С посвещение на г/жа Ваня Димитрова:

   ПОЧТЕНИТЕ ХОРА И В БЪЛГАРИЯ МОГАТ ДА ОТКРИЯТ ПЪТ

          ЗА ЕСТЕСТВЕНОТО СИ БОЖИЕ УПОТРЕБЛЕНИЕ

 

    Рядко срещам такива примери, но честите ми пътувания /не само в България/ пресякоха пътя ми и с такава личност. Тази госпожа е кмет на село Дрангово - едно село с прекрасна природа, която е уникална не само за Родопите, но и за цялата ни страна. Определението за природата около село Дрангово е само едно – Красота!

    Останах изключително изненадан и очарован от срещата с тази госпожа - Ваня Димитрова, която аз бих я нарекъл момиче, защото вече станах много голям. Родена там, с род, произлизащ от махала Пещерска към с. Дрангово, тя завършва висше бразование и остава на работа в селото си. Нейни близки роднини вече са се преселели в Америка, могат да помогнат и на нея, но тя твърдо остава в селото си да работи за него. Бих допълнил – и за страната си. Административно селото принадлежи към Община Кирково, но местният кмет винаги може да се изяви в положителна насока за селото си, ако има необходимите качества - стратегия за развитие на населеното място, способности да наложи визията си за общината, да включи програми и дса намери финансиране за тях, след реализацията на които ще се подобри цялостният облик на селото, ще се открият работни места. Съблюдаване на спазването на законите в малките населени места също е част от задълженията на кмета, като в тази област проблеми внасят иманярите, рушащи римски мостове и крепости, ако металоърсачите им регистрират наличие на метал. Тук имам критика към всички родопски кметове с изключение на този на Ардино, Мехмед Дикме. Съборен от такива разбойници е моста над с. Дрангово, още два са съборени над гр. Кирково. Иманярите не са заловени. Но и да са заловени след извършването на вандалството, полза няма. Привеждам чуждо мение – според една анкета сам 5% от българите вярват в правосъдната ни система. Необходими са превенции сещу тези престъпници, рушители на историята ни, но те са мафия и имат подкрепа. Учудващо за мен бе разбирането на момичетото за проблемите днес не само за населеното място, на което тя е кмет, но и за страната, съобразно които тя изгражда стратегеията си като местен кмет. Разкрити от нея има работни места с временна заетост по линията на Общината по различни програми за хора от селото, включително подържане на двора на Общината, който наподобява една прекрасно гледана градина. С мен момичето сподели и трудностите, които има в общината си, които обаче са характерни за цялата страна. Тя е оптимистка в определена степен, че ще се справи с тях, докато аз, като доста по-възрастен оставам песемист. Желая успех на момичето в работата му като кмет, където тя е избрана за втори мандат. Който работи с душа и сърце, той ще повлече и други след себе си в населеното си място. Подобен пример вече се среща все по-рядко. Няма да изтъкна точно тук мотивите си защо.

    Аз не бях посещавал планината в този район от 2011 г. Сега виждам, че промените в инфрастуктурата са значителни – повечето от пътищата до населените места около Дрангово, почти всичките от тях махали, са асфалтирани. Направени са подообрения и по населените места, но те не могат да бъдат решаващи. Районът е населен с българомохамедани, които се трудят от сутрин до вечер, животът им е много тежък. След абдикирането на страната от бедните региони,  в търсене на по-добър живот техните жители напускат първо отдалечените махали, до които през зимата достъп няма, а после и тези, които са по-близко до селата, мигрирайки по градовете или на работа в ЕС.  Както зимата слиза от високата част на ппланината към по-ниската, така и обезселването на планината върви по същия начин. Интересното е, че със слизането на хората от високата част на планината слизат и хищните животни и се установяват около селата. Миграцията е нещо комплексно.

    Кметът на Дрангово отговаря за селото, но и за всичките махали около него, дори в тях да живее само по една баба. При възникване на проблем в която и да е махала, кметицата трябва да вземе отношение, да помогне, да отнесе проблема до Кирково, ако е сериозен. В момента е пропаднал пътят за махала Бенковска, който може да се срине целият, необходими са много средства той да бъде укрепен. Този проблем е от компетенцията на Област Кърджали. Тази разпръснатост на населените места задължава кмета да се зпознае с тях и с пробемите им, което много затруднява работата му, но пък така кметът има цялостен поглед върху кметството, твърде голямо по площ, което обхваща  долината на река Дранговска, която събира водите от изворната област южно от билото на Родопа между селата Кушла и Горно Къпиново, които достигат до селото чрез две доста големи реки и една по-малка.  Рекичките, които образуват река Дранговска са много, покрай всичките има населени места – махали - населени места има и по барчинките, където няма река, а карстови извори. Посочвам махалите Бенковска и Балабанска. Този район е кътче от рая като природа – тук има архитектурни паметници като римски  пътища, гъсти като мрежа, римски мостове по тях, тракийски култови места, които са по почти всички скали тук с малко изключения, но също и пещери, скални навеси – огромни!- естествен скален мост, различни елементи по скалите в резултат на разцепвания при земетръси или размиване от водата за милионите години. Известно е, че тук е било дъно на море, но натискът на двете плочи под Родопа е надигал тези места, оформил ги и като планина, надига ги и днес. Затова тук стават често земетръси, затова по Родопите има на толкоз много места горещи минерални извори. Туй, което става под тях дълеч не е приключило. Когато във Велинград спрат топлите извори, чак тогава ще можем да сме спокойни, че земетръси повече няма да има.

