Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2016 18:50 - ИЗТОЧНО РОДОПСКИ ЗАПИСКИ - 7
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2086 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image

      Римски път, изграден върху трасе на път на траките.

image

                                      Същият път

image

Виждат се стъпала на траките по пътя им за едно от свитилищата им над с. Нейково,
които римляните са покрили при строителството на техния път с големи камъни.

image

На горната и на долната снимка - модифициран от римляните път на траките до светилищата им.

image


image


                    Още една твар, освен аз, ползва римските пътища.

        ЗА ИЗБОРА НА ТРАСЕТАТА ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА

                                ПО ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ

 

    Римските пътища по планините са  любима моя тема. Описвал съм римски пътища по Врачанския Балкан, където познавам към 20 такива, по Западния Балкан, където съм описал най-голямото събиране на пътища при седловината до вр. Вражата глава, по Гребен планина, по Влашката планина, по Руй планина. Такива пътища има и по Централен Балкан, друг много широк път пресича още веднаж Балкана при гара Кръстец.  Много римски пътища има и по Софийската планина, по Понорите. Посочвам един от тях, този през село Меча поляна. Това е бил доста важен път, защото след селото към планината дава три разклонения, а строежът му е уникален – то преминава покрай отвесна скала над река Сирище, в която е вкопан в нея. Без този път в планината нямаше да ги има днешните села покрай него.    

     В планините, които посочих римските пътища са предимно широки и са предназначени да бъдат те прекосявани от войски или много хора. Римските пътища аз разделям на три категории като широчина, но има и още един вид, това са стратегическите пътища. Първата категория римски пътища са широки към 3 м. Такаъв е пътят Виа Долороса, който минава покрай река Височица и влиза в България при с. Липинци. Пътищата, които прекосяват Западния Балкан са с широчина 2,5 и 2 м. Който е посетил селата Дойкинци, Йелова, Топли дол, Сенокос, Равно буче – нама да изброявам всичките е виждал учадсъци от тези пътища, запазани напълно, които се ползват до днес от камиони. Това са били главните пътища на римляните, но те са само една малка част от пътищата им, ако към тях причислим и стратегическите им пътища. Стратегическите им пътища са широки само 80 см. и са по долините на деретата и на малките реки, но са толкоз многобройни, че аз не мога да си представя колко хора /б. м. роби/ са работили и са дали живота си /б. м. отнели са живота им!/  за да бъдат те построени. Стратегическите пътища са били предназначени за маневри на войската – да може да се оттегли по тях ако се наложи, да се прегрупира, да пристигнат подкрепления, да достигнат до мина или кариера. У нас има такъв път към х. Плевен, като горе под билото в посока на Карлово става по-широк. Западният Балкан е пълен с такива пътища, 4-5 има само от селото Топли дол нагоре към с. Мартиново. А на билото на Балкана се се вливат в нещо като околовръстен път, пускащ разклонения по всяко дере или река. Цитирам един от тях, този от вр. Вражата глава покрай водопада Големия скок до с. Копиловци. А към Чипровци колко пътища има!  Които са ходили на водопада Тупавица над с. Дойкинци също са вървяли по такъв стратегически път.

    Най-голям брой стратегически пътища са направиили римляните по Източните Родопи. Много малко долини нямат такива пътища, но защо са им били нужни толкова много, за мен остава загадка. При пътуванията ми сега по Източни Родопи аз всеки ден ползвам няколко такива пътища. Почти всички от тях минават покрай тракийско светилище, ако такова има, ще се върна на този въпрос.

   Винаги сам се учудвал на организациятаа на римската империя, впрегнала се да срои пътища. Това е била тяхна основна задача, която приключва по времето на Клавдий. За целта освен роби, които са били вземани от подчинените им държави, необходима е била и организация на тази работа, а също и стратегия – къде да се строи, какъв път, от къде да мине. Някога горите са били непроходими, но римляните са познавали планините и са строили пътищата по най-късите и удобни за тази цел трасета. И те са грешили обаче, изоставяли са строежа в някой участък и са го продължавали по друг. Цитирам пътя над с. Дойкинци. Пътищата им в планината винаги са в близост до река или дере, обяснението е просто. В коритото на реките има достатъчно камъни, а вода при строителството им е необходима, дори само за пиене. Не само каменни пътища с три слоя камъни са строили римляните, но те са изсичали скали с отвесни скатове за да могат да преминат пътищата през тях. Давам за пример пътят от с. Челопек към вр. Околчица, където не само са издялани скалите за трасе на пътя, но на опасните участъци има каменни парапети. Подобен страховит път има към с. Топли дол, който се ползва до днес. Този път прехвърля Балкана и преминава в с. Мартиново.

