Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2016 00:02 - ИЗТОЧНО РОДОПСКИ ЗАПИСКИ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1030 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

                        ИЗТОЧНО  РОДОПСКИ  ЗАПИСКИ – 1

 

          ВЪВЕДЕНИЕ:

          От 50 години посещавам свещената за траките планина Източни Родопи. Тази планиина, редом с Балкана са две от най-големите ми планински любови. При последното ми посещение тази година по светилищата около село Ненково реших да напиша нещо за нея, като опиша природата на планината, някои от културните паметници, оставени от първите заселници там, траките, за стратегическото място, което са предвиждали римляните за тази планина, за крепостите й, чрез които Източната римска империя /Византия/ е искала да се предпази от варварите, за заселниците й през ХVІІ век, за най новата й история, трагична в пълния смисъл на думата, последвала т. н. възродителен процес, по същество неоварварски. А също и за мястото на този регион в страната ни днес. Източните Родопи като регион на страната ни, като част от нея нямат бъдеще, те имат само минало, това държавниците не искат да разберат, но хората трябва да го знаят, там предстоят разместване на пластовете от горе. А самите Родопи са се оформили като планина от разместването на пластовете от долу, където две плочи се натискат и те продължават да се издигат и сега.  Бъдещето им е един обезлюден регион, в който никой няма да се засели повече заради трудните природни условия там, а природата им, жизнена среда на хората тук от 300 години ще се превърне отново в полупустиня с тенденция и още по-зле поради две причини – промяната на климата и изоставянето й от хората. Този процес е видиим и сега. Комунизмът, който нанесе най-страшните удари на страната ни в цялата й история с отнемането на собсвеността чрез т. н. колективизация на земята, отнемането на средствата за производство – различните малки фабрики и предприятия, изгонването на каракачаните от планините, които опустяха и трънясаха, избиването и изпращането в затворите на интелектуалците ни, целенасочената разруха на ценностната система и културата ни, които бяха в основата ни като държава и подмяната на тези две важни опори за националността ни с просташки завети на  фалшиви вождове, агенти на коминтерна, бе процес, който катурна България и тя още не може да се изправи на крака. Без основата на страната, селото ни които сталинската сисема на комунизма унищожи, без ценностната ни система, без интелектуалците ни, без културното ни наследство, което се унищожава от неоварварите и сега за да се строят просташки мегасгради на местата на културните ни паметници, ние станахме едно нищо. Отбелязвам, че тези методи не са случайни. Те са продължение на една тенденция, която се проявяваше през периода на т. н. възродителен процес. Бригадите с чукове /от ДС/ разбиваха паметниците по гробовете на турците, а също и чешмите, защото построилият чешмата има турско име. Същите тези изроди, черноработници към бившата ДС,  днес се преквалифицираха на иманяри, които унижожават културната памет на стрната или на палячи на културни паметници, разчиствайки така терени на неоварварите да строят молове и фитнеспростотии.

     Освен тези нещастия, които сполетяха цялата територия на България, още един валяк смачка Източните Родопи, възродителният процес. Той засегна и Западните Родопи, но там изселването не бе масово, защото те се обитават от помаци, които са с български етнос. Този удар на комунистите, разработен в лабораториите на ДС преди 1989 г. бе неоварарство, което унищожи в Източните Родопи един свят, в който хора с мислене от ХVІ-ХVІІ век живееха по своите закони, а благодарение на труда си бяха превърнали полупустинята Източни Родопи в градина. Тези хора бяха от голяма полза на страната ни. Отхождането им от родните им места или по-точно прогонването им, доведе до днешната тъжна картина в този регион, чиито изоставени къщи се обитават сега  от диви животни, а от полуподземния етаж на каменните им къщи, където са били кравите, днес изскокват мечки.  Писанието ми няма да бъде само туристическо, макар че благодарение на силната си зрителна памет ще опиша много туристически маршрути, както сторих вече в моя Опус 1 в блога ми, Искърски пролом 150.

