БЪДЕТЕ РАЗУМНИ АКО СРЕЩНЕТЕ МЕЧКА В ПЛАНИНАТА
Миграцията не е процес, който се отнася само за хората, тя е валидна и за животните. Ще дам пример с мечките, на чиято миграция от 50 години съм свидетел, а сега – потърпевш, а на края със свИните и вълците.
След развъждането в ловното стопанство Кормисош на вид мечки, внесени от Румъня за отстрел срещу заплащане, защото са доста по-едри от нашите, което означава с повече месо, те бяха заселени и в други развъдници на България, където ловуваха другарите. В последствие тези мечки дадоха обилна популация и бяха пуснати свободно, но храната си те получаваха в ловните стопанства, където идваха привечер. Тези мечки бяха полупитомни и не бяха опасни. Помня среща с две такива огромни черни мечки, които слизаха към ловното стопанство Тъмраш да”вечерят”, аз също слизах натам. Не беше страшно, защото този тип мечки ги бях виждал много пъти в Кормисош, те бяха свикнали с хората. Без да ми обърнат внимание, мечките слязоха на тръс при едни дървени корита, където служител на ловното стопанство сипваше храната им. А храната им преди зимния им сън бе брашно, малко поостаряло, смесено със сини сливи без костилки, и те позалежали по магазините, общо по 20 кг. на мечка. Стигайки при човека, който ги хранеше те се изправиха на задните си крака, вероятно да покажат радостта си и тогава видях едната от мечките колко по-висока беше от човека и колко голяма в сравнение с него. Вечерта спах в една къща, етаж от която беше даден на воловара. Славни години бяха. Тогава в центъра на интересите ми беше региона на Тъмраш, защото бе издадена вече книгата на полковниик Ангел Вълчев.
Така след като преминаването на етапите питомни и после полудиви, мечките, наричани румънски или черни се приспособиха към нашите климатични условия и заживяха по техния си мечи закон: летен сезон, в който търсят храна за да натрупат мазнини, необходими за осигуряване на температурата на тялото им по време на зимния сън и зимен сезон от около 4 месеца, когато спят по места, където е сравнително топло – пещери, изкопани от тях дупки /зимовища/, в които те поставят върху земята листа и се завиват с клонки с шума. Това е най-страшният период за мечката. Ако мазнината й е недостатъчна, тя се събужда от студ по време, когато за нея няма никаква храна и това обикновено е краят й. Ако мястото, където спи не е добре изолирано от към студ, мазнината й отново ще свърши по-рано и тя ще се събуди за да търси храна, а когато има сняг храна за нея няма и тя умира.
Нашите мечки са по-дребни. Те по цялата ни страна, не само по високите планини Рила и Пирин, където ги срещаме най-често. Любимите им места са там, където има кошери с пчели. Спрямо меда нахалството на мечката и наглостта й нямат граници. Защото от меда се прави най-бързо мас за зимния сън.
Едно от най-обитаваните места от нашите мечки бяха Западните Родопи и високата част на Източните, от които извират притоците на р. Арда. Някои не знаят, но Смолян, селата Долна и Горна Арда и др. също принадлежат към Източните Родопи. Те винаги са били мечкарник, но сега нещата се промениха. Разселените по тези места румънски мечки, които са черни на цвят и женските и мъжките са по-едри и по-силни от нашите и ги прогониха от местата, обитавани от тях. Подчертавам една особеност – мъжките мечки изживяват живота си в една гора и не я напускат. В нея те приемат само женски мечки и то докато са разгонени, след което веднага ги изгонват от територията си. Женските мечки са скитници. Те търсят удобно място с вода и храна за малките си и топла пещера, за да презимуват в нея. Поради тази причина женските мечки са били прогонени по-лесно от румънските, а мъжките мечки за да напуснат гората си, която считат за тяхна територия не е минало без борба.
