Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2016 13:16 - ПЛОВДИВЧАНИ, УПОЗНАЙТЕ РЕГИОНА НА С. БЕЗВОДНО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1863 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 11.08.2016 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                        С  ТЪГА  ЗА  СЕЛО  БЕЗВОДНО

 
              image

   Десетки години минаха от времето,  когато за първи път посетих това село, но споменът от красотата му от онова веме и на природата около него остават в сърцето ми. То се намира на границата между Източни и Западни Родопи, а тази граница е изворната област на река Арда. Реката, която извира над селото от извора Леканя се казваше Чамдере, сега Боровица. На нея и още едни приток бе изграден язовир за питейна вода на Кърджали. Язовирът е под селото и направи този район още по-красив. Но от тази красота тук изчезна една много важна съставка, хората. Възродителният процес разруши всичко сътворено тук от заселниците номади, установили се в този рай преди около 300 години. Като настанеше полумрак младите турци излизаха от къщите си и биеха тъпани, това им беше музиката. На ритъма от тъпаните младите момичета играеха кючеци, но според даденостите си. Тия с големите гърди наблягаха на тях, туркинчетата с едри дупета си ги въртяха, а някои си ги трепкаха като трилер. Всичкото това в шалвари обаче, но без забрадки, гледат палаво. А ергените гледат момите и се чудят вероятно, коя най-става за тях.  Веселбата продължаваше около половин час, защото цял ден е падала работа, а за другия ден трябва да се съберат сили отново, тук се работи от тъмно до тъмно. С удари на тъпани отговаряха веселбарите от съседните махали, доста дълеч, за да се съберат заедно на веселба. В селото имаше читалище, кметство, училище, улиците бяха почистени /избръстени/до съвършенство с метли от клони. Във всеки двор имаше градина с картофи, чушки, домати, лук, цвекло е какво ли не. В призрака за мен най-същствената част бяха целокаменните къщи с каменните си окриви от плочи, тях възприемам като символ на Средновековието, вероятно разликата е само една – в тия къщи вече има ток. В това село няма стандартните двуметрови каменни огради, както има в повечето турски села, има огради от мрежи и в двора всичко се вижда. А  в двора – туркинята като да е излизала всяко кътче от него алея с цветя, оградена от мрежа, каменни пътеки, градинка, и тя заградена заради кокошките. ОА другите животни влизат в задния двор. Тук прасета няма.

   Първата ми среща под селото бе с един смок-стрелец. Това е смок, който пълзи доста бързо, на както си пълзи подскача по метър, два и повече. На нагорещения асфалт на около три метра пред мен – огромен смок. В момента, когато да го заобиколя /за да не го изплаша/ той подскочи и се приземи на повече от два метра, като от това място подскочи още веднаж, приземи се в треви и се изгуби от очите ми. Не ме е страх от смоци - те нито са отровни, нито нападат хора, освен това пазят и къщите от мишки, но си помислих: Ако бе скочил върху мен, аз му бях в обхвата. Това е вторият ми подобен случай. Преди него смок падна от римски мост на сантиметри от мен до Кирково в момент, когато снимах кемерите на моста.

   Друг спомен имам когато се изкачвах от Безводно за махала Бозова. Пътят – разбира се, римски – минава над двора на една къща, а по този път минава може би един човек в годината, а може би и още по-малко. Едно прекрасно момиче на около 18 – велика красота, която остава пред очите ми, боядисваше ноктите на краката си с отвара от орехови шлупки. Със същата боя бе боядисала вече косата си. Сещам се за Фауст, който вижда в огледалото на вещицата фалшив женски образ и му се струва, че това е всичката красота на небесата. Ш аз така си помислих, но образът бе реален, една млада туркиня. Прозорците на къщата гледаха към пътя и ако бащата бе видял, че видях момичето незабулено и полуоблечено, не знам какво щеше да стане. Ако можех да направя снимка на момичето щях да увековеча тази красота, но смея ли.