   С това ми писание искам да обърна внимание на хората на този регион, който от областите Кърджали и Пловдив може да бъде превърнат в туристически. Както в Италия се намират половината от културните паметници на Евопа, така и в Източните Родопи се намират половината от културните паметници на България. Не, че са строени от българския етнос, но сега те са у нас. Само че освен аз и може би още няколко души никой не ги знае. Посещават се само Перперикон, Татул и още няколко интересни места, другите не са известни, цитирам Долината на царете при извориите на р. Харманлийска. Искам да привлека и вниманието на туристите, които обичат природата за да посетят тези трудни за намиране културни паметници, което няма да бъде проблем за тях. Ако българите упознаят този регион с неговите хиляди културни и природни паметници, той ще ги привлече с чудатостите си да го упознаят по-подробно. Аз нося този регион в сърцето си, защото имах участта да го упозная в неговия възход и да съпреживея падението му – изгонването на хората от домовете им, разбиване на чешмите им заради написанте по тях имена на турци, които са ги строили, почупването от бригадите с чуковете на гробните паметници, част от културата ни.

     Ситуацията в Източни Родопи е много сериозна и напомня на тази в региона на Прешево, Буяновац и Медвен в Сърбия. В тези райони няма нито един сърбин, там живеят само албанци, които ненавиждат сърбите и искат да се присъединят към Косово. В преобладаващата част на Източните Родопи останалото там население е предимно турско., но има и много с български етнос, помаци, в област Смолян. Турците са навикнали да живеят с нас от столетия и нямат нищо против нас. Това е голямата разлика между албанци и сърби на територията на Сърбия. Турците тук живеят обаче при много трудни условия на живот, при труд от сутрин до вечер, без почивен ден – с животните е така! – а природните условия в региона им са най-трудни в сравнение с всички региони в страната, защото там е полупустиня. Там път, лекар, аптека, магазин – такова нещо има много рядки. Част от тази полупустиня за да бъде превърната в градинка изисква  много тор и много напояване, прекопаване и други грижи за да се роди някакав плод, зърно, да не изсъхнат овощните дървета, а с всяка следваща година горещините са по-ужасни и водата все по-малко. Друг удар върху поминъка на тези хора ненесе тютюновата мафия, която изкупува килограм техен тютюн на стойност една кутия цигари. Такъв грабеж никога не е имал срещу хората, отгеждащи една от най-трудемките култури.

     Друга тежест за тези хора е ограбването на труда им от прекупвачите на продукцията им, местните Мутри. Те всчките са турци и са активисти на ДПС, дебели са като бременни паяци. Тези по същество ограбвачи определят цените на продукцията, а хората нямат възможност да се договарят нито пък могат да предложат стоките си на друг прекупвач. Прекупвачите са специализрани – едни работят с месо, други с агнета, други със сирене, четвърти с гъби и билки. Има и яйчари, пуйкаджии, изкупувачи на кожи, вълна и др. Липсата на държава в тези региони води и до други трудности на турците - те биват нападани и ограбвани от ромбригади, тръгващи от кв. Боровица в Кърджали, които също са към ДПС и поради това не ги закачат от полицията. Най-голямата измама обаче за турците е ДПС, партията, пръкната в лабораториите на ДС по идея на Луканов, която уж ще се бори за правата и свободите на турците след възродителния процес, но най-виновната за дешния хал на турците в този регион е точно тя. Зад този фалшив параван, зад който се крие ДПС е задачата й е да бъде пета колонана Путин в България. Напомням, как Догана спаси за пореден път Бълтария след като турците свалиха руски бомбардировач. Преди години той измисли формулата на етническия мир и ни спаси, сега отново ни спаси като отсочи ракетите, които Путин бе насочил към България след изказването на Лютиф Местан. Той самият каза, че ДПС е най-българската партия…Само че турците отлично знаят истината.