Още една особеноост ще изтъкна – женските местни мечки са жълти на цвят, мъжките – кафяви. Те са доста по-едри от женските, достигат до 400 кг. Почти всички инциденти между хора и мечки са предизвикани от мечоци, а причината е навлизане на човек в територията му, напр. човек, който търси гъби. Дано да не ми се случи такова нещо, не го пожелавам на никого. Женската мечка се „разправя” с хората само ако счете, че те застращават малките й. Когато е сама тя усеща първа приближаването на човек към нея и бяга. Доста по-безопасна е срещата с женска мечка, докато срещата с мечока е като руска рулетка.
Подгонените от местата им за обитаване наши мечки преминаха по-на изток по Родопите, като се заселиха там в доста по-трудни за обитаване от тях места – топли райони с малко вода и храна. За да си набавят храна те се заселиха около изоставените къщи на хората, където има плодни дървета, а също и място за зимуване в оборите, вкопани в земята за да не измръзват през зимата кравите. Мечки има и по гората, но за да са там трябва да има непресъхващ поток и някаква храна за тях – гъби, горски плодове, червеи под камъните, мравуняци, които те унищожават.
Тази година бях три пъти по Източни Родопи, ще отида и четвърти път. Имах две истински и две виртуални срещи с мечки. Никаква опастност нямаше за мен, но да те срещне това най-силно в нашите планини животни и да знаеш, че каквото реши да прави с теб противодействие нямаш, предизвиква силна емоция. Първата ми среща с мечка стана при една река над с. Ненково след като посетих светилището в ляво над селото. Вървях към местността Ненките, две скали, които наподобяват женски гърди. По пътеката натам виждам аз обърнати камъни, изровени мравуняци, обърнати обратно големи лишеи – сигурен признак, че тук е „играла” мечка. Стигнах до една много красива малка река с вирове по скалите – отлично място за къпане на мечки и си казах: Тук не може да не идва мечка! Докато произнсях на ум думата мечка, тя изрева на около 50 м. от мен. С крайчеца на окото си я видях, защото не трябва да реагирам на рева й, това е задължително. Беше жълта мечка, движеща се съвсем бавно, не гледаше към мен. Ревът й не бе агресивен, възприех го като израз на досата:
- Не мога да се изкъпя, не мога да пия вода от вас!
Явно меечката е била на реката, усетила ме е и отиваше към гората. Аз се върнах, защото при обратното ми пътуване ако срещна тук отново мечката ще стане лошо ще й писне и ще ме нападне. А както разбрах после това била мечка с двете си мечета, която ме е усетила, скрила е мечетата си в гората и изрева по мен да ме предупреди да внимавам.
Не се притесних много, защото не възприех рева на мечката като агресивен. Това нещо го преживях преди години с друга мечка над Старо село, изоставена махала на с. Миланово.
При връщането си попаднах на един човек, който гледа крави наблизо. Описах му мечката, а той каза:
- Това е нашият ай, /ай означава мечка/ няма да се плашиш от нея. Тази мечка от години преминава да презимува някъде в с. Песнопой, а през пролетта с двете си мечета се връща близо до къщата ми заради извора с водата. На третата година прогонвала от себе си мечетата.
Човекът обясни, че кучетата му и кравите свикнали с мечката. Когато човекът отивал за вода ако мечката била наблизо с мечетата си тя ги набутвала в храстите и оставала да го гледа, да го следи. Свикнала била тази мечка с хората, пак извадих късмет – мечката ме е усетила от далеч, прибрала е малките на скрито място и предупреди, че ме следи.
