Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2016 23:20 - ЕДНА ТРАГИЧНА ИСТОРИЯ С МОМИЧЕТА ОТ СЕЛАТА ВИДИМА И ОСТРЕЦ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3230 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 26.05.2016 23:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

               ЕДНА  ТРАГИЧНА  ИСТОРИЯ  С  МОМИЧЕТА

                      ОТ  СЕЛАТА  ВИДИМА  И  ОСТРЕЦ…

 

    Тази трагедия се е случила преди кърджалийството в България, когато Османската империя е била силна и е управлявала стабилно и подчинените им страни. Не мога да опиша случката равнодушно…

    В Калофер по онова време хората са били заможни, защото те освен основните професии – животновъдство и примитивно селско стопанство са притежавали и умения да упражняват някои занаяти като гайтанджийство, тъкане на дантели на цилиндри, шиели са, правели дори каруци, а били и по-образовани от другите хора. Заможни са били тогава хората в Калофер, турците наричали града Алтънкалофер. За да научат момичетата си на занаят и да ги пообразоват, родителите им от селата Острец и Видима – изключително бедни и изостанали в бита и образованието села -  изпращали през лятото момичетата си да работят при калоферци като слугини в домовете им, където да се научат на занаят, да четат и пишат, да спечелят малко пари. Тези момичета са били ва възраст от 10-12 до 15 години. Момичетата са заминавали за Калофер през м. юни, когато Балканът ставал проходим и са се прибирали преди Димитровден, в края на м. октомври. Уговорката е била от предната година. Явно тези контакти са били желани и полезни за двете страни, защото те са продължавали векове.

    От къде са преминавали момичетата през Балкана?

    Най-краткият възможен път от Калофер до село Острец минава през местността Паниците, следва сериозно изкачване до местността Пилешки полог, където извира река Тунджа, след това по древен римски път момичетата са преодолявали най-високия старопланински проход, висок 2200 м. н. в,  днес наричан Русалийски и отново по римски път са се спускали до местността Табите. От там са се включвали в друг римски път, който се ползва до днес, спускащ се до село Острец. А  до село Видима има още 15 км, но той е долу в равнината, където вече капризите на Балкана по отношение на времето не вървят.  Като турист, познаващ този дял на планината съзнавам какви усилия са били необходими от страна на момичетата, за да преодолеят участък, по силите само на най-добрите туристи. Преходът от Калофер до Острец е поне 40 км, а денивелацията е 1700 м. изкачване и слизане. Ате сигурно и са носели по нещо. За сравнение посочвам дениивелацията от Драгалевци до Черни връх, малко над 1400 м.

    А сега за трагедията с момичетата, които тази година са били в Калофер и преди Димитровден тръгват за Острец…

   Бидейки те високо в планината, времето се разваля, става много студено, завалява сняг и момичетата замръзват на най-високата точка на прохода, на около 2200 м. н. в. Днес този проход е известен с три имена, дадени му след тази трагедия за да се припомня на хората за паметта на замръзналите там момичета. Тези имена са: Гробен /Мезаркедик/, Русалийски и Русалийските гробища. Точно там през пролетта са били намерени облечените скелети на момичетата….

    Трагедията е била голяма. Попът или неизвестно кой или кои, за да утешат до някъде  родителите на момичетата им казват, че те не са се прибрали, защото са останали в планината и са станали русалки. Като продължение на тази теза са извършени после и преименуванията на прохода, който хората свързали със съдбата на момичетата. Той днес се нарича Русалийски, но хората от селата го наричат Русалийските гробища ила само Гробен, на турски Мезаркедик. Трагедията е била ужасна, чрез тези преименувания обаче ние си припомняме за случилото се с момичетата вече стотици години, съприживяваме го.

   Старото име на върха Русалка, намиращ се срещу прохода е било Мара Кедик или Марагидик  /проход на Мара/, свързано с българската история. Старото име на прохода Русалийски  пък е било Юрушки, на името на върха, под който той минава. 

    Тази трагедия със замръзването на момичетата на най-високия проход на Балкана е истинска, но за нея знаят малцина. За да стане тя по-популярна нашите поетеси могат да напишат стихотворение на тема тази трагедия или друго произведение, което да напомня за нея и на тези, които не посещават Балкана. Така прави Дядо Вазов в Берковица, написвайки поемата Грамада,  докато той е учител там. Трагедията е свързана с нашата история. Тя е покъртителна и никой не може да остане равнодушен към нея. За мен е още по-силна защото съм от Калофер, слушал съм за нея като дете години преди да се запозная с мястото. Малко информация за него:

    Русалийският проход / не знам защо не Русалски?/ преминава през един огромен страничен рид на Балкана, който разделя долините на река Тунджа и на река Тъжа, която е с по-голяма водосборна площ. От вр. Юрушки /днес Овчарец/ се спускат две кристални рекички, които по-надолу скачат в две пръскала, наречени Пенчовски. Римски път от към Паниците достига до този проход и продължава към основния проход тук, Табите, съединявайки се друг път, идващ по долината на река Острешка, а след Табите продължава през вр. Мазалат и се спуска до с. Тъжа.

    Какво се вижда от русалийските гробища?