   Като резултат от тази неразумна политика българска и продажна по същество се оказва, че ако турците от Източните Родопи не са към България, срещу която те нямат нищо против въпреки стореното им от ДС през 1989 г, а са към Турция, те ще бъдат по-добре, защото в такъв случай те ще имат държава, която да ги пази  от крадци и грабители на произведените от тях стоки. За държавата Турция, която е силна и в която има ред и закони, говорят български турци, които се изселиха  в Турция с екскурзиантска виза, а сега се връщат, ремонтират къщите си или изграждат нови и живеят в България с пенсиите си от по 1000 евро. За да се принизи това ограбване на хората от региона, на тежкия им живот, който те водят, сред тях се провежда съзнателна религиозна пропаганда, която е продължение на политиката на задкулисието спрямо тези хора -  строят се джамии по много населени места, в определени дни има задължително богослужение, на което им се изнася проповед, съобразена с водената политическа линия спрямо тях, в определени часове пее мюезин. Стигна се дотам, че мюезин вие в определени часове на деня дори в центъра на София, а под звуците му агентите на Путин Догана и Сидера един ден играха за пред хората уйдурмасикиджанкючек.

   Към това сложно за България и неизгодно за нея положение се добавя едно ново усложнение, политиката на Ердоган, която е същата като на Путин. Ердоган води политика да се превърне в едноличен владетел както Путин, бащица, и така да постави основите на олигархията в Турция, ако не го махнат от властта. Вероятнотта да си го убият сами турците е много голяма, защото те не понасят лъжци и крадци за разлика от примитите мозъци, подкрепници на Путин, които не се отклоняват от линията или пък се отклоняват от нея, но заедно с линията.  Съпруга на Ердоган вече се превръща в медицински олигарх в Одрин, където е получила по неведоми пътища една от най-престижните турски болници, а синът му Далаверагаефенди го търсят за разпит прокурори за престъпления в Италия. Ердоган може да опита да радикализира турците у нас, аз се съмнявам в успеха му. Гледайки и слушайки го, посланията които излъчвва са много тревожни спрямо нас - това е един болен човек, заразен с османогигантизъм, който ще остави на Турция големи проблеми след като го отстрелят военните и турците започнат възвърщане към ценостите, които се опитват да изградят от 100 години, светска държава.  За това, което може да стори Ердоган са загрижени и турците в България, защото може да се стигне до затваряне на границата ни по повод на изнудването му на ЕС с бежанците в Турция, до трудности в контактите между турците от двете страни на границата.

    Тези въпроси, не ги наричам теми, ще разгледам в доста многобройните ми писания за Източни Родопи, които смятам да напиша. Към тя ще приложа и доста снимки, а от региона имам такива на брой между 5 и 10000. Когато споменавам определени исторически факти, цитирам големината на площи, брой на населението, нямам претенции за точност. Писанието ми ще бъде абсолютно моя идея за разлика от все по-често появяващите се в нета заказни неща от платени тролове спамаджии или от неплатени промити мозъци, които трябва някъде да изцръкват омразата си поради нанесенето им умствено увреждане и за целта са избрали нета.  Бих искал хората повече да знаят за този регион на България – прекрасен!!! – който се обезлюдява, а на мястото на изселилите си никой няма да дойде, защото вече казах, това е най-трудното място за живеене в България. Към него могат да бъдат проявени и други интереси, като напр. на Путин спрямо Крим, биринджии на държави-примати, които нищо не могат да произвеждат да го набучат с ракети за сплашване на държавите творци и спъване на развитието им. Това не бива де се допуска, а времето, когато трябва да се заработи по този въпрос изтича. Първото оплакване на турците от региона е от престъпността, второто е срещу партията-измама ДПС, която е яхнала хората там икономически. И по двете точки държавата може да се справи, но излиза нов подводен камък: А задкулисието, което командва държавата какво мисли по този въпрос? Задкулисието изплюва разни нарочени за олигарси, най-тъпият от които е Делян Пеевски. Той бе подметнат да да разреди напрежението, той е само маша на задкулисието, от която нищо не зависи. Но има една много сериозна личност, която остава начело на ДПС и която не е от турски етнос, а кръстоска между циганин и етническа българка от Крим, преселила сее в България. Тази смеска се наричат джуревци. Когато говорим за задкулисието, което управлява България имам предвид точно него и още няколко такива, ще ги посоча и тях…