    В горната махала на селото живееха две луди стари туркини, хората ме предупредиха. Не ги видях, но оставих по един хляб пред вратите им.

    Тук под вр. Чилякая срещнах моллата на селото – пълен отшелник. Мъкнеше на гръб едно дърво за печката си. Попитах го как живее, той каза, че е сам. Ако имал семейство трябвало да се грижи за децата, да работи, а така всеки му давал по нещо, бил все айляк. Пак наблизо, ползвайки камъните по реката Балъкдере попаднах на доста силни сцени. Една млада туркиня с прах за пране от кутия къпеше детето си в реката, наведена под прав ъгъл над водата, фронтално с дупето си към мен. Излизайки на пътя се озовах на не повече от 4-5 метра зад нея. Такова съвършено обезкосмено родово дъно не бях виждал. Турците ползват един зелен крем за обезкосмяване, който им носят от Турция, а                     нашите момичета ходят на лазер. Сега се замислям: Нашите момичета и жени /с мераци/ над 55 поради напрегнатия, бих казал ненормален начин на живот и обездвижване, поради който имат нисък естроген, ползват разни силикони и глупости за устните си комплекти, но така добре както на тази туркиня едва ли могат да ги докарат. А тя така, без нищо. Красива майка, макар и да я не видях цялата - жената я имаше 20-22 години я не. Тя току що се бе изкъпала, защото косата й достигаше водата – кестенява, явно и тя е ползвала орехова шума. Ореховите листа правят косата жълта,  ореховите шлупки – по.тъмна. А наоколоо – храсти от смрадлика, с които се хранят кравите и козите.  Замисляям се какво Божие творение е жената Отрудена, изморена, но въпреки това намира време да се погрижи за красотата си. Пристентих се от красота на тази част на тялото й , която се виждаше, но и от нещо доста по-страшно – ако мъжът й види, че я видях гола? Върнах се назад, излязох от пътеката и заобиколих къпалнята. По нагоре попаднах на друга сцена. Момчета на около 15 години се оправяха едно друго. Едното момче лягаше на един камък в реката, сваляше си гащите до половината, друго го оправяше, но да проследя с подробности технологията не посмях първо, за да не ме видят и второ, да ме не стигне и мен нещо подобно. Отново направих обход на секиджанкюшето.

   В селото /Балъкдере/ попаднах на турчин, който говореше български и ме посъветва как да продължа към Хамбардере, но аз не го послушах и платих висока цена. Чудатостите на селото ме увлякоха – къщи като крепости, воденици, тепавици. А водата на реката - като кристал. С издрани гърди от шипките, попаднах на молещ се мюсюлманин, който много се изненада като ме видя, но не стана от килимчето си. Като свърши молитвата с насълзени очи започна да говори с мен. Денят не ми стигна, по тъмно стигнах къща в с. Хамбардере. Я тя – в долния етаж хранилка за якове, които също се бяха запътили натам. И тук извадих късмет, появи се човек. Яковете са сивобели, едри като ношите волове, с косми от линя по средата на корема до земята, не са агресивни.  На следващия ден якове не видях, но ме засрещнаха муфлони. Сега като се замисля, Господ винаги ме е пазел…

    Връщам се на село Безводно:

    Като местоположение то наподобява на Софийското село Меча поляна. Разликата е само в остротата на скалите.  А районът тук е наистина уникален – прекрасни околности на селото, най-високият връх на Източни Родопи, който дава начало на няколко прекрасни реки, едиин чудат рид с доста разклонения, на който се виши крепостта Патмос, а после слиза в язовир Кърджали. Тук има много останки от траките, махали в прекрасни местности като Песнопой, Русалско, Ненково, мрежа от римски пътища и разрушени римски мостове, най-голям е този под с. Ненково, дълъг е към 50 метра. Наблизо е и Ардинският мост, навсякъде - светилища на траките, на християните и мюсюлманите, чудати скали с най-разлчни форми, много от тях с „дулапчета” /тракийскиш култови ниши. Да не пропусна и прекрасните долини на рекита Хамбарделе, Саръярдере, Балъкдере, Ненковска река и още много по-малки, в изворните области на които имаше много махали. От махалите след възродителния процес останаха само по 1 – 2 разрушени къщи и огромно по площ гробище, защото мюсюлманите не погребват втори път починал в предишен гроб.

