Разходката върху скалния комплекс с форма на сърце над село Каялоба продължава. И този постинг посвещавам на паметта на зверски избитите от промити мозъци невинни хора в Ница и в това почти неизвестно село. Убеден съм, ако турист с моите интереси отвори блога ми, ще посети района на гр. Бенковски. През пролетта тук е кътче от рая. И не само тук, а по цялата долина на р. Върбица. Давам един таг:
Фотиново-Костенурките.







Пещери по скалите, обитавани от скални птици. 
В района не видях нито една хайдушка гарга, каквито има по Софийско.







             По-навътре не посмях да се надвеся, много е страшно.



Девета скала, осма пещера - това е адресът на черния щъркел. На най-високото място дебне черен египетски лешояд, когото еколози хранят. Какво нещо е природата!



                                  След изкачването винаги има слизане...







                                                    Костенуркова глава?



                                                                       Дънна риба?



                          Това е по-малката камера на каменното сърце.



                            



                                                              Орлово кладенче







         Зад гористия рид е Джебел. Какви красоти, крепости и светилища има там!



                                Монолитна скала като напр. на Белинташ



                                         Някякво древно животно, вече го няма...



Без всякакаво съмнение, тук е било дъно на море. Разломните плрочи под Родопите са го надигнали и превърнали в планина.



Снимка на най-високата скала на масива с много голям зум. Вижда се, че скалните отвори са естествени, а не "дулапчета", провъртани с кремък от траките.



Дали ще се намери някой, който да погледне тази скала от снимката и да не реши да дойде да я види лично ила да я покачи!











Това съм аз, авторът на постинга. Така се връщам продран от тръните, а ако ме предупредят, че по трасето ми има мечки се въоръжавам като афганистанец във влак.