       Мисля, че постовете ми ще са интересни за тези, които няма да обърнат компютъра си обратно и да се опатат да ги четат така. Следва много продължителна разходка из безкрайните деретиини, скалаци, светилища и разрушенни села из Източните Родопи.

    Приятна разходка с мен.

   

 

  

          Твърде назад във времето остана първото ми посещение на тази дивна планина. Като ученик в Асеновград през годините 1959/62 аз винаги намирах време да се запозная част от нея. Посещавах и Западни Родопи. Тогава това бе лесно заради многото камиони, които пътуваха из планината, особено от Асеновград към Смолян, но и тези към Кърджали не бяха малко. Други камиони пътуваха за рудниците около Лъки, а от Лъки имаше десетки редовни линии за селата. Тогава Смолян беше хит - изграждаше се голям град, а за да стане още по-голям хората бяха премествани от родните им села и махали в Смолян по разните тогава линии, най-първата от които бе партийната. Други се преместваха заради работата си, напр. селяните от Мугла, които работеха на урановия рудник Герзовица и всеки ден пътуваха, прехвърляйки един превал под Перелик, висок 2000 м. На тях с предимство предоставяха апартаменти и даваха жителство. Като резултат от тази мегаломанска линия  по времето на довереника на Тошо за този край, помакът Величко Караджов, се стига до положение, когато градът достигна небивали размери, в него влязоха селата Устово, Райково, Дунево и др. а работните места по мините, по разните заводи и предприятия вече недостигаха – разумната граница отдавна бе премината. Тогава се разбра, че тази партийна повеля е била тъпа и започна компенсационна програма, пак спусната от ЦК, програмата, която хората за да я подиграват наричаха КИБРИТ. По тази програма в Смолянски окръг трябваше да се направят бързо много рибарници и телчарници – Караджов Иска Бързо Рибарниците И Телчарниците, такава бе подиграфката с тъпия помак, без всякакво съмнение агент на ДС за този регион. А предишния първи на окръг Смолян– Димитър Димиитръв – хората от целия смолянски окръг уважаваха, защото правеше каквото можеше. Той бе родом от Добростан и по негова инициатива и повеля бе изградена хижа Марциганица. Докато той бе първи секретар на окръг Смолян хората си оставаха по селата, работейки предимно като животновъди и така бяха полезни за себе си и за държавата. Последствията от политиката на довереника на Тошо за Смолян бяха много лоши. Безработицата стана голяма още преди 1989 г, а след това – ужасна. Пастроените рибарници и телчарници бяха изоставени и ограбени, още има руини от тях. Малка част от хората се върнаха по селата, други поеха към Европа да търсят работа. Този процес засегна целия Смолянски окръг, където днес има села без жители, всички са се преселили някъде по страни на ЕС и твърдо остават там както турските работници, които изградиха отново Европа след ВСВ. Защото, казват те, в България няма държава.

