С посвещение на Дамата,
                                              която обеща  да ми потърси анорак
                      и пожелание да го намери.
     

                   НА  РАЗХОДКА  ИЗ  ВИТОША – 2

     Последната ми разходка из Витоша доста ме натъжи. Голяма част от приятeлите ми вече ги няма. Най-много ми липса Христо Сомлев с прякор Туриста. Неговият произход е от махала Голата глава, от където след отнемането на имотите им изоставят всичко и се месят в София. На 60 години той имаше проблем със сърцето, съвсем ординерен, но не даде да му „пипат” сърцето и почина много набързо. Друг един приятел бе с подадине към литературата. Пишешe стихове, есета, издаде две книги. Можеше по цели нощи да рецитира стихове. Беше по същество безпартиен комунист и поради това прякорът му бе Другарят хайдутоВ. Трети бе подготвян за висш офицер от службите по сигурността в Москва, но явно бе откачил при разработката му. Той бе страхотен бард и с часове можеше да пее руски хулигански песни. Прякорът му бе Боре Чекиста. Един по един си заминаават приятелите ми туристи, твърдо оставам сам.

    В минорна тоналност се разхождам по Витоша, където нищо не е същото както преди доста години. Тогава нямаше неутъпкана след   снеговалеж пътека. Бяхме свързани здраво с природата, дебелата снежна покривка не бе за нас проблем. Стемежът беше почти винаги Черни връх. На мен и това не ми достигаше, пожради което често ходех на х. Мусала през зимата, като придвижването до нея ставаше обикновено вечер, защото в събота се работеше. А на другия ден наставаше празник.

    Сега след дебелия сняг пътеките на Витоша не са утъпкани, туристическият поток е много по-слаб. Няма кой да мине дори по основните пътеки, каквато е пътеката от Княжево до Драгалевци през заслон Кикиш. Почти не се срещат и туристи в делниците. Срещах мъже на моята възраст, с които взаимно си правехме път по снежната пъртина и жени, на които отстъпвах цялата партина, защото счиитам жената за най-достойното за уважение и внимание същество. Срещах и момичета, които бяха обикновено по две. Те ме заприказваха и ако се оказваха сериозни туристки им подарявах по една картичка за блога ми. Оплакваха се, че няма момчета, с които да ходят по планините и обикновено завършваха с въпроса, за какво ли ги има. Слещах и момчета, по двойки, явно се обичат. Единият изпълнява ролята на кавалер, другият е ухажван. По мое време такива нямаше.

    Много тъжно ми стана заради изоставените хижи и почивни домове. Толкова труд, такова умение на каменарите, и това съсипахме…

    Най-голямата радост обаче за мен бе да се огледам от Черни връх. Освен Балкана, чиито масив се вижда от вр. Миджур до вр. Амбарица, а също и величавата Рила, виждат се още планините Видлич, Влашка, зад която стърчи подобна на Вихрен пирамида на планината Сува, още планините Гребен, Руй, Слишовска /Въртоп/,  Кървав Камик, Милевска, Бясна кобила, Конявската планина, Лозенската, Плана…Красота. Но само който е бил по тези околни на Витоша планини ще изпита радостта и наслаждението, че е упознал този планински рай.

    Много съм се променил с годиините. Просторите и скалите на Западния Балкан, водопадите на Централен Балкан, Долините на Царете по Източни Родопи, изоставените села и махали по планините – това са предпочитаните сега от мен места. Освен тези места, към които имам трайни интереси има планини, които с нещо ме привличат, бих ги посещавал винаги и оотново.

    След дни ставам на 72. Чувствам се още силен и пак имам планове, макар да ми е трудно вече да правя такива, защото… нямам вече къде да ходя из България. Ще продължа да я описвам и да публикувам снимки от нея от архива си. Тази година няма да ходя в Америка и през лятото ще имам достатъчно време за планината. На моята възраст не е съвсем безопасно, защото се движа на границите на фиическите си възможности и въобще не мисля за себе си, пред мен са 12 часа или 30 км. Но пък не забравям как загинаха Георги Стоименов, Христо Проданов?

    Настроен доста минорно след посещението си на Витоша се замислям, дали пък аз не съм последният /истински/ Турист. През целия си живот съм обичал планината, тя заема важна място в живота ми. Днес обаче животът се е променил, хората все по малко черпят от този животворен извор красота,сили и вдъхновение.  Заменят го с нета, където осъществяват виртуални връзки, теглят филми, информация и видно след разговор с такива хора, умело са изманипулирани за пътя им в живота. Защо ще ходя на Пирин, ще си изтегля от нета картини, така разсъждават днес младежите. Аз в най-големия студ се качих на Черни връх за да се насладя на зимната природа. Дали ще се намерят младежи, които да сторят същото? Спомням си като студент през зимата почти всяка неделя се качвах на Черни връх, а вечерта, ако имаше подходящ концерт бях в зала „България”. Част от възрастните хора, които виждах през деня на Черни връх, вечерта също бяха в зала „България”. Природата и музиката са били мои спътници в живота ми и дългите години като техен приятел ми дават основание да кажа за себе си, че станах просветен любител краевед и просветен любител музикант. Лошото обаче е, че напреднах по предвидената ми за деяния на земята отсечка. Не съм прав, не това е лошото – да си толкова „голям” си е привилегия. Осъзнавам това и възблагодаря.

    Приятна разходка с мен. Тези снимки са от архива ми. Заради студа не посмях да си взема фотоапарата този път с мен.

                              
                                                                                  

 










































                   Малка къщичка в планината на Беловодски път



             Този самолет е до Франкфурт, а там до Лос Анжелес е доста по-голям.

Не Ви пиша името, за да не разбeрат другите блогъри кой е приматът. Ще Ви дам обаче една тема, по която да напишете нещо, защото иннелектуалното Ви ниво е на това на кандидатприматите:
На времето секретарят на Градския комитет на партията в Пазарджик докладва на Другарят живкоВ, че в Пазарджик циганите стават повече и повече, лошо. Другарят живкоВ дава насоки за справяне с работата - да ги разселват по селата. Послушали го... Само че след 1989 г. вече не се изисква жителство и всичките цигани от селата поеха към Велинград. Напишете нещо за махалата Анезица, за махалата Асфалтова база, защо точто натам се устремиха циганите.
Това е тема, по която можете да напишете нещо от мястото на събитието, вместо да спамите в нета. И още една лоша новина има за Вас - много паднаха цените на суровия петрол и 90% от троловете ще се окажат вне игри...
Горячими комунистическами приветами!
https://www/watch?v=u2sCPmRfZGI

циганинът няма душа. А според мен и троловете нямат душа.

МНОГО МИ Е ПОЗНАТО НАПИСАНОТО........И С МЕН Е ТАКА....