Тази разходка обхваща разстоянието от водопада Добравишка скакля до с. Искрец. Преминава се през първите източни махали село Добравица. В ляво на единичен скалист връх има останки от византийска крепост, до която отвежда римски път. Той слиза долу на река Искрецка, като трасето му е разширявано веднаж от трудоваците след Освобождението и втори път от трудоваците на Цар Борис ІІІ, който е считал производството на селскостопанска продукция за най-важното в страната и е държал за наличие на удобна инфраструктура и за обитаващите планината животновъди. А произвидството на такава продукция е било тогава в размер, позволяващ на България да изхранва Германия. Житото от Златията до ж. п. гарите не е било възможно да се извози и поради това е построена дековилката от Оряхово до Червен бряг. На всичкото това сталинската колективизация его мать поебнула, Трудовите хора напуснаха родните си места, сега там живеятх цигани на соцални помощи, които заради пенсиите на стариците ги пребиват. А такава богата земя, и тя някога дъно на море, никъде в Европа няма.
   Старият римски път минава от седловината, на която е първата махала покрай останките от крепостта, после извива и се слива със сегашниая път. От същата тази махала нов път води до  центъра на село Добравица, където е училището. Красотата на този край ще покажа в много постинги. Характерно за него са карстовите извори, които са много лесни за откриване - където има село, има и обилен извор. Много интересни и чудновати като форми са скалите тук. Те са утаени скали, защото тук е било дъно на море преди милиони години. По скалите има останки от големи черупки на миди, които хората наричат раковините. Ще поместя снимки и от тях.
   Над Добравица се извисява алпийски връх, който погеднат от специалист се вижда, че едната му половина е пропаднала сащо както на Желенския връх. Върхът има отвеси по отцепената си част каквито има и на Мальовица, но тук алпинисти не идват, защото скалите са ронливи.  Четири площадки има този връх, само една е сравнително безопасна, тя има прощ окооло 8-10 кв. м. Останалите са по-малки, а една от тях има площ 1 кв. м. Чудя се, как тези скални колони не падат.
    В този район има много оброци с различни по големина и сложност кръстове. Ако човек се разтърси, открива и камъни от оградата на древен манастир наблизо, а също и непресъхващ извор, аязмото на манастира.
    Приятен път с мен, макар и виртуален. Аз много накратко описвам този красив район, защото си мисля, че всичикте туристи и много хора добре го познават...

Забережка: Кликвайте върху снимките за да видите допълнителни подпобности.



                И при Карлуково има така обагрени скали.















                 Следват снимки от Добравишката скакля






















    Тези дупки в скалите са естествени, не са ги повъртали с кремъците си траките.













Вижда се карстово обазувание от разтворения във водата варовик.
Не само в Чирпан водата съдържа негасена вар.






Зад тази скала има хоризонтален отвор и някога по стълби,
когато водата е малко се преминаваше през него. Стълбите
не че са изчезнати, изоставени те изгниха и паднаха.










                               Чашата на водопада











Орел. Всяко животно в планиината1 което умира от естествена смърт отива до водата и умира там. При преминаването ни на Ком - Емине попаднахме на умрели от болест диви свини в едно дере, бяха натрупани една върху друга. И този орел, вероятно изял отрова е потърсил спасение при водата.











                                           Чао, Скакльо...



                Входът на една от най-големите пещери е скрит от боровата гора.



                                                Скалната омега



                       Скромни хора, скромно светилище...







Зад тези храсти се крие обилен карстов извор, захранващ с вода Дорбавица-център.



            Доста сериозен ее дебитът на този извор.







Под тази скала има оброчище с много сложен кръст с неголеми размери.



                                            Приемам от луканка нагоре!



Изгубила значението си сграда до реката. Вероятно тук са прали големите дрехи.



                        Някой дебне кой преминава по пътя?







                       Такива пояси тук има много и хората ги наричат препасници.

















Това е кръст на грола на починала жена. Точно този модел
са ми любимите кръстове. Може само авторът на сайта 
svetimesta.com, г/н Чараклиев е виждал повече кръстовеи от мен.



Заедно някога в живота, заедно и след смъртта.  Някога е било така. И двата кръста са шедьоври в този жанр. Майсторът е бил един и същ, камъкът - също. Почивайте от делаата си...