    По време на обзелата държавниците от онова време гигантомания да правят голям град Смолян, коли почти нямаше, но доста от блоковете имаха гаражи, които някои възрастни хора бяха превърнали в овчарници за по няколко овце. Не може да е преминал животътъ ти с животните в планината и да станеш гражданин, да получаваш пенсия и да стоиш затворен в апартамента си, да не те закача никой, като да си умрял. А ти си още пълен със сили, желаеш творческа изява. Това състояние за човекът, свикнал да се движи, да се труди, е равностойно на бавна, мъчителна смърт. Виждал съм в Смолян дядо с три-четири овце, сресани, чисти, като кукли, с чанове и тюмбелеци, напомнящи на възраствия човек за преминалата му младост в планината с овцете. Същото нещо видях и после като войник в Карнобат, в чиито район бяха насилствено заселени каракачините. Те бяха обвинени, че са гръцки шпиони, животните им отнети и заклани. По затвора не знам да имаше каракачани, те бяха интерирани по разни села, но доста от тях имаше и в Сливен. И там по селата видях дядовци в носията си, пак с по няколко овце, седнали някъде, защото нямат вече сили, а край някои от тях куче каракачанка, едро като мечка. И овцете и кучето – като за изложба, ескорт на дядото към вечното му жилище.

    Написах повече за Смолян защото ми е любим регион и защото принадлежи към Източните Родопи, което много малко хора знаят.

    Посещението на Родопите не е началото на туристическата ми кариера. Като дете в Калофер аз вече бях посещавал много пъти Балкана, една от красотите му - триединството Юмрука, Червивата пряспа и Пръскалото -  от които се виждаха от прозореца ни. Не е възможно да си видял тази красота без да я посетиш при първата възможност, да не обикнеш Балкана и покрай него всичките планини.

    Западните Родопи и Източните през този период 1959/62 упознах частично и по равно, но Източните ме привлякоха и това влечение към тях остава до днес. Западните също упознах, но отдавна нямам желание да отида специално натам, макар често с кола да ги посещаваме. Преди /над!/ 50 години не можех да правя съждения и заключения, не можех да си обясня и причините защо Източните Родопи ми направиха такова силно впечатление, но сега погледът ми към планините е съвсем друг и мога да кажа: Избистрен!!! Голяма част от свободното време през живота ми премина по тях, но не за сметка на семейството ми или на задълженията ми, а винаги, когато това бе възможно. В началото неосъзнато, в последствие то протичаше по строг ред. Към почивката на море имам и до сега негативно отношение – считам, че там отиват такива като днешните англичани по Слънчев бряг.

    През годините, когато бях ученик в Асеновград много автобуси пътуваха към Смолян, Кърджали и Пловдив. От автогара Юг в Пловдив имаше много автобуси за където човек реши да пътува. Посетих какви ли не прекрасни места тогава – Върховръх, Персенк, Чудните мостове, пещерата при с. Ситово, Тъмраш, планината над с. Манастир. Всичките тези места – бисери! Най-силно впечатление обаче у мен остави местността около Кръстовръх, която винаги посещавам като за първи път, та до днес. В този район видях тракийски светилища, огромните единиични и групи скали, характерни за района като Трионите, Зъберите, Прелеза, които ме впечатриха с монументалността си, прекрасните си и уникални долини на реките. Видях и един свят, в който живееха само турци и то по начин, неотговарящ по никакви показатели на живота, който протичаше в страната. Видях и разликите в живота, който водят помаците, населяващи предимно Западните Родопи и този на турците, обитаващи  предимно Източните Родопи. Разликата в природните условия Западни-Източни Родопи е голяма, но по-неблагоприятни за обитаване са Източните Родопи. Ще опиша защо. Ще следват още много части към писането ми за Изочни Родопи – вече 55 години аз за кратко или за по-дълго съм посещавал тази планина и съм я упознал в доста сериозна степен, но подчертавам: Не напълно!