   Селото Безводно се намира на един прекрасен рид, спускащ се от вр. Чилякая. Над него има свят за мюсюлманите водоизточник, изворът Леканя. Ридът, спискащ се от Чилякая е много стръмен към долината на р. Хамбардере, но пък към другата долина, която се спуска от съседен рид – ще го опиша и него, защото е връх на красотата – има уширение за село, за ниви, за градини, за пасища, при това с много извори. Двете рекички се събират в селото, а другите две големи реки под селото са завирени в яз. Боровица. Село Безводно има много махали, но най-високите са по долината на лявата река срещу течението й. Селото е разположено на 1000-1100 м. н. в. докато най-високата му махала, Бозова е на около 1300 на една седловина.

   Такова красиво като местоположение село се среща много рядко в нашата страна. За разлика от селата долу покрай р. Боровишца, където не се издържа от жегата, тук е прохладно, има гори и сенки, но и страховити скали, които са от плътен карст и могат да бъдат катерени от алпинисти. Само че те не са и чували за тях.

    Ще опиша някои от най-интересните туристически маршрути от село Безводно, староото му име беше Сусусдере.

 

    Първият маршрут е към вр. Чилякая, който преминава през изключително красива местност. Излиза се на поляната Леканя с мюсюлманското аязмо, под което има скали, подобни на тези в Понор планина. Поляните около извора са по тераси, които са подходящи пасища и за овце и за крави. Като седна на някоя от терасите и се загледам, не ми се тръгва нагоре. По-нагоре планиината е залесена с бор, а след него следва естествена дъбова гора, но много увредена поради кражба на дървета. Върхът е гол и много обгледен, той е на-високият връх в Източни Родопи. Наоколо се виждат други върхове, светилища, високият масив Преспа, който закрива село Манастир - те са толкова много, че паметта ми отказва да ги подреди в кръг. От тук обаче най-добре се вижда масивът с Трионите, Зъберите, Прелеза, зад който е възвишението Кръстовръх. Долу в ниското, като комбинация от сипейно-каменна пустиня и оазиси е любимото ми село тук, Хамбардере.

   Маршрутът продължава по рида, идващ от Преспанския масив, като пътеката върти само през неповторими красоти. Тук се намира махалата Балканмахле, където живееше известният познавач на качествата на бъдещите невести. Водят му хората кандидатката, той говори с нея кратко време и си дава преценката. Виждах този човек, възрастен помак, едва ли вече е жив. Описал го е Николай Хайтов.

     Ридът се съединява с Преспанския масив, като предлага две възможности – на дясно за с. Белица, като преди това има отклонение по римския път свързващ Тополово със Смолян, по което да се достигне до Белинташ или Кръстовата гора. Пътят преминава през седловината Прелеза, част от билото, което разделя Западни от Източни Родопи. На него се събират римски пътища както при вр. пВражата глава в Балкана. От Преелеза по пътека може да се слезе в селото Хаамбардере. В ляво пътят води за с. Загражден с отконение преди това до с.Рибен дол.

 

   Втори прекрасен маршрут!

   Тръгва се по дерето, което отвежда до махала Бозова. Това е другият рид, отделящ се от вр. Чилякая, в долината между двата е с. Безводно. Пътят води само по билото в едно някога царство от махали само с по една къща, или две, с огромни гробища в горите покрай тях. Къщите са обезателно до водоизточник. С пластмасови маркучи турците водеха вода до пясъчните си обилно наторени градиини и добиваха страхотна рекола от зеленчуци. Къщите бяха пълни с деца, дворовете с животни. Всеки вършеше нещо според възрастта и възможностите си.. Един свят, който си отиде пред очите ми, пометен от вълната на възродиителния процес. Подобна вълна преди нея – сталинската колективизация разруши основата на дръжавата, българското село, а после изобличаването на каракачаните като гръцки шпиони стана причина Балканът да остане без хора и стока. Идиоти, които съсипаха България, същите сега са патерици на Путин тук, наричат се ДПС.