    Още един факт има, който буди у мен учудване – защо само в Родопите римляните са строили мостове? Тяхната конструкция, при която камъните се самонатискат е ползвана и от нашите майстори на мостове. Учуден съм и на запазения участък от римска магистрала при с. Биволяне, където днес има медресе. В този регион е тракийското светилище Харманкая. Това е единственит римски път в България който съм виждал с широчина 4 метра, запазен напълно. Той преминава под  тракийското светилище Карпуздере и прехвърля рид.

    Връщам се на въпроса, който си поставям и на който имам отговор – защо стратегическите римски пътища минават задължително покрай тракийските светилища?

    Това е така, защото траките в дълбока древност също са строили пътища до светилищата си. Част от тези пътища остават до днес. Те са широки 60 см. Където има монолитна наклонена скала, тя е направена на стъпала. Новото строителство на римляните е налагало построяване на по-широки пътища и за да бъде това дело по-леко римляните са ползвали трасетата на пътищата на траките. Те просто са разширили някои от тях. И още нещо са правили – попадайки на тракийска гробница те са я разкопавали и разгрбвали златото от нея. Давам пример с пътища на траките към две големи техни светилища, това при с. Ночево и това при с. Дъждовница. И още един пример – под двете светилища при селата Обичник преминава стратегически римски път. Пътят на траките до светилищата им поема нагоре, достига билото на планината, като за всяко свято място има отклонение. За да е по-сигурно може би, върху огромните скални блокове има едно място с големина на леген, издълбано на върха на склата.

     Според мен това е обяснението защо римските пътища минават покрай всички светилища на траките в Източни Родопи. Давам за пример с. Ненково. Покрай реката /Боровица/ минава римски път, но той пуска три разклонения нагоре към рида, където има светилища. Римските пътища, тип стратегически са строени върху тесните 60 см. пътища на траките, но по друга технология - с камъни, много здраво преплетени един към друг. Големите пътища се строени с три реда камъни, по-малките – с два, а стратегическите – само с един ред, но с много едри камъни и ако камъните са плоски, те са поставени изправени. Колкото и здраво да са преплетени обаче тези камъни, по част от трасето на пътя те са отнесени от водата и под тях се вижда пътят на траките в оригинал, а също и стапалата, които те са дялали в скалите. Където наклонът не е особлено голям, но стъпала е имало, те си били добре дошли за строителите на новите пътища тогава, защото камъните се закрепват още по здраво по хоризонтала. Ще покажа снимки от такъв път. Но ще дам пример за моденризация на римски път, извърщена над гр. Зверино.  Идиоти са асфалтирали римски път, водещ до ретранслатора за града. Как се асфалтира път с камъни по четвърт квадратен метър, който желае може да види.

     В България има  много римски пътища, но хората и туристите дори да ходят по тях, не знаят че са такива, не ги забелязват, не се и замислят. Тези пътища са останала инфраструктура на една империя, построила ги с голяма жестокост, но оставила нещо след себе си. Източната част на тази империя /Византия/ също е имала културно наследство, но то е унищожено от остготите между ІV и VІІ век, които не само завземат империята, но и унищожават всичко сътворено от нея, макар да са го присвоили по този начин. Всичко, което е красиво дразни изродите и първата им задаача е да го унищожат. Ако можеха и пътищата щяха да унищожат, но няма как да стане това. Талибаните, джихадистите на Ислямска държава, комунистите, давам пример с марксленинците след ВОСР и с полпотовците, те само това могат, да рушат. Посочвам конкретен разрушен обект, на чиято крпасота се ввъзхищаваме до днес, вила Армира до  Ивайловград. Такъв бисер не може да бъде понесен от приматите, първата им задача е да го сконддапцат, както казват родопчани. В опит да се брани империята /Византия/ рещу варварите, били са построени доста крепости, но варварите са ги превзели и разрушили и тях. Една крепост-бисер е тази на вр. Устра, където скалните игли са вградени като част от крепостната стена.

