Постинг
19.08.2015 14:41 -
Южна Витоша и Чуйпетлово
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 8474 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2016 11:27
Прочетен: 8474 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 06.08.2016 11:27
Наесен ме тегли да скитам по слънчевата южна страна на Витоша, макар че още не я познавам добре. Но маркировките вече са навсякъде - така направихме две прехода през с. Чуйпетлово с някои приятелки. Първият, през есента на 2014, бе от с. Мърчаево по 100-километровата пътека до Чуйпетлово - тогава не остана време за връщане до Кладница и поехме по шосето към Боснек, където си хванахме стоп обратно към София.
Есенното Чуйпетлово много ми хареса тогава:
Решихме, че ще отделим един летен ден отново за Чуйпетлово, но този път искахме да слезем от Черни връх. Наговорихме се за 16 август и се качихме с автобус 66 до х-л Морени, откъдето в 9 ч. поехме към Черни връх.
Без да бързаме, пристигнахме на върха малко преди 11 ч. и влязохме в чайната да пием по нещо (в чест на това, че този път не трябваше да чакаме на опашка). После ни снимаха отпред (с камерата на Таня): Таня, Кети, Сашо и аз:
Оттам Сашо тръгна да се връща в София, а ние трите продължихме към 11 и нещо към Ярловски купен, по добре маркираната пътека. Куполът на радарната станция на Голям Резен се ремонтираше в момента и изглеждаше много смешно, като счупено варено яйце в чашка за закуска (жалко, че камерата ми не снима добре в далечина)
Времето се беше свъсило и на север дори прегърмяваше. От чешмичката по пътя си заредихме вода и към 12:25 бяхме на вр. Ярловски купен (2173 м) - там също имаше кой да ни снима трите:
Дори се вписахме в тетрадката на върха, хе-хе :)
Към 12:40 потеглихме на юг, по червената маркировка към Чуйпетлово. Разминахме се с бурята и слизайки, жегата нарастваше. Маранята не позволи да получим хубави снимки от гледките пред нас:
По някое време поседнахме да обядваме, после продължихме стръмното спускане през поляните. Срещнахме една девойка, която ни обясни, че след кол 87 трябва да хванем черния път вдясно, за да отидем в Чуйпетлово без да обикаляме по маркировката през заслон Смильо. Бях видяла този път на картата и се зарадвах, че наистина ще можем да съкратим ходенето - така след два часа слязохме в селото. Петлите се чуваха отдалеч, но иначе беше безлюдно и горещо, и дори изкуственият петел на чешмата (горе от втората снимка) вече липсваше. Все пак направихме кратка почивка - тук Таня ни е снимала на спирката:
После се отбихме и до красивата черква "Св. Петка" от 1860 г., която мин. есен нацелихме да ремонтират след Пернишкото земетресение. Този път бе заключена и само се снимахме на входа с лика на светицата и прекрасните каменни двуглави орли:
В 15:05 ч. поехме по 100-километровата пътека към с. Кладница.
За час стигнахме Мечата чешма:
Там имаше новопостроен заслон:
Продължихме нататък покрай река Матница, похапвайки от полуизсъхналите, но изобилни малини край пътя. До разклона за х. Селимица също бе построен дървен заслон. До центъра на Кладница стигнахме чак в 18:40 ч., вече прежаднели за бири - тъкмо имахме време за тях, преди да се качим на маршрутката за София в 19 ч.
Есенното Чуйпетлово много ми хареса тогава:
Решихме, че ще отделим един летен ден отново за Чуйпетлово, но този път искахме да слезем от Черни връх. Наговорихме се за 16 август и се качихме с автобус 66 до х-л Морени, откъдето в 9 ч. поехме към Черни връх.
Без да бързаме, пристигнахме на върха малко преди 11 ч. и влязохме в чайната да пием по нещо (в чест на това, че този път не трябваше да чакаме на опашка). После ни снимаха отпред (с камерата на Таня): Таня, Кети, Сашо и аз:
Оттам Сашо тръгна да се връща в София, а ние трите продължихме към 11 и нещо към Ярловски купен, по добре маркираната пътека. Куполът на радарната станция на Голям Резен се ремонтираше в момента и изглеждаше много смешно, като счупено варено яйце в чашка за закуска (жалко, че камерата ми не снима добре в далечина)
Времето се беше свъсило и на север дори прегърмяваше. От чешмичката по пътя си заредихме вода и към 12:25 бяхме на вр. Ярловски купен (2173 м) - там също имаше кой да ни снима трите:
Дори се вписахме в тетрадката на върха, хе-хе :)
Към 12:40 потеглихме на юг, по червената маркировка към Чуйпетлово. Разминахме се с бурята и слизайки, жегата нарастваше. Маранята не позволи да получим хубави снимки от гледките пред нас:
По някое време поседнахме да обядваме, после продължихме стръмното спускане през поляните. Срещнахме една девойка, която ни обясни, че след кол 87 трябва да хванем черния път вдясно, за да отидем в Чуйпетлово без да обикаляме по маркировката през заслон Смильо. Бях видяла този път на картата и се зарадвах, че наистина ще можем да съкратим ходенето - така след два часа слязохме в селото. Петлите се чуваха отдалеч, но иначе беше безлюдно и горещо, и дори изкуственият петел на чешмата (горе от втората снимка) вече липсваше. Все пак направихме кратка почивка - тук Таня ни е снимала на спирката:
После се отбихме и до красивата черква "Св. Петка" от 1860 г., която мин. есен нацелихме да ремонтират след Пернишкото земетресение. Този път бе заключена и само се снимахме на входа с лика на светицата и прекрасните каменни двуглави орли:
В 15:05 ч. поехме по 100-километровата пътека към с. Кладница.
За час стигнахме Мечата чешма:
Там имаше новопостроен заслон:
Продължихме нататък покрай река Матница, похапвайки от полуизсъхналите, но изобилни малини край пътя. До разклона за х. Селимица също бе построен дървен заслон. До центъра на Кладница стигнахме чак в 18:40 ч., вече прежаднели за бири - тъкмо имахме време за тях, преди да се качим на маршрутката за София в 19 ч.
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...
Следващ постинг
Предишен постинг
Аз го изминавам когато имам превоз до Чуйпетлово, после през резеервата - изворите на Струма - Черни връх и Драгалевци. Иначе да се надяваш на транспорт от Чуйпетлово е рисковано, та дори и от Боснек.
Там е единственото място на Витоша, където скалният й строеж не е от сиенит, а има карст. Има и пещера.
След два месеца в една къща ии по няколко улици съм се размечтал за такива преходи.
цитирайТам е единственото място на Витоша, където скалният й строеж не е от сиенит, а има карст. Има и пещера.
След два месеца в една къща ии по няколко улици съм се размечтал за такива преходи.