    Източните Родопи са трудни за упознаване и разбиране планина. Те са като музиката на Моцарт – всеки я харесва, защото тя е звук от Вселената, но само просветените в музиката осъзнават величието й. Същото е и с Източните Родопи – те са планина за най-добрите туристи, но само тези качества не са достатъчни, трябват още доста за да бъде разбрана тази планина. Аз съм посочвал и друг път, Западните Родопи са география, Източните – история. Етноси с висока култура са обитавали тези места преди десетина хиляди години, оставяйки уникални културни паметници, днес известни като тракийски светилища. Посещавайки ги тези светилища аз някак прехващам този древен Дух, който се излъчва от тях. Подобно излъчване усещам и от останките на древните крепости, строени доста след времето, когато тези места  са била в пределите на Византия - една империя с изградена култура за времето си. От север през ІV – VІІ век идват варварите и унищожават всичко сътворено от империята по пътя си. Срещу тях са строени тези крепости, но в борбата между варвари и по-интелигетнтите от тях, побеждават варварите – никаква работа на византийците не са свършили крепостите, варварите разрушили и тях. Не всичко ообаче са унищожили варварите и то не защото не са искали, но не са могли – не са унищожили инфраструктурата на Римската империя, пътищата им, които се оказват една от причините през ХVІІІ век в Източните Родоопи да се заселят постоятно пътуващи до тогава по планините на Османската империя животновъди. На някои от тези теми ще се върна отново, а сега само ще отбележа, че за римските пътища, подобно и за оброците, имам усещане за досег с тях преди да съм ги видял. По този показател - изминати километри по римски пътища - вероятно съм недостижим ако пожелая да ме впишат в книгата на Гинес.

    Сега ще продължа с описание на площта на Източните Родопи и тази на долината на р. Арда с притоците й. Считам Арда за най-великата българска река, на второ място поставям  Искъра и на трето Марица. Разбира се, мнението ми е субективно. Ще приложа обаче убедителни мотиви защо считам Арда за най-великата река българска.

   Родопите представляват една наклонена от запад към изток планина, която се разделя на Западни и Източни, но също така на Северни и Южни. Западните граничат с Рила и Пирин, като природа те са прекрасни. Това се вижда още от долината на река Места, но да се придвижваш по първия дял на Родопите, най-западния, наричан Велийшко-Виденишки и от дясно да ти стърчи Пирин с Брезнишко-Корнишкия си дял – това е наистина празник. Посочвам само един таг, символизиращ красотата на най-западните Родопи, Каялийка. Днес човек може да го достигне с кола, някога до него се вървеше половин ден. Източните Родопи са на изток от вододелното било на река Арда. Това вододелно било е и една друга граница, не съвсем точно спазена, но тя съществува – между помаците и турците по планината. И Източните Родопи започват с голяма красота, отново прилагам таг, Сини връх. Изгледът от него е нещо уникално, но той може да бъде осъзнат само от човек, плувал сред това море от ридове и безкрайни деретини, над които стърчат огромни скали, както и скални комплекси или отделни скали, при които някога траките са извършвали своята религиозна дейност. Тези свои религиозни дейности траките са извършвали не само по скалите, но и по равни места. Село Костино е изградено върху светилиище, с камъни от светилището на Орфей са построени къщите на хората в с. Татул. А каменните гробове и капаците им се ползват за водопой на животните.

    Родопите се делят също така на Северни и Южни, като южните остават в Гърция. Без да имам претенции за точност считам, че площта на Родопите в нашата страна е към 8-9000 кв. км, а таази в Гърция – към 3-4000 кв. км. Границата между Северните и Южни Родопи е вододелното било изток-запад на планината. Това било прави много криволици, които надвишават тези по билото на Балкана от Тимок до Черно море, макар тук билото да е два пъти по късо, към 500 км. Западният край на това било започва близо до с. Годешево, издига се и чак до Златоград се извива по невероятен начин. Въртележките на билото продължават и след това обаче, посочвам само две – тези над село Дрангово, която оформя една райска долина с форма на полукръг и тази над с. Аврен, където долината е продълговата подобно на тези по Балкана. Достигайки с. Ветрен билото завиива на юг и слиза до Бялото море подобно на Балкана при нос Емине. Тоз рид е бил наричан някога Доганхисар, там е родното място на великия българин Капитан Петко войвода. Аз съм запознт с книгата на Николай Хайтов за него, имаше и филм за него, като преди всяка серия Хайтов обясняваше най-важните моменти в нея. Аз възприемам жизнената позиция на Капиитан Петко войвода напълно, имам предвид и работата му като адвокат на турците, чиито имоти мошениици отнемаха. Във вълзка с т. н. възродителен процес с книгата на Николай Хайтов, с филма за Капитан Петко Войвода  и с възгледите на Капитанина, който се оказа че се бори в живота си за правдата се политзапроституира, а филмът бе скрит за дълги години. Днешното поколение нищо няма да разбере от този филм и тогавашните проблеми на България.