    Характерното за този див /!!!/ край е, че тук не минаха бригадите с чуковете от ДС и гробните паметници си стоят.

   Ридът е между две реки покрай него, едната е Бороовица, от другата страна е Балъкдере и после Давидковската река. По прекрасни местности, над които стърчат каменни върхове, а рекичките текат по гола скала и водата има сив цвят се достига до с. Русалско, някога търговски център, не е било село. Там има църква и джамия. Селото сега там е обградено от всякъде с карстови скали, по които има люляк, по долчинките между люляка скачат през пролетта десетки водопадчета. Над селото се издига връх Бедювен, а след малка седловина след него започва сериозно изкачване по един връх, подобен на конус, на върха на който е крепостта Патмос. От нея се слиз по рида, който язовира е оформил като полуостров с брегове реките Арда и Боровица с многобройни махали по нега. За да имат връзка тези хора с Кърджали два пъти дневно пътуваше моторна лодка по язовира. Мутри откраднаха лодката, откраднат бе и атракционният кораб, който плуваше по язовира – толкоз метал има в един кораб, как да го не предадеш за скрап, много пари има в него…

 

    Трети красив маршрут от с. Безводно има към с. Три могили, един друг бисер тук, с много интересни околности, но като красота Безводно го бие. Слиза се от с. Безводно до с. Кадънка, днес то остава под язовира, но мостът се ползва пак и от там по римски път се отива до с. Три могили. Пътят за селото минава така, като да е направен да се разглежда масивът на Чилякая от долу, с всичките му червеникави скали, сипеи, гори и махали по скатовете му. А по много от скалите – дулапчета, направени от траките.

 

   Още два маршрута ще посоча за туристите, които са особено упоритите и не боящи се от трудности. Първият е в посока на махалата на с. Безводно Река, след това по долината на реката, която не пречи при пътуването, като се посещават много /стотици!/ махали, скалата Саръкая и се достига до махалата Хамбарделе, от която има път за Белица. Под язовира има още една река, Саръкая, чиято долина също е достъпна. Там на близо е скалният феномен Уланкая. Селата са горе по високото, защото стръмните скатове на ридовете са ерозирани и по тях освен скали с култови ниши, друго нищо няма. Погеднати от страни тези ридове представляват голи стръмнини с извисени по тях скали, а горе – ливади, градини, ниви и махали. А в много от махалите по една или цяла група скали с култови ниши по тях.

    Много специфичен като прироода е този район. Аз го наричам полупустинен, мисля, че съм прав. Само че тази полупустиня е съчетана с оазиси, поради което полупустинята изглежда още по-страшна, а оазисите – кътчета от рая. Много години вече посещавам този регион, но той отново и отново ме привлича с тайнствата си. Някакъв дух витае тук, който аз прехващам когато съм там. Ето сга пред очите ми е наблюдателния пункт, както аз наричам върха над последните къщии на Балканмахле. С такива подробности помня разни места, че си спомням как един човек с черни дрехи косеше ливадата си някъде много ниско, в центъра на махалата. А от другата страна на реката се издигат Зъберите и Трионите. Където налетях на стадо муфлони, уплахата бе взаимна. За първи път видях как бягат муфлони по камъни, които след отскока от тях се изтъркалват надолу. Бързи и добре преценяващи обстановката, като най-новите ракети на Путин и на Ким Чен Ун.

