Долината този път ще е под земята, в разтворимите карстови скали. Реката Лилячка бара извира от планината Веслец, тече нормално, но изведнаж пред нея планината пропада, превръща се в сляпа долина с дупка, в която реката влиза. Типичен понор, но много малък по площ и дълбок. Реката влиза в проходна пещера, наричана Понор и след три км. под земята излиза от карстовия извор Жабокрек малко над Божия мост. Чувал съм, че по пътя на реката под земята има три големи езера с високи сводове над тях. Само водолази с лодки могат да влизат в пещерата и то при хубаво време. Придойде ли реката става страшно. Опитваха да направят железни парапети за да има достъп по-навътре в пешерата до първото от езерата, но реката е огънала профилите или ги е почупила. Страхотна сила носи водата.
   Ако човек не знае къде е входът на пещерата, никога няма да предположи мястото му. Поляната на едно място е пропаднала, по скатовете има доста видове дървета и надолу не се вижда нищо. Може обаче да се слезе, като се избира път между трънливите храсти. Заслужава си. 
    Приятна разходка с мен! Които проявят интерес и посетят това прекрасно място ще останат доволни. Северна България във Врачанския регион е особено красива, ще покажа още много снимки от него. Баща ми произлиза от този край и поради това имам особени симпатии към него. Освен това тук се е подвизавала Ботевата чета преди тя.да бъде разбита. Ботев е калоферец, аз -също. Още една причина да упозная този красив край.




                            Тук долу между тези дървета е входът на пещерата.



                Под тази скала ее входът на пещерата.



Следват снимки от понора и от пещерата. Доста мрачно и 
страховито е мястото.



















                            От царството на сенките поглед към светлината









































                                              Дали пък това не е реката Лета?



                          Дали пък тук не е подземното царство на Хадес?















                    Пред страховития прозорец, в който "пропада" водата на реката.











                                 Освен голямата проходна пещера има и още доста малки.



















От тук нататък следват снимки от изтичалото на пещерата, карстовият извор Жабокрек.



                                 След три км. под земята, отново под слънцето.










           Този римски път ще ме отведе в село Лиляче.



                                             Гъби, обичащи сенчести места.



Ето ме отново в долината на реката. Летат някакви големи колкото щъркели рибари, квакат жаби, виждам черни щъркели. Прекрасно е.
 /Следва/