    Родопите се делят на Западни и Източни пак от едно вододелно било, което преминава от север на юг по начин, подобен на билото запад- изток. То започва от върха , наричан днес Сини, старото му име бе Кокез. След това билото продължава на юг преминавайки над селата Загражден и Балканмахле, по Преспанския дял, над с. Момчиловци, над Имаретя, за да доостигене седловната Рожен. После преминава през вр. Снежанка, седловината Ешеккулак, вр. Перелик и един по-малък връх под него, наричан К 1900, след който то променя посоката си и следва държаваната граница, която преминаава точно по воводелното било на Северните и Южни Родопи. При с. Аврен това било завива на север, разделяки долините на р. Арда и на р. Бяла. По това било след с. Сливарка / такиива тъпи имена предлагаше за смяна на турските ДС през 1989 г./ е построено шосето от Крумовград за Ивайловград. Въвеждам таг за още една красоота от този регион, Маджарово – култовите ниши на траките в неговия регион, скалите над селото с лешоядите, които еколози развъждат там сега с пари от ЕС.

     Западно от билото север-юг  на север извират три големи реки – Чепинска, Девинска и Чепеларска, и трите с големи водосборнии райони. Освен тях има още доста на брой по-малки, с много променлив дебит на водата в тях, посоочвам само една - Харманлийската. В изворната област на тази река има огромно тракийско светилище, от което популярна е смо скалата Пармаклъкая. Огромната цяла тази долина с религиозно предназначение на траките, в която е съхранен дори пътят за достигане на светилищата по скалите остава непознат на хората. В скалата Пармаклъкая  траките са оформяли още една пещера с формата на известната пешера Утробата но не са я довръшили. Още една недовършена утроба има и при светилището Харманкая до село Биволяне. Там е и най-широката римска магистрала, 4 метра, в някои участъци съхранена напълно.

   На изток обаче какво става – почти всичките извиращи  източно от воводелното било реки се събират в река Арда. Такава огромна водосборна площ друга река в България няма.Ще посоча няколко реки също с много големи водосборни площи, които се влизав в река Арда – река Върбица, река Крумовица, река Перперек. Който е пътувал като турист по долината на р. Върбица знае за какво огромно нещо става въпрос, колко много буйни реки се вливат в р. Върбица, а който я е виждал придошла знае за какво стращилище става въпрос. Причината за бързо променящия се дебит на реките тук се състои в това, че в този регион преоблаават скали, горите са малко, а почвата е много тънка и няма как падналата при дъжд вода да се акумулира в почвата и да изтича бавно. Тя тръгва надолу със страшна сила и влачи всичко по пътя си. Аз бях преди години в плен за няколко часа заради едно сухо дере, което се превърна в буйна река и не можех да го пресека на връщане от светилището Илкая при с. Воденичарско. След спирането на дъжда за час-два водата се оттече, избрах по-широко място и го прегазих. Поради тази причиина Арда е толкова страшна, като в определени случаи дори трите буфера – язовирите Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград не мотаг да поемат водния удар и се препълват. Така ужасът достига Гърция, където Арда тече бавно и прави страхотни наводнения в страни по нивите на хората. Допълвам, че да се предпазят гърците този воден удар в Гърция също има изграден язвовир на Арда непосредствено до нашата граница, новоднявайки когато е пълен и нашата територия.

 

    /Следва/




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185077
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031