Втори път отново срещнах мечка и отново късмет, беше жълта. Тя дори не изрева към мен, но този път наистина се уплаших, защото районът бе друг и макар и жълта, тази мечка беше много едра. Обядвах до една рекичка и чувам чупене на клони, но не от копита. Ток премина през мен, реших, че това е мечка и погледнах от където идваше шума. Видях огромна жълта мечка, явно тръгнала да пие вода. Тя продължаваше обратно към гората със съвсем бавен ход, гледаше ме и не издаваше звук. Беше съвсем спокойна. Аз обаче – не! Залъкът ми се втикна в гърлото и не можех да го преглътна. Оставих си половината консерва, доматите, хляба върху камъка и доколкото можах да се удържа бавно си прибрах нещата в раницата и пак бавно поех по обратния път. Чупенето на клони затихна някъде нагоре. Изплаших се, защото чупенето на клонките започна в посока към гърба ми. Явно мечката ме е забелязала чак когато и тя е наближила водата.
Третата ми среща с мечката я предотврати един турчин с овцете си. Качвам се аз нагоре над село Бакалите, той слиза тичешком с овцете си. Изплашен жестоко, но като видя човек до себе си се поуспокои. Един огромен ай, пак жълт дошъл до стадото му, седнал по дупе, протегнал си ръцете към него, и започнал да реве. Човекът само се помолил: Аллах, нека да ми вземе всичките овце, ама мен да не ме закача. И ми казва:
- Връщай се, отидеш ли нагоре, айът ще те нападне, много е ядосан!
Слязохме заедно надолу, промених и този маршрут. Вече не, където искам аз, а където мечките разрешават, ще ходя, няма как иначе.
Четвъртата среща с мечки отново бе задочна. Аз ходих преди месец до изоставената махала Реката /Раката/ на с. Безводно, която си е жив мечкарник. Изплаших се тогава заради следите от мечки навсякъде по изоставеното село и се върнах, сега отново събрах смелост и се отправих натам. Над селото има светилище, но за да се посети то трябва да се мине през истински мечкарник. Там има много плодни дървета, вода, билки, гъби, чудесно място за мечки след напускането му от хората. Трима различни турци ме предупрудиха да не ходя натам и аз реших да изчакам до сутринта когато да реша да тръгна или не, но признавам си, беше ме страх. Заспах в колата, но по нощите ме събуди мечи рев наблизо. Една и съща мечка ли рева или две си „говореха” не разбрах, но ми се стори, вероятно от обзелия ме страх при този рев, че ревът се приближава към мен. Запалих колата и слязох надолу на сигурно място при охраната на яз. Боровица. Толкова е интересно и красиво там, но вече не става за посещение. Като казах на пазачите, че бях в махала Рака преди месец, те първо не ми повярваха, после казаха че съм сторил голяма щуротия.
Хората когато ме срещаха сам винаги ме инструктираха как до постъпя, ако срещна ай. Първото нещо, което трябва да направя е все едно, че не съм видял ай, каквото и да прави айът. Така той тяма да се счете застрашен и да ме нападне. Второто нещо, което трябва да се спазва е да не се гледа мечката. Объръщаш се и тръгваш обратно ако е на пътя ти, но бавно и продължаваш обратния си път пак бавно. При такава среща първо мечката чува или вижда приближаващия се човек, щом не те закача, няма страшно. Реакцията ти трябва да е спокойна, защото иначе тя може да се почувства застрашена. Ако мечката е женска, опастност няма никаква, ако тя е с мечата обаче в никакъв случай не трябва да я доближаваш. Ако мечката си седне на гъза и размахва лапи срещу теб, като в някои случаи от това положение и реве, означава, махай се от тук, но ако се изправи на задните крака и реве тя предупреждава, че ще те нападне ако не се махнеш веднага.
Съвсем друго е с мечоците, които обитават своя територия. Ако навлезеш в такава територия става наистина страшно, мечката може да те потроши. С удар на лапата си по главата на кон тя го убива. За да не срещнеш мечок трябва добре да прецениш района, където навлизаш. В него не трябва да има река или непресъхващо дере, гора с прави дървета, безлесни скатове с малинажи по тях, боровинки, ягоди, гъби, шипки, с тях мечката се храни. Ако има обърнати камъни, изтърбушени мравуняци, обърнати лишеи, това е сигурен признак, че тук играе мечка. Ако някога можеше да се ходи по такива места и през ум не ми минаваше за мечка, днес такава разходка е опасна. Най-сигурният признак, че няма мечка някъде са кошерите. Един турчин ми каза: Има ли кован /пчелни кошери/, няма ай! Тук се сещам за това, което ми каза друг турчин – няма ли костенурки има ченгенета /цигани/, изяли са ги.
