ниво. Но ще трябва да го докажете - посетете някои от местата, които описвам. Сторвам всичко в блога си като патриот, а не като платен трол, без да намеквам, че сте такъв.

Иначе е необяснимо.
Само лудият или безнадеждно нещастния и болен ум може да не види красотата.