    Ще завърша с тема, различна от тази, която засегнах, римските пътища. Едва ли има друг човек в България, освен аз, ползвал толкова много такива пътища при преходите си по планините на България, но за това има причина. Движейки се по планините аз добивам усещане дали се движа по трасе на римски път, който вече не личи, дали наблизо има такъв път и го намирам. В момента пред очите ми е страховитият римски път над с. Сенокос, вдълбан в отвесна скала, долу под която в дълбините бучи водопад. Пътят е шрок към два метра, но преминавайки по него тръпки ме побиват: Ако насреща се появи мечок или друг звяр и трябва да се разминем?

 

     А сега едни нестандартни мисли, които ми бръмнаха в главата, ползвайки римските пътища при прехоодите ми:

     Римската империя все пак е оставила нещо. Нейните основни пътища са се ползвали до началото на ХХ век, а стратегическите са изиграли друга роля. Те са в основата на разселването на животновъдите по планините. По тях са преминали хората със стадата си, намирайки заветно място с вода и храна покрай тези пътища, където те са усядали, основавали са си там села и махали. Без римския път през отвесните скали би ли имало село Топли дол, би ли имало село Меча поляна? Не, защото тези места щяха да бъдат недостъпни. За Източните Родопи това важи в пълна сила. По-голяма концентрация на стратегически римски пътища в България няма! Все някаакав полза имаме от тази империя, оставила инфраструктура, която остготите /варварите/ нямало как да унищожат,напр. както талибаните статуите на Буда. Какво остави обаче следващата голяма империя, Британската? Остави ограбени държави и разделение на хората, което до днес причинява напрежения и войни, цитирам разделянето на Кюрдистан в четири държави, пръкването на фалшивата държава Македония, наричана ябълката на раздора на Балканите. Така е била плинараа да бъде от идиотите, чертали по онова време картата на света. На още по-ниско ниво от Британската е Руската империя, която не само ннищо градивно не може да осъществи, като вместо това заплащва Европа с разрушение с ядрени оръжия. Живущите в тази империя са обречени да правят зло всеки всекиму така, както в САЩ хората са подвластни на пазара. Поради това Руската империя бе наречена от Рейгън империя на злото. Това, коетоо виждаме като метастази на тази империя говори колко е бил прав Рейгън да нарече тази империя – тогава Съветска – така.

   Дано кърмчията на тази империя да отвори блога и да прочете на какво наподобява той в очите на по-интелигентните от него.

   Най-висшото създание на земята е бозайникът, от него произлиза и човекът, изкачил се по много стъпала в развитието си. Второто стъпало след бозайникъг е приматът, който по съществно е маймуна. Тази маймуна обаче има ръце и разбира, че с тях може да държи тояга и при спор с друг примат може да го утепа с нея. Точно този прийом /ползвам съветска дума/ ползва последният кърмчия на Руската империя, но животът се е променил – сега виждаме нещо различно: Вместо един примат за размахва срещу друг примат тояга, днес един кърмчия на нищо не можеща да произведе държава подмята ракети срещу цивилозаваните държави, които рабоотят и творят. Вместо да живее н съюс с тях и да се учи от тях, той ги плаши с унищожаване. На такъв кърмчия на империя на злото давам прмер с една отминала империя  - от нея е останало нещо хиляди години след отхождането й, полезно за хората. Направи и ти нещо Другарю кърмчиЯ, вместо да заплашваш Европа с ракети. Делата се ценят на този свят, не разрушенията, за подготовката на които си ангажирал цялата мощ на империята на злото. Никакъв шанс нямаш, сам си срещу целия свят.







Гласувай:
5



1. sande - Поздрави, Коста!
13.09.2016 14:17
Скалната приказка продължава. Ще прочета и видя и останалите Записки.

България - която не познаваме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9510056
Постинги: 3956
Коментари: 9813
Гласове: 17055
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31