П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ЗА МАРКИРАНЕ НА НЯКОЛКО ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТА ОКОЛО СЕЛО ДРАНГОВО. ПЪРВИЯТ ОТ ТЯХ Е „ПЕЩЕРИТЕ”

     За да стане тази природна забележителност известна и посещавана, до нея трябва да бъде маркиран маршрут, по трасето на който да се премахнат надвесените над него клони и храсти, а след това той да бъде популяризиран чрез реклама на красотата на региона и на уникалността му за природата на България. Като турист, запознат с този край в този свой постинг излагам мнението си от къде да преминава той, за да се видят повече от красотите на Родопа тук и от къде да премине, за да бъде трасето до скалния комплекс безопасно и достъпно. Този маршрут ще бъде първият в региона на с. Дрангово от няколкото, които ще предложа по-късно.

     Маркировката към скално-пещерния комплекс трябва да започва от центъра на с. Дрангово, където на дъсчена табелка на видно място да е указана посоката към забележителността и времето за достигането й. В планината данните в километри не вървят, пътят се мери в часове.

    Втората табелка трябва да бъде на отклонението на пътя за махала Бенковска. Трета табелка трябва да има в центъра на махалата /Бенковска/, показваща пътя за скалния комплекс, преминаващ през махала Пещерска. След това става малко по-сложно:

   Маркировките се поставят обикновено с определен цвят блажна боя на видно място – по дървета, по камъни. Ако пари за боя и четки няма се ползват цветни лентички, които се продават на рола и служат за ограничаване на изкопи и др. опасни места. Такива лентички, дълги по половин метър се връзват на видни места или на такива, при които посоката се променя. Те се ползват с упех от туристите-ентусиасти в Западните покрайнини, където хората са много бедни, а дивотията в планината е пълна – без тях почти никой не може да се ориентира и изгубването в джунглата от хвойна е много вероятно.

    От края на махала Пещерска трябва да започва сериозна маркировка на пътеката, като се избере такава, която да извежда на първата тераса със скалите. Мястото е много красиво и трябва да бъде посетено като подготовка за възприемане на следващите красоти. След терасата маркировката трябва да продължи от сравнтиелно хоризонталните скали и тревни участъци надолу към реката, като с поносим наклон и по безопасни места отведе туристиите в долината на реката. И от тази долина се виждат много красоти. Маркировката след реката трябва да изкачи туристите на пътеката - изоставен римски път - която премиинава покрай реката и после зад високата тераса по рида достига централното било на Родопа. При следващото пресичане на реката маркировката трябва да поведе туристите към левия ръб на високата тераса, където има много пещери. От него в дясно започва една засечка в скалите, която е достатъчно широка за да се преминава по нея безопасно. Тя обикаля трите страни на скалния комплекс. След природният феномен Мостът маркировката трябва да поведе туристите към самия връх, който е едно широко скално поле с единични скали, нищо опасно няма по него. След разглеждането на панорамата от върха туристите трябва да се върнат на връзката между върха и рида към него – еин скалеен превал -  в точката, която са доведени от маркировката след Моста.  Маркировка по безопасни места по наклонените скали, на които има и издялано трасе на римски път трябва да изведе туристите долу на мястото при пресичанеето на реката на път за комплекса. Маркировката при връщането на турисите не трябва да ги изкачва отново на малката тераса, а да ги преведе под нея.

     Две табелки трябва да има по този маршрут, от които могат да се предприемат отклонения към интересни обекти. Първата е по рида, който свързва върха със скалите и пещерите с главното било. По него има още много скални комплекси, но по-скомни. Втората тряба да е под седловиината на рида, на който е връх Голям Толпан. От това отклонение ще се изкачва връх Голям Толпан, изключително интересна скала. И двата обекта на на по около час от отклонението.

    Това е по-леката част от задачата обаче. Ползват се римски пътища, широки 80 см, голяма част от тях пропаднали или размити от пороите. Въпреки това обаче те са удобни за придвижване, но на много места над тях са надвесени клони или има храсти. Това важи за участъка между махалата Пещерска и мястото, където пътеката пресича реката и се тръгва нагоре към високата тераса. Има и паднали дървета, които трябва да се премахнат. Как ще се извърши тази дейност, с какви пари,  на Общината или на Областта, това ще реши местният кмет. Най-доброто решение е да се отпуснат пари от ЕС по екопрограма, с които да се направи пътека и маркировка като хората. Тук поне мостове не са необходими, защото реките се малки и хората са поставиили камъни да се преминава по тях. Ще се открият доста временни работни места, но ако маршрутите станат популярни ползата ще е за цялото населено място.

   Пожелавам успех на кмета на Дрангово в тази насока – да докаже, че за развитието на региона са неободими инвестиции от ЕС за екопрограми. Такива се одобряват непрестанно, посочвам една особено популярна – „Видимското пръскало”. Тези екопрограми специално за отдалечените от централните места на страната гранични райони биха били мостове за пълноценното им свързване със страната. Изключително благодатна за региона на Чипровци бе екопрограмата  „Чипровският водопад”.  Колко хора покрай този водопад научиха за красотата на Западния Балкан, за с. Мартиново, за първокласните римски пътища, а там вече свободно се посещава и частта от Балкана в Западните покрайнини.

    Отварянето на нови гранични пунктове с Гърция, благодарение на инфраструктурните екопрограми, финансирании почти изцяло от ЕС няма да допринесе такава полза за граничите райони, както инвестиции в самите тях, където да идват хора заради прекрасната им и чиста природа.

    Успех!!!