Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2016 09:24 - НА СВЕТИЛИЩЕТО БЕЛИНТАШ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1589 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 05.08.2016 09:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          С посвещение на съпругата ми, която днес навършва 67.  

    В няколко постинга ще поместя снимки от светилището Беланташ, днес наричано Белинташ. То не е чак толкова голямо както напр. светилището в изворната област на р. Харманлийдса или над с. Дъждовница, но е уникално по други причини. Първата е, че то е много старо. Ако се съди по съзвездията,образувани от кладенчетата по него, те отговарят па положението на звездите преди 8000 години. Светилището е направено върху монолитна сиенитна скала, изключително трудно да се реализира по онова време. Скалиите са били драскани и дялана с кремък!!! Този метод върви при дълбаенето на дулапчетата, тракийските култови скални ниши по отвесните карстови стени, но да се дълбае сиениит с кремък е трудно да си го представим. Какво нещо е човешката упоритост и стремежът, да постигне нещо, отправеено към Бог, към Вечността. Невъзможно е човек, застанал сред тези места за принасяне на жертви да не бъдат обхванат от Духът, който е бил и си осткава тук. Аз съм особено чувствителен при посещението на свети места, независимо кои са ги строили. Във връзка с това ми качество изтъквам, че знам по Софийско не по-малко оброци отколкото хората, работещи върху тази тема.
   Разположението на светилището също е изключително. То се явява в чентър, около който са християнското светилище Кръстовръх, в дълечината зад него се вижда мюсюлманското светилище Ениханбаба, което от ДС взривиха през 1989 г., но то е възстановено, от тук се вижда и огромната скала Караджакая. Зад нея е един от най-високите ридове на Родопите, Преспанския, със старо име Чилтепе. Чил означава глухар.Другият великан по посока наляво е върхът Чилякая, под който е с. Безводно. След него следва Черният връх, издгищ се над с. Ненково. Специално място тук заема върхът Къзкая /Моминвръх/ с разцеперата си скала - нещо много, много красиво. В цепката на скалата има полянка, на която растат всякакви цветя. Още един голям връх следва, той от тук изглежда мек - Сини връх, със старото име Кокез, което означава билка. Но от другата страна какви скали спуска към река Саръярдере! А след него е една от тай-красивите огромни скали на Родопа, наричана Инкая. Това означава камък, под който можеш да се скриеш на сянка или от дъжд. Още един рид с остри скали следва наляво, място за дебнещите някога за умрели животни орли. ТОрли днес няма, има заселени някакави нови черни огромни соколи, които прородозащитниците хранят. По скалите обаче още има следи от акетата на орлите, които са чисто бели и остават на скалите с години. Този скален рид загражда долината на река Тополовска.
    Красотата е не само в далечината, но и под върха. От седловината Инкая извира река Сушица, която после получава името Юговска река. Остри скални върхове и ливади по заравненостите, ниви покрай реката и опороена земя до тях, земен мост, нариичан Еркюпрю, дал име на селото покрай него.  Мислено се пренасям на поляната между вр. Караджакая и Кръстовръх, от където се вижда, че Кръстовръх наистина има форма на кръст и на края на цепката на вр. Къзкая, която предлага чудни гледки към долините на две реки, съчетание от оазиси и сипейно-каменни пустини. Фантастично е тук, но за жалост с подробностите на този регион може би съм запознат само аз. Радвам се, че пловдивски туристи идват тук по-често и периметърът на посещенията на този регион се разраства. В най-голямата дивотия, махалата Мумжидан имаше останки от нощували там туристи на палатка.
    От 1960 г. познавам това място, то е в сърцето ми и остава едно от най-силните места, както аз наричам подобни региони. Тук витае някакъв дух, чието ВЪЗдействие върху себе си усешам когато съм по тези места.
Постингът си ще започна с лека обиколка на светилището, след което ще му се покача. Отворете тези мои постинги, те ще са интересни, но ще бъда доволен от стореното от мен ако натам се насочат повече туристи. Не накива обаче, дето търсят кебапчета по къщите за гости в Чоторова махала или махалата Врата, известна с местността си Прозореца, а които притежават по-широки интереси. Този район за да бъде упознат са необходими години.Ще направя опит да предложа изходни пунктове към най-интересните му места, макар тук всичко да е много интересно. Част от красотите на Беланташ, вероятно дялани с кремъците поне 100 годинии, ще поместя в следвщите постинги на тази тема. Въвеждам обаче таг:
   Долините на река Хамбарделе и на Саръярдере. 
   Някога тук кипеше живот, отговарящ по порядки вероятно на Средновековието. Планината бе като картинка - ниви, ливади, гори, страховити доолини на реки, скали с култови ниши, навсякъде римски пътища. Възродителният процес секна живота на хората тук, пропъди ги от родните им места. Отбелязвам, че от Тополово за Смолян покрай Къзкая минава най-селиозният римски път може би в цялата страна. Огромните каменни къщи с дебели стени вече падат, в тях живеят диви животни, много от тях са покритии сега с павой и не се различават от далеч. Автобуси от Асеновград и Кърджали вече не пътуват по тези места. Човек,като мен, изявявал се по планините толкова дълго можее да прецени величината на престъплението, наречено Възродителен процес. До какво доведе това изверване? Пропъди добрите и работливи хора не само от родните им места, а отродината им. Те произвеждаха хранителни стоки, голяма част от мъжете работеха по строителството. Днес работят за Турция.
   О местата, които те обитаваха - някога градини, днес станаха пустини. А покрай селата в най-дивите места останаха само гробищата им, които бригадите с чуковете от ДС не успяха да потрошат. В този регион, където природните условия са много сурови никой повече няма да дойде, ще минават понякога само туристи, но природата не търпи празно място. Началото на трайното заселване тук е било след 1700 г, когато по тези места осядат странстращии животновъди,аз живях по веме на възхода на тези места, когато в тях кипеше живот и навсякъде имеше деца, крахът настъпи по мое време. Пред очите ми. И последен таг: Село Бор /старо име Кокез, което означава билка/, село Извор. В каква красота са живяли тези хора, от които днес са останали само много възрастните, гаснещи от към живота като свещици...


