КЪРДЖАЛИЙЦИ, МАРКИРАЙТЕ  СИ  МАРШРУТА                   

                                 „ДАНГАРДЪККАЯ”

 

     Долината на река Боровица /старо име Чамдере/ е била избрана от траките като място, в което да строят своите светилища. Построеното от тях диви със своята красота, възвишеност, но и сложност на изрботката и смелостта, която са имали да направят всичко това. Отбелязвам, че висейки на въжета с кремък в ръка те са направили тези ниши и други форми по скалите, нещо, което ние въобще не можем да си представим за възможно. Различните племена траки велоятно са развивали тази своя дейност по различен начин съобразено с регионите, които те са обитавали. Има тракийски гробници за висшите траки, но в планината има и тракийски гробища, които са така характерни, че само един от групата големи камъни в гробището да забележа, започвам да разривам листата върху тях и откривам характерните белези.  Давам тагове: Славеевите скали, скалите на запад от с. Илиняне /Илининци/ две от най-популярните тракийси гробища, не гробници.

    Аз съм запознат с голяма част от светилищата на траките по долината на река Боровица. Част от тях съм описал в блога си, друга част с хиляди снимки ще помествам малко по малко. Под влияние на запознаването ми с останките от кутурата на тези хора аз съм върл тракофил. Доказателство за това е влечението ми към техни паметници, макар упознати вече от мен. Продължават да ме привличат.

   По долината на река Боровица се намира най-големото тракийско светилище, не ми е известно да има свое име. То се намира в долината на река Дъждовница на 3 км. под селото  /Дъждовница/. Светилището обаче излиза и извън тази долина, като селото Божак е изградено върху част от това светилище. Мисля, че от другата страна на рида със светилището, чиито скали със скалните ниши са надвесени над реката под с. Дъждовница също е имало светилище, но скалите са се размили през изминалите 8000 години.  Точно срещу  тези останки на другия скат на долината  е пещерата Дангардъккая, преименувана на Утробата. В нея също е извършвана религиозна дейност. Пещерата не е лила с такава естествена форма, тя е доправяна от траките за да добие този вид. Това си една огромна каменна вулва с големи и малки устни, с гофрирано влагалище и маточен вход. Два дни през годината слънчевият лъч огрява цялата пещера, осветявайки дори маточния вход. Сега тази пещера е станала привлекателн пункт на омкаджиите, които се качват горе, един пази да ни ги притесни някои и продължително време в нея правят звуци ОООООООООООООООООООООМММММММММММММММММ, като гурото дава знак кои да мучат с М и кои с О. Нещастници. Веднаж при мен в пещерата влезе една недоклатена, която само баща си признавала на тоя свят и се зарадва много, че има кой да я снима в пещерата. След това ме помоли да излеза, защото щяла да има ритуал. Щом се скрих от нея дочух познатото ОООМММ. А долу междувременно пристигнаха още двадесетина като жени, между които вероятно и съвсем непоклащвани. Те търпеливо изчакваха да се освободи пещерата, за да заомкат в нея.

    Тази пещера е най-известната от светилището тук, което аз наричам Долина на царете. Аз съм се качвал горе по скалите, които са достъпни благодарение на път, издялан в склите от траките, широк около 60 см, на места със стъпала. Той вие по безопасни места и достига до върхът на всяко от скалите, където има издълбана чадст, наподобяваща долна част от сфера. Тези скали хората ги гледат от долу, но горе освен аз са се изкачвали сигурно още двама-трима души.

    По линията на осигуряване на достъп до исторически или природни паметници от Кърджали кандидатстваха пред ЕС за помощи за строеж на екопътека, пълучиха ги и я „построиха”. Построяването се изразява в почистването от тръни на един стратегически римски път от мястото, където тръгва сега от ръкава на язовира, минава покрай пещерата и после се разклонява, слизайки в с. Голяма Бара, а вторият път пердаши по билото към с. Комунига. Така избраното трасе е много дълго и преминава през сравнително скучна местност, но все е нещо. Имало е друг вариант, но не се е наложил, ако е бил алтернатива на този. Този вариант е да се тръгне от с. Голяма Бара, където достига същят римски път, и по него покрай прекрасни села и през чудати местности със скали със син цвят да се достигне до пещарата. Ако това се осъществи ще се пътува през с. Костино, намиращо се в землище, изключително благоприятно за живот – с две реки, с продородна земя - приказка. Този маршрут може да бъде маркиран, като добавям, че пътят до Голяма Бара вече е асфалтиран пак с при от ЕС.

    Още един прекрасен маршрут има за маркиране към пещерата. Той преминава по долината на реката под с. Дъждовница и е нещо неповторимо. По този път се достига до място на събиране на две реки. Дясната река отива към с. Божак, построено върху територията на светилището. За запознат като мен с тракийските такъми като жертвени краденчета, винарни, вдлъбнатини за проминаве на пясък от дъжда и др. те са доказателство, че е така. Мястото на сливането на двете реки пропуснах да кажа, че има скали с различна форма, като врати, човек с каскет, покрив на къща и  др. чудатости.

   Ако се маркира път от с. Дъждовница, който да извежда туристите на превала на рида, върху който е построено светилището и по седловината, свързваща този рид със съседния, на койтоо е пещерата  Утробата ще се получи нещо уникално, защото вместо по скучен гол рид пещерата ще бъде достигана по значително по-къс път от колкото е този по екопътеката сега, но ще се преминава под скалите, оформени от траките както са им били необходими за да извършват божествените си служби.

    С препоръка да бъдат маркирани тези два прехода към пещерата за сега затварям тази глава, но ще се върна скоро на нея.

                  Пещерата "Момиче на 20 х 2"



                      Пещерата "Момиче на 20"



                                  Фалосната скала




Докато в пещерата под вещото ръководство на гурото момичетата се 
изооооооммммммкват, костенурките правят същото, което вероятно траките 
са правили в пещерата преди 8000 години.

Харесаха ми Записките. Не си познама България-та. Това е направо непростимо. Жалко за нас.