Постинг
17.08.2015 05:20 -
РАЗХОДКА НА СЛИШОВСКАТА ПЛАНИНА - 2
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 2960 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2015 05:21
Прочетен: 2960 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 17.08.2015 05:21
Снимките от тази разходка включват прехода от Трънска Клисура до билото на Слишовската планина. Преходът е приказно красив. Ползва се път, годен за джипове, започващ с отклонение от шосето за Власинското езеро в дясно на втори км. Слиза се по труден и кален път, пресича се река Ерма, мост няма. Предполагам след Освобождението трудоваците са оставили тук по-добър път. Пътят се заизкачва по обгледен рид към планината Кървав камик, към малкото Знеполе и към Слишовската планина, която от тук е прелест. Този път е маркиран като туристическа дестинация, която върти над Власинското езеро, като максималната височина която достига е при село /махала/ Кепаповите. След това пътят слиза до разните почивни станции на биринджии сърби /сръбски мутри, сръбски ембаргови милионери/ около Власинското езеро, разположени в прекрасни гористи долчинки. Много е красиво.
Изкачването към Слишовската планина може да се предпроеме от този път, но много въртележки по хоризонтала трябва да се направят или да започне директно от село Кебаповите нагоре по изоставените вървища, които още личат до някъде. После се върви през гората директно, защото римският път е прекъснат от обраствания с всички възможни дървета и храсти, но тук тръни няма. И в гората, където се върви без пътека е прекрасно, защото се ползват пътеките на животните, съобразени с терена. Такова прекрасно нещо съм срещал много рядко. При слизането от планината преминах директно през гората без пътеки. От снеговете нямаше едно почупено дърво, защото тук сеч не е имало, ползвах без всякакво притеснение животинските пътеки през гората и накрай тези на домашните животни до махалите.
Над гората следва стръмно изкачване по ливадите, ркоито се спускат многобройни поточета. Поточетата се познават от далеч по ивиците водолюбиви цветя покрай тях. Навлизайки в гората поточетата правят долчинка, където животновъдите са правили поилки за животните и чешми.
Билото на планината е много обгледно. Виждат се планините Трънски, най-вече Руй, Рила опира в небето, виждат се и планините побратими Кървав камик и Милевска, вижда се планината зад Власинското езеро Чемерник, и тя много красива, а специалистите виждат подробности от Гребен планина и Влашката планина. Зад тях пък е надигнал било като гръб на кон Балканът.
Вече писах, че Слишовската планиина има форма на запетая с три върха. Лявата й страна има един прекрасен алпийски връх, крайният връх на запетайката е обрасъл със смърчове и е недостъпен. Красотата не може да се опише, трябва да се види. Ако си припомня думите на един нъзрастен човек, който каза, че съм първият българин от България, дошъл тук, то това означава, че може да съм и единственият турист, който се е изкачвал на Слишовската планина от тук. Но пък съм се изкачвал в предишните години от селата Преслап и Стрезимировци. Стрезимировци е едно от разделените от границата села. Най-красивият преход към Слишовската планина е от към селата Трънска Клисура или Дреанци.
Част от Слешовската планина. Пред мен е долината с махала Кепаповите.
Снимка с голям зум на изоставена махала
Към махала Кебаповите, един напуснат рай.
Този път следва рид, спускащ се от Слишовската планина между Трънската Клисура и язовира Власинско езеро.
Наблюдаващ долината?
Все още обитавани къщи
Билото на планинатах вече се вижда.
Обитаеми къщи тук и там в пазви на планината. Последните достигат 1200 м. н. в.
Целта се вижда!
Туристически път от Трънска Клисура до яз. Власинско езеро. Ползван само от мен?
Тази планина е карстова, има само извори. Но и при тях има създадени стопанства, ето един пример - патици в планина без вода. Където водата е малко на нея се отделя много голямо внимание и хората винаги имат вода. Давам за пример с. Зимевица, което си води вода до селото от километри, от река Понор, достатъчна за цялото Своге
Чимерика /момково сълза/. Тук тази билка е така разпространена, че планината срещу яз. Власинско езеро се казва Чемерник.
Какви слънчеви бани стават между чемериките!
Чемерика и лютиче
Водолюбиви цветя. Планината сега е като цветна китка.
На
На път за билото на планината. Навсякъде цветя.
Въздухът не е прозрачен заради горещината, но поне очертанията на Власинското езеро и на планината Чемерник зад него се виждат от моята височина.
В дясно е Знеполе.
В дясно планината слиза при Знеполе.
На 1400 м. н. в. картофена ферма. Какво ли не правят хората тук за да имат някакъв поминък. А как ксе пътува до тези места, как се пазят от дивите свини да не ги изровят. Аз вървя до тук вече 4 часа.
В ляво е извивката на запетайката - формата на Слишовската планина. Тази част е към Западните покрайнини, яко са засявали смърчове тук - гората закрилница за вълците и дивите свини. От дърветата на която става само хартия.
Фермата за картофи
Ридът на Слишовската планина и на Руй са свързани с тази седловина.
Долу се вижда част от Знеполе
Изоставени пасища
Знеполе и част от Ярловския язовир. В дъното се вижда преграждащ от юг Знеполе рид, започващ от с. Горна Мелна и завършващ при Брезник. Красотата, но и дивотията тук е голяма.
Дърво на самото било на планината. То показва, че тук не е чак
толкова страшно през зимата.
Власинското езееро от друга гледна точка. То е приказно, но от тук не личи.
Виждатхсе два от островите му.
Този път идиотите от времето на соца наричаха прикриващ.
Изтепаха се да правят такива пътища, но най-много са по Беласица
и от дясната страна на вр. Голеш над с. Стакевци. И Тито ги е строил.
Идиотите си приличат като червиви дренки, расли в един дол.
Запустяло пасище
На откритите места - смърч. На завет сред тях - букови дървета.Тук е над 1600 м. н. в.
Третият от Трите върха на Слищовската планина. Никаква видимост от него, като от Големия Персенк.
Под коридори на самолети от летище София съм. Летят към Фракфурт, Лондон и др. летища.
Сладуран ми позира да го снимам. Уж е дебел ии го мързи, но побегна като стрела.
Това е маркировка за пиянищата от почивната станция до Власинското езеро. Да се не загубят. Има път за джипове, иначе на пияни кореми 3 часа не се върви.
На тези, които ще посетят Слишовскато планина,
ще издекламирам едно стихотворение:
По игрища и пързалки волно ний играем
и макар и още малки, името на Путин ние знаем!
"С помощ на Алах, ще превземем цяла...
Немски журналист: Лъжеме европейците, пл...
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
Немски журналист: Лъжеме европейците, пл...
Енергийен режим в Европа ще e неизбежен ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18387