    Поводът за тази моя среща с кметицата бе нейно посещение в блога ми, от който тя узнава за красотите над родното си село, за уникалния пещеррен комплекс,  за самотните скали Голям и Малък Толпан, за някои образувания по скалите, за които не може да се каже вкаменени морски животни ли са те или скали с форма, подобна на тези животни. Кметицата решава да предложи да се направи екопътека до този пещерен комплекс, уникален за България и така с. Дрангово да стане по-посещавано от туристи и природолюбители, по-известно, ако нещата потръгнат това да се отрази и на бизнеса на хората тук – да направят къщи за гости, ресторанти, хотели. Повтарям, тук е кътче от рая. Едно е да отидеш на морето, за да са напиеш като англичанин, друго е да дойдеш тук сред природата и да се завърнеш зареден със сили и вдъхновение от тази красота.

        Селото е много малко посещавано от външни хора, защото е на края на България, на няколко км. от гръцката граница – някак много неудобно е за посещения, няма и къде да се остане. Ако човек го посети трябва да се върне на изходния пункт, град Бенковски. Ако имаше някаква реклама обаче  за природните красоти над селото, от която хората да узнаят за тях, ако от селото маркировка отвеждаше безпогрешно до забележителностите му и сред природната му красота, със сигурност то щеше да бъде много по-посещавано, по-известно и в него биха постъпили още средства за цялостното му развитие. А условия да се маркират пътеки в района има и ще дам един пример:

   От махала Бенковска към махала Пещерска тръгва римски път, който е разширяван, но на места трасето му е запазено. От махала Пещерска този път се разделя на три, като трасетата им са запазени в значителна степен и днес могат да се ползват. Достатъчно  да се поразчистят тези пътища от подраста и надвесените клонки над тях, да се маркират с боя и да се направят така кръгови маршруги към пещерния комплекс, от него да маршрутите да прехвърлят прелестните ридове, пътеките да извеждат на нови забележителности, като Големия или Малкия Толпан, който е бил тракйско светилище. Отклонения от тези маркирани с боя или лентички пътища могат да отведат туристите към съседните долини на реките, по които има села, а над тях – прекрасна природа, характерна с широколистните си гори. И много, много скали. Единственият път, който няма нужда от маркировка е този на военните, днес изоставен, който следва билото на планината.

    Желанието на кметицата е да получи общината й европари за екопътека до скалния камплекс, но не само той е интересното място тук. В района дори има и водопад, наречен Синия, а стратегическите римски пътища тук са гъсти като мрежа. Благодарение на тях са основати селата тук по-късно. Природата тук  е комбинация между тази в Западните Родопи и в Източните, взела е само най-хубавите им страни.

    Пожелавам успех на госпожата в това начинание и в цялостната й работа – да остане в България, да работи за родното си място и да го промени още – да го направи от изолиран граничен район, в регион, който се посещава заради природните му красоти и забележителности. Аз ще поместя в следващите мои 10-20 или повече постинги за него красоти от този район с надежда да стане той по-популярен и да помогна по този начин на госпожата в благородната й цел да представи мотиви пред Общана Кирково, съответно Обалст Смолян, че тук епътеки трябва да се маркират и рекламират. На много места по планнинитее посякоха горитеь по морето мутри бетонираха плажовете, тук е останала природа такава, каквато е била сътворена от Първотвореца. Трябва да се опазва тя, но и да се посещава.

   А на тези, които не познават долината на р. Върбица казвам, че са лабави туристи. Малко след Златоград реката приема много притоци, всеки от които крие много скални красоти, останки от крепости и тракийски светилища. Въвеждам три тага – селата Лебед, Воденичарско, Каялоба. Не съм убеден дали тук или по долината на р. Арда при Мажарово или по долината на р. Крумовица тракийските светилища са толкова на често. Давам за пример околностите на град Бенковски, където няма камък, по който траките да не са правили нещо. И пак ще въведа тагове – селата Ягнино, Дедец.  Не само култови ниши /тук наричани дулапчета/ има по високите скали. По ниските скали и по отделните камъни също има много следи от тяхната дейност, според мен за идършване на жертвоприношения. Има и комплекси от тракийски светиилища, с издялан в скалите път за да бъдат те достъпнии, а също и пещери, чиято форма е променяна и какво ли не. И тук въвеждам таг, Утробата.

    Приятен път по тези места! Пожелавам на тези, които ги посетят - това сега не е е никак лесно поради липса на маркировки – да ги упознаят и обикнат.

    А на г/жа Ваня Димитрова – да осигури средства още през този си мандат за маркиране на няколко екопътеки – до пещерния комплекс, до Големия Толпан, до Малкия Толпан, до водопада сини вир. Но и една околовръстна билна пътека от село Кушла до с. Горно Къпиново все по билото на Родопа.  Аз съм изминавал този прекрасен път когато преминах по билото на Родопа от Гоце Делчев до седловината над Ивайловград. Този преход по красота може да се мери само с още един – от Тимок до Черно море по билото на Балкана.   

    Следват няколко снимки от района ва село Дрангово:


 
                                                    Съвременна костенурка



                                                  Вскаменена костенурка?



                         Следват снимки от околностите на село Дрангово.



                                         Орлово кладенче
.





    
                         Река, извираща от скалите.











































                                         Елемент от естествения скален мост.











                                                             Големият Толпан



                                                                    Бялата мечка







                                      Малкият Толпан











                                         Големият и Малкият Толпан са на една линия.



Това е моят силует на един от камъните на тракийското светилище Малък Толпан.

Едно огромно Благодаря!