    Първото нещо е грамадният чал, днес наричан Овчарец. В дясно от него стърчи едно страхотно тепе, това е връх Русалка. В дясно от върха се вижда хижа Тъжа. Още по-в дясно се издига друг великан, Мазалат. Виждат се долините на реките Тъжа и Тунджа, а между тях се разпростират безкрайните пасища на Пенчовската планина.

    За да се усети духът на тази трагедия и да се запознае човек с мястото на тази трагична история, той трябва да го посети. Ще посоча как това да стане по-най-лекия начин, за два дни, защото в рамките на един ден, както са изминавали прехода момичетата е задача непосилна. Вриантите са два, като първият е по-тежък:

   Тръгва се от Паниците в посока на прохода. В началото се върви по шосе, защото след неговото построяване старите пътища бяха изоставени. От местността Пилешки полог се поема в дясно по съхранения до днес римски път. Той подсича два великана, Параджика и Юрушка грамада и излиза на прохода Русалийски гробища. Може да се стигне по кратък стръмен път до х. Тъжа или по римския път за прохода Табите. Римският път е по-красив. На другия ден от х. Тъжа се достига до с. Острец.

     Вторият вариант е от с. Острец като се достигне през първия дено до х. Тъжа. Това разстояние е по-кратко и по-леко в сравнение с изходната точка Паниците. От х. Тъжа до Паниците и Калофер също се достига по-леко.

   Целият Балкан е наситен с легенди. Давам един таг, Хайдушкото игрило. Като тръгне някоя известна личност натам, ще дам идея и за игрилото.

    Ако някой, би бил той и непоет посети Русалийските гробища, добре е да си припомни за трагичната участ на момичетата.

  

     




Гласувай:
7



1. nadzambunata - Хм, странно
27.05.2016 08:03
Срамно, но не познавам района. Планинарството го понаучих в австрийските Алпи и си знам, че от 800 метра нагоре може като нищо "да ти се случи случка".
Тук ме учудва непредпазливостта, с която са подходили, когато са ги пуснали. При такава денивелация и особено, ако са били с багажи е странно. Местните би трябвало наизуст да са знаели, че на такава височина времето "пречупва" неочаквано. Или е било пусто младежко лекомислие? Или е просто легенда?
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Ти вече си написал!
27.05.2016 08:58
Това е поема в проза.
цитирай
3. tota - Поздрави, Коста!
27.05.2016 09:38
Какви ли тайни още крият планините ни? Трябва да се разказва и пише за това, което се знае.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Имате повод да се развъртите по Северния и Южния Джендем,
27.05.2016 10:43
nadzambunata написа:
Срамно, но не познавам района. Планинарството го понаучих в австрийските Алпи и си знам, че от 800 метра нагоре може като нищо "да ти се случи случка".
Тук ме учудва непредпазливостта, с която са подходили, когато са ги пуснали. При такава денивелация и особено, ако са били с багажи е странно. Местните би трябвало наизуст да са знаели, че на такава височина времето "пречупва" неочаквано. Или е било пусто младежко лекомислие? Или е просто легенда?


там е красиво като в Алпите, но красотата е друга. Това не е легенда, а наистина случила се трагедия когато занаятите в Калофер са процъфтявали и там са идвали слугинчета от бедните животновъдни райони от север на Балкана да учат занаят и да се образоват.
цитирай
5. planinitenabulgaria - Този постинг е подкана към поетесите, ако ходат натам да се сезират
27.05.2016 10:46
tota написа:
Какви ли тайни още крият планините ни? Трябва да се разказва и пише за това, което се знае.


върху тази трагедия и да я възпеят в стихове. Толкоз неща има написани за Василак и Тодорка, които вероятно са легенди, а това е трагична действителност. Дала името на част от Балкана...
цитирай
6. planinitenabulgaria - По подобен повод Вазов написва поемата си Грамада.
27.05.2016 10:51
tota написа:
Какви ли тайни още крият планините ни? Трябва да се разказва и пише за това, което се знае.


До днес камарата камъни стои до ж. п. линията при моста, а всеки уважаващ нашия духовен отец, Вазов, знае за тази поема. Други знаят и за Зихра. Дано и за тази трагедия някой напише нещо вдъхновено както Вазов и да стане това произведение причина повече хора да погледнат към Русалиите, да упознаят по-добре страната и историята ни и от тази гледна точка да видят на къде вървим днес.
цитирай
7. rumyeah - Миналата есен минах по част от този маршрут -
27.05.2016 15:04
тогава от х. Рай през Пилешкия полог отидохме на х. Тъжа. Чудехме се откъде иде това име "Гробето"... Целият масив на Ботев е магически за мен :)
цитирай
8. nadzambunata - Сложноооо
29.05.2016 11:44
Да, друга красота е. Но от нея разбрах колко безвъзвратно е ограбен Българина с натирването му в "град", т.е. тайно интерниран в панелни затвори. Май никой още не е осъзнал това. С унищожаването на селата се прекъсна физическата връзка с природата и гората. Така не се налага и поддържането на горите на много места, както и достъпа до тях. Изчезна и занаятчийството, което е борело трудностите в планината и облекчавало живота. И всичко е изчезнало. Това обезличаване ще даде новата трагична легенда, но кой ли ще я разказва... И на кого ще я разказва? Струва си да се напише как Балкана позорно падна под руските крепостници!
Пращам ти поздрави от предалпийското село:
Gruess Gott, та помози Бог!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181813
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031