image

                                  Новото мутросело, някогашната махала Врата.

image

                      Мястото под Белинташ, където съм си избрал за нощуване.

image



image


image

                Част от Орловите скали, които делят махала Врата и Тополово.


image



image



image

Махала Врата бе обитавана от помаци, също и махала Чоторова, Хамбардере. Помаците и турците не живият заедно, но тези са съседи и си приличат абсолютно, само едните където не говорят български.

image



image



image



image



image

Тук строят църква, за която считам, че мястото й не е подходящо. Същото считам и за огромната църква на Кръстовдръх и дванадесетте параклиса, а до тях блокът с килиите за монаси и същевременно хотел. За мен това е простащина, безпросветност и скверност. Мутри купиха къщи, други опитват да пригодят къщи за гости, да строят ресторанти. Точно такива Христос изгони от двора на храма. Аз съм от малкото, които познават това място каквото си беше преди 56 години - кътче от рая.

image

               Елате на Билинташ, предлагаме кепапчета и дребулии!!!

image

            Това е единствената табелка за светилището, но сочи невярна посока.

image

                     Следват скали по рид, спускащ се от Белинташ.

image



image

                                   Река Сушица при село Мостово

image



image

             Наближавам светилището, ето и първите култови кладенчета.

image



image



image



image

                            Тази врата води към светилището.

image

                 Връх Къзкая от най-неподходящото място за снимка.

image

Църквата, която ще отвори врати за пиянищата от околните къщи за гости и ресторанти.

image

Ето ме на скалата, по която като ученици се изкачвахме на светилището, защото тогава нямаше сегашната метална стълба. Тогава ходехме за разлика от сегашните младежи, оплакващи се от декубитос от дългото седене през лаптоповете си...

    В следващите няколко постинга ще поместя снимки от светилището. Теези постинги ще са изключение, защото ходя по най-дивите места на страната в желанието си да ги опиша. Но това светилище се нуждае от реклама и трябва да бъзде посетено. Веече до него има хубав път, отдалечено е на не повече от 50 км. от Пловдив, наблизо е реезерватът Марциганица, още един резеерват, Червената стена, пок който Бачковският манастир изглежда като кибритена кутийка.






Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190439
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031