    Днес този край е променен, защото в резултат на Голямата екскурзия той бе обезлюден. Каменните къщи, строени от преди 300 години падат веднага ако се повреди покрива, защото са зидани с глина. После идва павоят. Той расте по съборените зидове, по непочистваните от него дървета и възвръща вида на природата такава, каквато е била сътворена от Првотвореца. Много е тъжно да си видял къща пълна с живот и след години тя да е празна, рушаща се или вече грохнала. Спомням си една такава тъжна картина, изоставена, още здрава къща на прекрасно място до с. Песнопой. Вътре всичко разхвърляно, хората са взели при преселването си в Турция най-важното, другото са изоставили. А сред изоставеното – много детски играчки, предавани от дете на дете, детски обувки с преобладаващ червен цвят. Черешите, сливите, ябълките, орехите – те още бяха годни да раждат, но смъртната сянка вече се бе спуснала и тук. Една единствена къща. Единстваното животно, което видях бе една толкова огромна жаба, че ходеше, защото не можеше да скача.

   Още по-тъжни ми стана на излизанее от къщата, когато видях, че в дъбовата гора имаше гробище. То бе огромно, гробовете бяха няколко стотици, и всичкито починали са били обитатели на тази къща. Под корониите на дъбовите дървета, с един изправен камък над тях, символ на вечността. И вес пак селото е извадило късмет – по гробовете не са вилняли бригадите с чуковете, които потрошават грбаните къмъни.

   Защо им ебаха майката на тези работливи и скромни хора, защо превърнаха тази полупустиня в пълна пустиня. Кой ще дойде отново тук. Никой!!! Държава да гони хората от регионите си с толкова трудни условия за живот. Такава сцена няма дори във филма „Планетата на маймуните”. Проклети да са тези, които причиниха на тези хора злини, подобно на англичаните на целия свят.

   За останалите в България турци обачее положението никак не е добре, яхнахя ги мутри. Не наши, рзбра се, депеесарски. ДПС държи хората тук в хватка, която окачествявам като смъртна. Депесемутри изкупуват продукцията на хората, ограбвайки ги безчовечно, карат ги да гласуват за ДПС, който е ппотив ДПС, място за него в селото му няма. А хората много добре знаят, че ДПС не защитава техните интереси, както се представят, по-образованите знаят, че ДПС е важна част от задкулисието в България и патерица на Путин в парламента ни, маша за негова намеса в работата на стрната ни. За да бъде заздравена ДПС поради отлива на електорат от тях те привличат към партията си цигани, като една от най-големите риби, които се хванаха на тази игра е Бать Сали с неговия десетохиляден електорат на Четвърти квартал / гетото на Самоков/. Така циганите /от квартал Боровица в Кърджали/ получиха по-свободен достъп до селата на турците, а това означава да престъпничат там – пуйки, овце, джици и джелезо, други пък цигани получиха кметски места или станаха общински съветници. Да назначиш в турско село циганин за общински съветник е все едно да турнеш Путин за шеф на канцелариятаа на Обама. Отчаяни, турците се оплакват, че са много стари, за да се преселят на тези години към Турция, защото тук животът им е непоносим от тези откровени или облечени във власт престъпници или че децата им поради този гнет в България не искат да живеят тук и ще се преселят при емигриралите вече техни роднини в Турция. А за България казват:

    Тук вече не се живее, няма държава.

    Това е реакция от гнета на ДПС върху тях, която не се интересува от турците, чиито интерес за да защитава тя бе узаконена като партия, а предметът на дейността и винаги е бил мафиотски – дали ДПС няма пръст в обира на КТБ? -  и как да пробутва номерата на Путин в България през задния отвор. Чудя се, дали първият новопредставен от БСП кандидат за президент също не е бил предварително одобрен от ДПС и от язовирния доктор Доган, който на два пъти спаси България – веднаж с формулата за етническия мир и втори пъс след свалянето на руския бомбардировач над Турция. Заради изказване на Лютиф Местан в парламента в защита на Турция Путин насочи слещу нас ракети, но верният син на Българя, Доган, се намеси и ги отсочи. И аз сега спя спокойно…

 
image

  Волен Сидеров и Доган извън парламента
?

image




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188657
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031