В района, където бях на туризъм хората се оплакват от три мечки, които нападат животните им, всичките кафяви. Предпочитаните от тях животни били козите. Мечките нападали стадото през деня без да се съобразяват, че с него има козар, а кучетата без да лаят побягвали. Вечер също си отвличали коза, като потрошавали козарника. Хората казват, че мечката не трябва да се закача, защото ако я удариш с тояга или раниш с брадва, тя ще се ядоса и ще те свърши. Вторите предпочитане за ядене животни от стръвниците били телетата. Минава мечка, удря с лапата едно теле и го потрошава, после го отнася към гората. И все повече ставали мечките, казват хората. Освен тях, животни на хората през деня отнасяли вълците, издебвайки някоя отделила се от стадото овца, чакали също имало. Те не били приходящи а трайно оставали по гъстите гори там. И още една кражба на животни от турците, най-жестоката:
Минава кола комби или микробус с ромове от махала Боровица. Пасат крави край пътя без стопани. Спира колата, наизскоквват от нея ромове с чукове, един от тях успява да удари кравата по главата. Падналата крава се разфасова за минута, като с брадва се разсича пръвият прешлен след таза й, с нож се разрязва корема, отсичат се краката от колената надолу и бутовете й се натоварват за секунди в колата. Животно не може да извърши такова зверство. А какво ще преживее стопънинът на кравата - неговият поминък! - като я намери останките от добичето си в такова състояние.
Мечките са забранени за отстрел, но популацията им вече май-превишава разумните граници. Хората обаче поубиват по някоя мечка, защото с почти всички, с които говорех казваха, че месото й е кисело, трябва да се направи на кюфтета, защото е жилаво и от него хващало разстройство.
На 8. т. м. заминавам за региона на Бездювен, но с нова стратегия. Ще се движа горе по високото, където има много старини, включително и останки от известната крепост Патмос. По високата горна част на планиината мечки няма. Опастността от среща с мечка стана първото нещо в разговора, когато срещам хора. След поздрава Колагеле /Лека работа/, следва въпроса: Ай варму /Има ли мечка тук/. И след отговора замислям маршрута си. Не където съм решил отивам, отивам натам, където мечки няма да срещна. Или с други думи мечките вече са съучастници в начертаването на туристическте ми маршрути. Има такъв съдебен термин, съпричинители.
Завършвам с няколко думи за миграцията на вълците и свините. Вълкът е скитник, той непрекъснато ходи, за да търси храна. Така е било, днес вълците усядят около селата и малките населени места, защото там вече никой не ги застрашава. И дебнат за животно без стопанин. Попаднат ли на вързано магаре на нивата, изяждат го. Същата миграция извършват и свините от планината. Те слизат от планината и лежат през деня около селата и и малките населени места. Вечер се подвизават по нивите на хората, като първите ниви, които унищожават са тези с царевицата и картофите.
Имам сповен от с. Славиня, където хората ми казаха да не преминавам по римския път за с. Смиловци, защото там има вълци. Не ги послушах. Първото нещо, което видях бе едно огромно мечо ако, продължих. Но по-нагоре от гората се понесе шум от борба на вълци, които ядяха някакво животно. Веднага поех обратно, при което видях, че при мечото ако са се появили и мечи стъпки. Прави бяха хората.
Така, както продължава, планините след 20-30 г. ще станат недостъпни за туризъм. Не само заради дивите животни, но и поради обрастването им с хвойна по високите места и тръни по ниските. Давам пример с Ком и с планината Видлич над Годеч. Опитът да се разчистят точно тези тръни с огън са причина за честите горски пожари в ниските планини.
