Тези картини са от една разходка до с. Бобешино. Това село е било доста голямо до влизането в сила на Ньойския мирен договор, когато границата е отместена от билото на планината Бясна Кобила по един неин рид, който слиза при с. Олтоманци, навътре, навътре в българската територия.
    Главното село в този район е било сегашното Долно село, през което минава и влак. Долно село днес е символ на трагедията, която сполетя българските села - цигани, разбити къщи, огрижени хора, вероятно няколко души, без всякакво съмнение в момента пресечна точка на канали за бежанци към Западна Европа. Към вилаета на това село някога са спадали доста села по скатовете на планините Бясна кобила и Руен. /Осоговската планина/.
   След прекарването на наказателната граница Бобешино става гранично село, а зад билото на рида остават българските села по долината на река Тлъминска, наричана още Голема, защото е най-пълноводната река, спускаща се от планината Бясна кобила.  С преместването на границата българските села тук се оказват разделени в две държави, От Бобешино само една махала остава в друга държава, но от Черешново - почти цялото село.
    Ужасяваща е съдбата на хората от този край и от двете страни на границата. Разделени села, етнически натиск и репресии от другата страна, отсам - не по-малкото зло, комунизма. Текезесирането отне имота на хората и те се преселиха в големите градове - малко в Кюстендил и повечето в София. После дойде клеона на Брежнев, който затвори пасищата и нивите на хората, които живеят там, а за другите достъпът до тези места стана много труден. Демокрацията донесе друг тип разруха - внедрени бяха новите командно-административни система на управление на този регион от новите феодали, които се възползваха от безвластието. Да преминават през границата контрабандисти е професия за някои хора тук, започната още по време на югоембаргото. Сега нов проблем за хората тук - ромнабезите и трайнсото осядане в някои от селата на ромови кланове. И ето го вакумът, който се създаваше тук, създава се и сега. Част от България - ненужна на България, Бобешинско е един типичен пример. Само че природата не търпи прязно място и то ще бъде запълнено. Чрез продажбата му на мутри както предпроятията заради природните му богатства, чрез отдаването му на концеся или друг начин. Най-тъпият от всиките начини е този,който се провежда сега - заселване с ромове. Те не работят, на държавни помощи са, правят пакости на хората, на природната среда, рушенето и превръщанеето на сътвореното в суровини за скрап е тяхната стихия. Тази тенденция я има и от двете странии на гжраницата, ще опиша и нея.



                                    Околностите на село Бобешино











            Самотна къща на с. Бобешино, доста навътре в планината, изоставена.   



Този рид на планината Бясна кобила е превърнат в граница между две държави.



            Църквата на свято от векове място на най-високата точка на с. Бобешино















Църквата е на самата граница, от двете страни живеят българи.







Мемориал на загиналите по време на войните на идиотите които бяхме
въвлечени и ние на страната на "лошите" според англичаните, поради което
отнеха наши територии със 180000 българи, от тях днес останали само 12000.







Връх Църноок, втрият по красота на планината Бясна кобила. По темето му
е преминавала старата граница, така я наричат хората.



Древни религиозни символи до църквата, тук е имало оброк
"Свети Йоан Кръстител"







                         Околностите на с. Бобешино и една негова махала







Тази камбана не е имала съдбата на паметника на Владимир Димитров-Майстора - 
откраднат, нарязан на парчета и намерен в къща в ромовия квартал на Кюстендил.



Този рид е част от чатала след последния връх на планината Бясна кобила, който се казва Коркория. Този рид достига Олтоманци. Левият рид достига Гюешево. Голит връх е Малка Коркория.



    Плесените по изоставените овощни градини ги унищожиха.



Тази махала сега е в Сърбия. Като са избрали страната на лошите в ПСВ, така им се пада сега на тези български селяни.



Част от българско село в Западните покрайнини. Там земята не е колхолизирана по
сталински модел и хората още я обработват. Много голяма е разликата как изглежда това село и едно българско село след прокуждането на хората от него. Да не казвам как изглежда, ако в него са разселени ромове от градовете. 



Къща в с. Бообешина. Май само един младеж живее там, гледа животни и баба Надя.



 Връх Църнок. Пред мен е селската мера на българско село в Западните покрайнини.







Части от българско село, придадено от Ньойските мръсници на Тройното кралство.



        Част от български село, принадлежало някога към с. Черешново






                    Тези снимки са от църквата "Св. Йоан Кръстител"











                 Запуснатото вече село Бобешино



                             Самотна къща в селото, явно скоро напусната...



Плесените по белфльора, гордостта на ябълките, ги умори.



Баба Надя, която пази църквата. Тя е смотна, синът й носи храна и вода.







Тези сниимки са от околностите на с. Бобешино. Не по-малко красиви са оклоностите на другите села тук - Чудинци, Гробанци, Черешново, Жеравино, Коприва. Един напуснат рай. Хората бяха изгонени от родните си места от политици-идиоти и тук вече никой няма да живее. Тази история се повтори с Източните Родопи, обезселени по същите причини, които се превърнаха от полупустиня в пустния. Тук комунизмът и идиотите от Европа, архитекти на Ньойския договнор превърнаха тази градина в джунгла...















         Чао, Бобешино. Дано да не съм последният българин по твоите прекрасни планини!